Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 783 от 03.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 883/2025
Вид
Определение № 783
Подписан
03.11.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 78 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. Пазарджик, 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500883 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 във връзка с чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.

С определение на Велинградски районен съд , постановено по гр.д.№ 661 по описа за 2024 година е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 112/25.04.2025 г., по гр. дело № 661/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, като:

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 да заплати на Е. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: ******** сумата от 60 лв. /шестдесет лева/ разноски за доплащане на хонорар на вещо лице.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 112/25.04.2025 г., по гражд. дело № 661/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. К. Б. с ЕГН **********, с адрес:

******** да заплати на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, разноските по уважения насрещен иск, а именно: 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, 400 лв.

/четиристотин/ хонорар за вещо лице и 50 лв. /петдесет/ държавна такса по делото.

ИЗМЕНЯ Решение № 112/25.04.2025 г., по гр. дело № 661/2024 г., по 1 описа на Районен съд Велинград в частта, в която на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 е осъден да заплати на адвокат Д. В. М., АК П., с адрес на кантората гр. ************ сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ с ДДС адвокатско възнаграждение по първоначалния и насрещен иск, като вместо това ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. В. М., за осъждане на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290 за заплащане на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на възнаграждение за предоставена на Е. К. Б. с ЕГН ********** безплатна правна помощ и съдействие в размер на 1100 лв.

Така постановеното определение е обжалвано от Е. Б. и адв.М..

Изложени са доводи в подкрепа на тезата ,че ищцата в първоинстанционното производство е материално затруднено лице ,като се оспорват изводите на съда в тази насока.

Подържа се, че преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,е предоставена на адвоката и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, били посочени в разпоредбата на чл. 38. ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.

38. ал. 1, т. 1-3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38. ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.

Позовават се на съдебна практика и се мотивира дължимостта и на ДДС върху възнаграждението.

Обжалвано е определението и в частта , с която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника.

Позовава се на съдебна практика на националните съдилища ,както и на решения на СЕС.

Моли определението да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв.М. в размер на 1100 лева, както и да бъде отменено определението ,в частта , с която ищцата е осъдена да заплати разноски в 2 размер на 480 лева-адв. възнаграждение. 400 лева- депозит за вещо лице и 50 лева-д.т.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по молбата.

Поисканите разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв. подлежали на отхвърляне, доколкото се опровергало качеството, в което ползващото се от безплатната правна помощ лице по делото е сключило договора за правна помощ. Е. К. Б. не била материално затруднена.

Ответникът бил отправил подкрепено с доказателства възражение в каквато хипотеза е постановено Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016 година на ВКС.

Мотивирано в отговора е , че следва да се прилагат правилата за разноските, уредени в чл. 78 ГПК, като правилно съдебният състав присъдил разноски съобразно уважената част от насрещния иск, като се е съобразил дори и с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли определението да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима , а за да се произнесе по същество , взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е. Б. против „Кредирект“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 927417 от 13/09/2023 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, като в условията на евентуалност се претендира нищожността на клаузата на чл. 18 ал. 1 от този договор.

Ответникът е оспорил исковете и е предявил насрещен иск ,като претендира присъждане по предявен частичен иск, отнасящ се единствено за вземането за главница, а именно 581,20 лева, от общо дължима сума за главница по договора в размер на 1400 лева.Претенцията е на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД , а при евентуалност , ако съдът приеме ,че договора е недействителен – при условията на чл.23 от ЗПК.

В производството ищцата е представлявана от адв.М. ,като е представено пълномощно и договор с него при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

3

В исковата молба е направено искане за присъждане на разноски.

Ответникът е направил в отговора си възражение за прекомерност от една страна , а от друга е заявил претенция за присъждане на разноски по предявения от него насрещния иск.

Ответникът е представил списък по смисъла на чл.80 от ГПК , като по насрещния иск претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева и платена държавна такса.

Списък от ищцата също е представен.В него за заявени претенции за възнаграждение в размер на 936 лева по първоначалния иск ,480 лева по насрещния иск и заплатената държавна такса.

В постъпилото по делото писмено становище дължимостта на адвокатско възнаграждение за адв.М.. е мотивирана

Съдът е постановил решение по делото ,след събиране на доказателства , включително и заключение на експерт.

С постановеното решение е уважен иска на Е. Б. за прогласяане нищожността на договора за кредит.

Уважен е и насрещния иск за сумата 389,20 лв. /триста осемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, частичен иск по неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 927417 от 13.09.2023 г. в общ размер на 1400 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск 12.08.2024 г. до окончателното плащане, като до размер на претенцията от 581,20 лв. иска е отхвърлен , поради това ,че е погасен чрез прихващане с дължимите държавни такси по делото в размер на 192 лв.

Осъден е на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 да заплати на адвокат Д. В. М., АК П., с адрес на кантората гр. ************ сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ с ДДС адвокатско възнаграждение по първоначалния и насрещния иск.

Прави впечатление неправилното възприемане на цитираното определение на ВКС относно допустимостта на прихващането , като следва да се има предвид на първо място ,че възражението за прихващане не е конкретизирано , а освен това същественото е ,че е извършено прихващане на сумата , предмет на иска , за присъждането на която съдебното решение не е 4 окончателно, с разноските ,които биха били дължими на ищцата , съобразно изхода по първоначално предявения иск.

Това обаче не е предмет на настоящото производство.

Същественото за производството е ,че всъщност съдът е приел за основателен насрещния иск изцяло.

След постановяване на решението е постъпила молба от процесуалния представител на Е. Б. за присъждане на сумата 60 лева ,сторени от нея разноски-заплатено възнаграждение на експерт.Тази молба по естеството си е молба по чл.248 от ГПК.Тя е уважена и определението в тази част не е обжалвано.

Молбата , с която е сезиран първоинстанционния съд от ответника е за изменение на решението ,в частта относно разноските ,като му се присъдят разноски по насрещния иск и в частта , с която са присъдени разноски на ответника за адвокатско възнаграждение ,като счита ,че такива не се дължат.

Тъй като насрещния иск е изцяло уважен , то действително на ответника се дължат всички сторени по този иск разноски .

Платеното възнаграждение за експерт не е включено в този списък и следва да се приеме,че не е претендирано , още повече ,че заключението на експерта е относимо както към доказването на първоначалния ,така и към доказване на насрещния иск.

Тъй като то не е включено в списъка и претенция за него не е заявена , то и не следва да бъде присъждано .На ищеца по насрещния иск се дължи платеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева и 50 лева държавна такса по делото.В този смисъл в тази част обжалваното определение следва да бъде отменено - за присъдените разноски в размер на 400 лева.

По отношение дължимостта на възнаграждение представлявал ищцата при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА: на адв.М.

,

Съдът в обжалваното определение е отрекъл изцяло правото на адвоката да получи възнаграждение по делото ,заради направеното оспорване от страна на ответника за наличие на основанията за представителство по този ред и събраните доказателства, относно имущественото състояние на ищцата по първоначалния иск.

5

Съдът не споделя тези доводи.

Този въпрос е поставен за разглеждане по Т.д.№ 3/2025 година на ОСГТК ,но не е разрешен по задължителен за съдилищата начин.

Настоящия съдебен състав споделя съдебната практика /която е и понова/ , според която за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необхоД. страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ,дори и при направено оспорване.

Касае се отношения между адвокат и клиент и съдът следва да се занимае с разноските ,като прилага общите правила ,въпреки,че тези разноски реално не са сторени.Очевидно е ,че проверка например в хипотезата на „близки“ на адвоката е невъзможна.

Съобразявайки всичко това , съдът намира ,че разноски на адв.М. се дължат с оглед изхода на предявения първоначален иск, който е уважен изцяло.

По повод направеното от ответника възражение за прекомерност , следва да се посочи следното: