Решение № 31 от 02.04.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Асеновград, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Пашова при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно наказателно дело № 20255310200148 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 24 – 0239 – 001403 от 20.11.2024г. на Началник на РУ при ОДМВР - Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е. Е. Б., ЕГН – ********** с адрес: град Асеновград, ул.“****“ № 4, е наложена глоба в размер на 50 – петдесет лева, за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.

По същество:

Жалбоподателят, представляван от адвокат К., пледира за отмяна на обжалваното НП поради липса на извършено вменено адм.нарушение, поради невярност на фактическата обстановка, изложена в АУАН и в НП. Пледира за присъждане на разноски за адвокат.

Въззиваемата страна изпраща молба – становище, с която иска потвърждаване на обжалваното НП, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

По процедурата:

АУАН Серия GA № 1426801 е съставен на25.10.2024г. за нарушение, сочено за извършено на 25.10.2024г., като обжалваното НП е издадено на 20.11.2024г., с което съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при РУ на МВР – Асеновград, който е компетентен съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 189, ал.12 от ЗДвП и цитираната Заповед.

1

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му е надлежно връчен.

Същият е съставен в присъствието на свидетел – очевидец при извършване на нарушението.

АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити , а НП - тези по чл. 57 от ЗАНН.

Не се констатираха допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, поради което и делото се разгледа по същество.

По фактите:

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, намирам за установено следното:

Актосъставителят П. И. - РУ на МВР Асеновград, е бил на смяна на 25.10.2024г. заедно с неговия колега Х. К., когато в град Асеновград, на ул.“*****“ срещу № 5, около 14:15 часа, са спрели лек автомобил „Мерцедес Спринтер“, като установили неговия водач – Е. Е. Б., ЕГН – **********, който го е управлявал.

Свидетелят П. И. първо е видял лекия автомобил и това, че водачът е без обезопасителен колан, след което при самото му спиране, също е установил, че водачът е без обезопасителен колан, още при приближаването му до автомобила, при извършване на проверката.

Управляваният автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан. Актосъставителят не си спомня какъв е цветът на автомобила.

На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който той подписал без възражения и екземпляр от него му е бил връчен.

Било е издадено обжалваното НП.

По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от свидетелските показания на свидетеля П. И., актосъставител, които съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото, които като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира, а именно:

Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач, списък с разноски.

Не се констатира противоречивост в доказателствената съвкупност.

От правна страна:

Предвид на така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери за установено следното:

Управляваното товарно превозно средство попада в посочените категории, а именно:

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) За нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория L - моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория М - моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж:

2 а) категория М1 - превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача); б) категория М2 - превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 t; в превозните средства от категория М2, освен местата за сядане, може да има място за стоящи пътници; в) категория М3 - превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t; в превозните средства от категория М3 може да има място за стоящи пътници;

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория N - моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари: а) категория N1 - превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t; б) категория N2 - превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t; в) категория N3 - превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t;

Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В случая, жалбоподателят е бил длъжен да ползва обезопасителен колан, с който управляваното от него товарно превозно средство, е било оборудвано, което задължение за действие, е дължимо по силата на чл.137а от ЗДвП.

Не са налице законово разписани основания, изключващи приложението на посочената правна норма, визирани в ал.2 на чл. 137а от ЗДвП, а именно:

(2) Могат да не използват обезопасителни колани:

1. бременните жени;

2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

При наличие на дължимо поведение, жалбоподателят не е изпълнил същото е чрез бездействие, е осъществил състава на адм.нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

Относно субективния състав – нарушението е извършено по непредпазливост, която е допустима и съставомерна форма на вина, предвид на това, че жалбоподателят не е съзнавал общественоопасните последици, но е могъл е бил длъжен да стори това, бидейки правоспособен водач на управляваното от него МПС.

Предвид наличието на обективен и субективен състав на вмененото адм.нарушение, 3 съдът намери, че законосъобразно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност за посоченото административно нарушение.

Относно липсата на маловажност на случая, то същата е налице, предвид на това, че вмененото адм.нарушение е на формално извършване и не представлява по – ниска степен на засягане на охраняваните обществени отношения, в сравнение с други случаи на такъв вид отношения.

По наложената глоба за него, то същата е в размер на 50 – петдесет лева, поради което и същият, определен в абсолютен размер, в нормата на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, е законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден.

Разноски от страна на въззиваемата страна не са доказани и не са претендирани, поради което и съдът не присъди такива.

Предвид изложеното, съдът намери, че обжалваното НП е издадено при спазване на административно – производствените правила и е законосъобразно, с оглед на което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТВЪРЖДАВА НП № 24 – 0239 – 001403 от 20.11.2024г. на Началник на РУ при ОДМВР - Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е. Е. Б., ЕГН – ********** с адрес: град Асеновград, ул.“****“ № 4, е наложена глоба в размер на 50 – петдесет лева, за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на жалбоподателя , адвокат К. и въззиваемата страна.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, чрез районен съд – Асеновград, в 14 – дневен срок от неговото съобщаване , на касационните основания, визирани в НПК, по реда на глава 12 от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________