Решение № 283 от 22.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пазарджик, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200824 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Г. А., ЕГН- **********, от гр. София, чрез адв. Б. С. от САК, против Електронен фиш Серия К № 12731071 издаден от на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25.56 евро (равностойността на 49.99 лева).

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му, редовно призован. По делото не е представено писмено становище по същество.

За въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, не се явява представител в с.з. и не е депозирала писмено становище по същество. Единствено в съпроводителното писмо, с което жалбата и АНП са 1 били изпратени в съда е посочено, че ЕФ е издаден в пълно съответствие със закона и че от направените констатации жалбоподателят е извършил нарушението. Не се претендират разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата, взе предвид изложеното в нея и съобразявайки закона, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 03.05.2026 г., в 10:54 часа, в обл. Пазарджик, на път І-8, км 195, с посока на движение от и за гр.

Пазарджик, при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В26, е управлявал МПС полуремарке „***“ с рег. № ***, като се е движил с 74 км/ч.

Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС) ARH САМ S1 с № 1250b6с. Системата отчела движение със скорост именно от 74 км/час, т.е. превишение на скоростта от 14 км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 11 км/ч или установена стойност на скоростта 71 км/час. По този начин бил нарушен чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на санкционираното лице на 07.05.2026 г., видно от отразеното в справка от АИС- АНД (л.19). Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (Виж пълномощно на л.6 от делото) чрез наказващия орган до съда по пощата на 11.05.2026 г. (виж пощенското клеймо на плика на л.10 от делото). При тези данни жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимка на разположението на АТСС и фотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

2

Разгледана по същество, жалбата

ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: против атакувания

ЕФ е

От приетите по делото веществени доказателствени средства- снимки от АТСС (л.12-16) и с оглед на това, че от приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от техническа проверка (л.20-21) е безспорно че на посочената в ЕФ дата и час, и по път І-8 км 195 е засечено движение на състав от ППС, който се е движил със скорост от 71 км/час.

Цитираните удостоверение и протокол установяват, че използваното АТСС представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния състав от ППС от 74 км/ч, от които са приспаднати 3 км/час. От приобщените към доказателствения материал снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, става ясно, че регистрираната скорост на движение е именно на състава от МПС и полуремарке, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш.

Цитираните снимки са веществени доказателства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, доколкото са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Затова и съдът намира, че процесното МПС действително се е движело с посочената скорост.

Видно от ЕФ е, че в него е отразено, че скоростта, с която се е движело МПС е превишена от въведената със знак В26 скорост до 60 км/час. По делото не са ангажирани доказателства от ОДМВР- Пазарджик, в която лежи доказателствената тежест, относно това дали на посоченото място има поставен пътен знак В26, на кой км от пътя е и каква е зоната му на действие.

Това обстоятелство е от съществено значение с оглед преценка дали засечената скорост на процесното МПС е попадала в зоната на действие на въведеното ограничение от пътния знак. Действително на сн.0009839 (л.13) е посочено, че АТСС е засякло скоростта на движение на автомобила на разстояние от 123 метра. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно за 3 преценка на горепосочения факт. Необходимо е да са налице доказателства и за това на какво разстояние от пътния знак В26 е било разположена АТСС и това обстоятелство следва да бъде отразено в Протокол за използване на АТСС. Видно от съставения в случая (л.17) е че този реквизит липсва. Това обстоятелство от една страна води до невъзможност за преценка дали засечената скорост на движение на процесното МПС е попадала в зоната на действие на знак В26, а от друга страна- опорочава и съставения протокол, тъй като не съдържа важен реквизит.

На следващо място, видно от цитирания протокол е, че като място на контрол е отразено обл. Пазарджик, път І-8 км 195. Същевременно в ЕФ е посочено, че мястото на извършване на нарушението е именно на мястото на контрол, което обстоятелство е житейски нелогично. Също така в ЕФ е посочено че посоката на движение на процесното МПС е била от и за гр.

Пазарджик, което е житейски абсурдно. Няма как автомобилът да се движи едновременно при засичане на неговата скорост в две противоположни посоки. Вероятно, с оглед отразеното в Протокола за използване на АТСС, а именно че е засичана скоростта на МПС в двете посоки и предвид мястото за контрол, тези данни са били приети и както такива за местоизвършване на нарушението автоматично при изготвянето на ЕФ. Всичко това обаче води до липа на яснота в описанието на нарушението и лишава наказаното лице от възможността да разбере за какво нарушение е наказан и да организира пълноценно своята защита.

Така допуснатите процесуални нарушения относно съдържанието на ЕФ и нарушената процедура по използване на АТСС, са съществени, нарушаващи правото на защита на наказаното лице и са абсолютно основание за отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен.

Съдът обаче счита, че ЕФ не е изправен и от материално правна страна.

Освен казаното по-горе относно това, че липсват безспорни доказателства за това, че засеченото движение и скорост на процесното МПС е в зоната на действие на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта, съдът счита че и нарушението не е извършено, тъй като в ЕФ е посочено, е то е осъществено с МПС- полуремарке „***“ с рег. № ***. В действителност обаче полуремаркето не представлява МПС, а ППС. Съгласно §6 т.18 от ДР на ЗДвП „полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно 4 превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Същевременно легалната дефиниция в §6 т.11 от ДР на ЗДвП на понятието „моторно превозно средство“, гласи че това пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

След като процесното полуремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП.

Поради това процесното нарушение на скорост не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на ЕФ е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на МПС, каквото процесното полуремарке не е. За легалното определение на полуремарке е използвано по-широкото понятие „пътно превозно средство“, което включва в себе си, но не се изчерпва с понятието „моторно превозно средство“. Затова съдът счита, че на санкциониране по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП подлежат само собствениците на МПС, но не и лицата, притежаващи друг вид ППС.

Действително, в случая е било невъзможно установяването на теглещото МПС, тъй като полуремаркето закрива влекача и изключва заснемането му от техническото средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото МПС обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а както се посочи по-горе с ЕФ се санкционира лицето по чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, т.е. собственика. Напълно възможно е МПС, с което е извършено нарушението, да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е регистрирано съответното полуремарке. Доколкото липсва задължение собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална.

Затова съдът счита, че санкционирането на жалбоподателя, като законен представител на ЮЛ- собственик на процесното полуремарке, с процесния ЕФ е незаконосъобразно и необосновано.

Имайки предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на глоба в предвидения от закона размер.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е 5 направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските (л.7), от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение за обжалване на всеки едни от посочените в договора ЕФ, в т.ч. и процесния в размер на 180 евро, жалбоподателят А. е заплатил в брой на адв. Б. С. от САК. При това положение, съдът счита, че искането следва да бъде удовлетворено в цялост, тъй като от една страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от ответната страна не е било направено, а от друга съдът счита, че размерът е под предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм.- ДВ, бр. 14 от 2025 г.). ОД на МВР- Пазарджик (териториалната структура на МВР, издала ЕФ), следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.