Определение № 477 от 23.07.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Силистра, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. В.

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно частно гражданско дело № 20243400500329 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. А., с ЕГН **********, от гр.Варна,ул.“Д-р

И.Басанович“№12,ап.5, чрез адв.Т.В., срещу

Определение

№513/06.06.2024г. постановено по гр.д.№ 704/2024г. по описа на РС-Силистра, с което съдът е оставил без уважение възражението му за липса на местна подсъдност.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания съдебен акт, тъй като е неправилен, незаконосъобразен и противоречи на практиката на ВКС. Счита, че производството пред РС-Силистра следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на РС-Варна.

Излага подробно съображенията си за това.

Претендира разноските си по делото.

ОТВЕТНИЦАТА по жалбата И. П. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Силистра, чрез адв. Кр.Х., е подала отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като съдебният акт е съобразен с постановеното в чл.127,ал.2 от СК и с установения по делото факт, че настоящият адрес на детето е в гр.Силистра. Поради това, моли съда да потвърди обжалваното определение.

Съдът извърши проверка за редовността на жалбата и установи, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и отговоря на изискванията на ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д.№704/2024г. по описа на РС-Силистра, е образувано по иск с правно основание чл.127,ал.2 от Семейния кодекс, предявен от И. П.Т. против П. И.А.- баща 1 на детето й П П А.а.

Съгласно разпоредбата на чл.127,ал.2 от СК, когато родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

От изложеното в исковата молба и заявеното в жалбата става ясно, че П. А. и И. Т. са живели съвместно с детето им П, в гр.Варна до 31.03.2024г. След тази дата майката и детето са се установили в гр.Силистра, на улица „Хан Омуртаг“ № 12Б. Това се установява и от приложеното Удостоверение за настоящ адрес на детето /л.6 по гр.д.№ 704/2024г. по описа на РС-Силистра/.

На 17.04.2024г. И.Т. е предявила искове по чл.127,ал.2 от СК, предмет на гр.д.№ 704/24г. по описа на РС-Силистра. Препис от исковата молба е изпратен на ответника Пл.А., който е подал отговор, с който прави възражение за неподсъдност на спора на РС-Силистра, тъй като обичайното местоживеене на детето е във гр.Варна, от където майката го е отвела без съгласието на бащата.

С Определение № 513/06.06.2024г. постановено по делото, съдът оставил без уважение възражението на ответника за липса на местна компетентност. Именно това определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

Като съобрази изложената фактическа обстановка и доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

В сега действащия СК липсва дефиниция на понятието "настоящ адрес на детето", но такава е дадена в § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето и това е адресът, на който детето пребивава. В унисон с това понятие е и определение № 185/23.04.2013 г., постановено по гр. дело с № 2198/2013 г. на ВКС, II г. о. на ВКС на РБ, в което за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по 127, ал. 2 СК. В случая то съвпада и с административно заявения настоящ адрес на детето /цитираното по- горе удостоверение/. Промяната на адреса предхожда предявяването на иска и правилно районният съд е приел, че се касае за намерение за трайно отсядане на майката и детето в гр.Силистра. Законът не фиксира продължителност на местопребиваването, която да е релевантна при преценката за подсъдността. Водещ е интересът на детето. Допълнителен аргумент в тази насока е и това, че в тези производства са необходими и задължителни процесуални действия с участие на детето /изслушването му, при наличие на определение предпоставки/, изготвяне на социален доклад. Даденото законово разрешение е съобразено и с това и цели както процесуална икономия, така и да спести на детето неудобството от пътуването до друго населено място.

И в цитираното в жалбата Определение №188/17.04.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1331/2019г. е прието, че фактическото пребиваване на детето следва да се преценява към момента на подаване на исковата молба. Преценката на районния съд съответства и на 2 даденото с това определение тълкуване. Фактическата обстановка, описана в този акт на ВКС, не е идентична с тази по разглежданото дело /касае се за подадени искови молби от двамата родители, в две различни населени места, с разлика от няколко дни/, поради което следва да се съобрази отговора на въпроса, за разрешаване на който е допуснато касационното обжалване, но не и мотивите, обвързани с конкретната фактическа обстановка. По тези съображения и на основание чл.278 от ГПК, Окръжен съд Силистра ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №513/06.06.2024г. постановено по гр.д.№ 704/2024г. по описа на РС-Силистра, в частта, с която съдът е оставил без уважение възражението за липса на местна подсъдност, направено от П. И. А., с ЕГН **********, от гр.Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3