Определение № 1674 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1674 гр. София, 26.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 622, ал.1 във връзка с чл. 623 ал.6 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна частна жалба от 08.06.2023г., подадена от П. Д. С., ЕГН **********, с адрес – гр. ***, ул. “***“ №**, срещу определение №375/05.06.2023г. по ч.гр.д.№226/2023г. на ОС- Шумен, с което е оставена без разглеждане депозираната от П. Д. С., чрез пълномощника й адв. Д. Д. от ШАК молба за признаване на акт № 4283 от 20.11.2018 г. на нотариус З. М. Р., Република Гърция / ДДС:***, ТДД – Родос /, съставен в собствената й кантора, намираща се в Пигадия, Карпатос, район Авала или Маркели, ул. Таусопулу, с който се одобрява писмено споразумение между Е. М. и П.

Д. С. за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и за уреждане на попечителството на малолетното им дете, общуването с него и издръжката му, с който акт се удостоверява прекратяването на брака и валидността на споразуменията между съпрузите за отглеждане на малолетното им дете, общуването с него и издръжката му, както и да бъде задължена Община – Шумен да впише прекратяването на брака в регистъра за гражданско състояние и в регистъра на населението, като е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка счита обжалваният акт за неправилен и незаконосъобразен и претендира отмяната му, като изтъква, че неправилно е приел съда, че липсва правен интерес, тъй като законодателят е предоставил на заинтересованата страна право на избор по кой ред да поиска признаване на акта, а именно пряко признаване или признаване по съдебен ред по чл.

622 от ГПК. Поддържа, че е избрала да поиска съдебно признаване, тъй като Община Шумен не признавала актовете по реда на Регламент 2201/2003г., а именно чл. 46 и чл.21.1 от Регламента, а по реда на чл. 117 и чл.118 от КМЧП, който тя счита за неприложим и в противоречие с Регламента. Предвид изложените мотиви претендира отмяна на обжалваното определение и признаване на акта.

Съдът като обсъди доводите по жалбата и материалите по делото, намира следното:

1

Производството по делото е образувано по молба от П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № 9, чрез пълномощника адв. Д. Д. от ШАК, с искане за признаване на акт № 4283 от 20.11.2018 г. на нотариус З. М. Р., Република Гърция / ДДС:***, ТДД – Родос /, съставен в собствената й кантора, намираща се в Пигадия, Карпатос, район Авала или Маркели, ул. Таусопулу, с който се одобрява писмено споразумение между страните Е.

М. и П. Д. С. за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и за уреждане на попечителството на малолетното им дете, общуването с него и издръжката му, с който акт се удостоверява прекратяването на брака и валидността на споразуменията между съпрузите за отглеждане на малолетното им дете, общуването с него и издръжката му, както и да бъде задължена Община – Шумен да впише прекратяването на брака в регистъра за гражданско състояние и в регистъра на населението.

С обжалваното определение № 375/05.06.2023г. ОС – Шумен е приел, че ищцата нито твърди, нито доказва, че е поискала признаване на акт № 4283 от 20.11.2018 г. на нотариус З.

М. Р., Република Гърция / ДДС ***, ТДД – Родос / от съответното длъжностно лице по гражданско състояние при Община – Шумен и отразяването му в регистъра за гражданско състояние и в регистъра на населението и молбата й е била отклонена, съдът намира, че разглежданата молба е недопустима поради липса на правен интерес, което налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

Съдът намира, че частната жалба е в срок, процесуално допустима е, тъй като изхожда от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Признаването на съдебно решение, постановено в държава – членка на ЕС, е уредено в българското законодателство в глава 58, раздел II, чл.621 ГПК – пряко признаване и по чл.

622 ГПК – признаване по съдебен ред, като освен посочените разпоредби за признаването пряко приложение, в конкретния случай, имат и нормите на Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета /Брюксел II А/ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно разпоредбите на Кодекса за международно частно право се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Кодекса на международното частно право.

Съгласно чл. 21 от Регламент 2201/2003г., ал.1 решение, постановено в една държавачленка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия, а в ал. 2 е регламентирано, че в частност, и без да се засяга разпоредбата на параграф 3, не се изискват специални процесуални действия за актуализиране на регистрите за гражданско състояние в държава-членка на основание на решение за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак, постановено в друга държава-членка и неподлежащо на обжалване в по-горен съд, съгласно законодателството на тази държавачленка. В раздел 5, чл. 46 от горепосочения Регламент е предвидено, че актовете, които са официално изготвени или регистрирани като публични и са изпълняеми в една от 2 държавите-членки, както и споразуменията между страните, които са изпълняеми в държавата-членка, в която са сключени, се признават и се изпълняват при същите условия като решенията.

Компетентните органи по чл. 21, пар. 2 в Република България за прякото признаване на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани c родителската отговорност са компетентните органи по регистрацията, а именно кметовете на общини съгласно чл. 621, ал. 2 от ГПК. Компетентният орган по чл. 21, пар. 3 в Република България относно признаване на решения е окръжният съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по постоянния адрес или седалище на заинтересованата страна – молителя съгласно чл. 622, ал. 1 от ГПК. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд. Разпореждането на съда подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд съгласно чл. 623, ал. 6 от ГПК, изр. 1. Както се посочва в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение на ВКС № 294 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 33/2012 г., III г. о., производствата по чл. 622 от ГПК по признаване на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение и по чл. 623 от ГПК за допускане на изпълнението на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение, са две отделни, самостоятелни производства, които се различават по обхвата и интензитета на проявление, по правните си последици и по приложимите процесуални правила, уредени в приложимото право на ЕС. След съдебното признаване, обаче, всички /не само органа, пред който е представен акта / са длъжни да се съобразят с него и да приемат установеното с чуждестранното решение/или друг публичен акт материално право или настъпилата правна промяна, затова и съгласно чл. 622, ал. 4 от ГПК разпореждането, с което се признава чуждестранното съдебно решение има значението на решение, постановено в исков процес.

Именно това обосновава правния интерес на страната да поиска съдебно признаване на акта, независимо от възможността същият да бъде признат от компетентния орган по гражданското състояние и отразен като данни в регистърите на населението, тъй като акта на съда за съдебното му признание, ще има сила на решение, постановено в исков процес, още повече, че в случая се касае не за съдебно решение, а за друг публичен акт / на нотариус/. Предвид горното съдът намира, че изводът на Шуменския окръжен съд, че молителката нямала правен интерес от искането си за признаване по чл. 622 от ГПК, който той е направил и без да й се даде възможност да уточни обстоятелствата, от които извежда същия, а именно без указания до молителката, е неправилен и това обуславя отмяна на обжалвания акт. За пълнота следва да се посочи, че макар да не е допуснат до касация, по подобен въпрос ВКС се е произнесъл с Определение №96 от 19.2.2020 по гр. дело №3481/3481 на 4-то гр. отделение, като един от въпросите, който е поставен е бил следният:

„ Допустимо ли е решение за признаване на решение, постановено в друга държава – членка, при положение, че чл.621 ГПК е категоричен, че такова решение подлежи на пряко изпълнение, и следва ли молителят в производството по чл.622 ГПК да обосновава правния си интерес от искане за признаване на същото решение по съдебен ред ?, и ВКС е приел, че 3 обжалваното решение не е недопустимо, нито е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона и не е допуснато до касация при сходен казус.

В същия смисъл е и решение на ВКС № 242 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 811/2010 г., IV г. о., ГК, в което се посочва, че „Признаването или зачитането се извършва от органа, пред който се предявява чуждестранното съдебно решение и признаването по този ред касае компетентността и сферата на действие на съответния орган, но щом като решението на чуждестранния съд се предявява пред български съд, последният е овластен да се произнесе за неговото признаване с нарочен съдебен акт по чл.622 ал. 1 ГПК, който препраща към реда на чл. 623 ГПК.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че частната жалба е основателна, за молителката е налице правен интерес от молбата по чл. 622 от ГПК и обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на ШОС за разглеждане на искането по същество. Няма как въззивният съд да разгледа и постанови акт по същество, тъй като по този начин ще лиши страната от една инстанция, а обжалваното разпореждане е за оставяне на молбата без разглеждане, а не произнасяне по същество по искането. При разглеждането на искането по същество, първоинстанционният сезиран съд ще може и следва при преценка, че са необходими да даде указания на страната, ако счете, че не са представени доказателства за спазване на всички изисквания по закона и приложимия Регламент относно признаването на процесния акт.

Воден от горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба от 08.06.2023г., подадена от П. Д. С., ЕГН **********, с адрес – гр. ***, ул.“***“ №**, определение №375/05.06.2023г. по ч.гр.д.№226/2023г. на ОС-Шумен, с което е оставена без разглеждане депозираната от П. Д. С., чрез пълномощника адв. Д. Д. от ШАК молба за признаване на акт № 4283 от 20.11.2018 г. на нотариус З. М. Р., Република Гърция / ДДС:***, ТДД – Родос /, съставен в собствената й кантора, намираща се в Пигадия, Карпатос, район Авала или Маркели, ул.

Таусопулу, с който се одобрява писмено споразумение между Е. М. и П. Д. С. за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и за уреждане на попечителството на малолетното им дете, общуването с него и издръжката му.

ВРЪЩА делото на ОС – Шумен за разглеждане на молбата по същество.

Определението като непреграждащо развитието на производството, не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5