Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 24.10.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 26/2024
Вид
Решение № 308
Подписан
24.10.2024
В сила
12.06.2026
Състав
Светослава Борисова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Сливен, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20242200100026 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от К. С. С. против Г. М. М., в която се твърди, че с присъда от 26.06.2023 г. по НОХД № 861/2022 г. на СлРС ответникът Г. М.

М. е признат за виновен за това, че на 25.05.2021 г. в гр. Сливен в заведение „Ч.“ причинил на ищеца К. С. С., на **г., от гр. Сливен, чрез удар в долната му челюст със свита в юмрук ръка среда средна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С решение № 146/02.10.2023 г. СлОС е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подс. Г. М. М. наказание и е определил изпитателен срок по реда на чл. 66 НК. В останалата си част присъдата е потвърдена.

Предвид това, че по силата на чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, от съда се иска да присъди обезщетение за неимуществени вреди в следствие на претърпяното травматично увреждане.

Твърди се, че болките са били с висок интензитет и продължителност, наложила се е необходимост от чужда помощ, създадени са затруднения на пострадалия изразяващи се в затруднение при говор и дъвчене. Ищецът е получил счупване на челюстта, проведено му е оперативно лечение, имал е интензивни болки непосредствено след травмата и по време на болничното лечение. Твърди се, че справедливото обезщетение възлиза в размера на 30 000 лв., който се определя от проведеното оперативно лечение и неудобството в периода на зарастване на челюстта, свързани със затрудненията по повод нуждата на храна и общуване. Претендира се и законната лихва считано от дата на деликта 25.05.2021 г., както и присъждане на деловодни разноски.

Исковата молба е редовно връчена на ответника. В законоустановения 1 срок е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че искът е допустим, но предявеният размер е прекомерно завишен. Твърди се, че счупването е било без дислокация на костните фрагменти, което предполага бързо възстановяване на травмата. Липсват данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца след инцидента, които да са изисквали допълнителни медицински интервенции или болнично лечение, извън това, което е извършено непосредствено след деянието. Няма данни за влошено психично, емоционално или физическо състояние на ищеца в следствие на нанесената телесна повреда, които да обосновават извънредно високата парична претенция. Твърди се още, че в наказателното производство е установено, че ищецът не е потърсил медицинска помощ няколко дни след събитието, което предполага, че същият не е бил в тежко и неотложно състояние. Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което уважи частично исковата претенция, съобразявайки критериите на чл.

52 от ЗЗД и начина на извършване на деянието, а именно един единствен удар.

Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

С присъда от 26.06.2023 г. по НОХД № 861/2022 г. на СлРС ответникът Г. М. М. е признат за виновен за това, че на 25.05.2021 г. в гр. Сливен в заведение „Ч.“ причинил на ищеца К. С. С., на **г., от гр. Сливен, чрез удар в долната му челюст със свита в юмрук ръка, среда средна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С решение № 146/02.10.2023 г. СлОС е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подс. Г. М. М. наказание и е определил изпитателен срок по реда на чл. 66 НК. В останалата си част присъдата е потвърдена.

На 25.05.2021 година в кафене „Ч.” в град Сливен ищецът К. С. С., на възраст **г., неосъждан, е бил ударен с юмрук в лицето от ответника Г. М. М..

Инцидентът се е случил около 20.30 часа след възникнал спор между двамата.

Преди това, на 22 срещу 23.05.2021 година, двамата са имали конфликт в дискотека „П.” в град Сливен, който прерастнал в сбиване. Именно този техен конфликт станал повод за сбиването на 25.05.2021 година в кафене „Ч.”.

Първоначално Г. М. се е опитал да удари с юмрук в лицето К. С., но двамата били разделени от лицето П.А.. След това двамата са отишли на различни маси при приятелите си. Скоро след това К. се опитал да говори с П.А., при което неочаквано е бил ударен с юмрук в лицето от Г. М.. Пострадалият посетил тоалетната на кафенето на заведението поради кървене от удара, след което се върнал на масата си. След известно време заедно с приятеля си Марчело Тонев и други познати отишли до денонощния магазин „К.”, находящ се на булевард „Г. Данчев”. Заобиколили търговския обект и отишли на място, където продавали дюнери, за да видят друг техен познат. Около половин час по-късно свидетелят К. С. се почувствал зле и помолил своите приятели Д.Ж. и Р.Р. да го откарат до дома му, тъй като започнал да усеща силна болка, вероятно в резултат на нанесения удар.

2

Пострадалият е потърсил медицинска помощ на 28.05.2021 година и е опериран под местна анестезия в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД в град Сливен - още на същия ден предвид относителната спешност на състоянието.

Вещото лице сочи, че клинично и рентгенологично се установява фрактура на долната челюст билатерално - вляво в областта на ъгъла и вдясно около зъб 45. Типичен ход на фрактурната линия вдясно - спуска се косо назад към долночелюстния ръб. Вляво фрактурната линия е в областта на мускулния маншон на долночелюстния ъгъл, който се формира от масетериалния и медиалния птеригоиден мускул. Липсва значителна дислокация, минимална патологична подвижност на фрагментите. Няма промени в областта на кожата на лицето и шията с изключение на слабо изразен оток в областта на долночелюстния ръб вдясно. Липсват кръвонасядания и промени в цвета на кожата и лигавиците в устната кухина. Затруднено дъвчене, при опит за отваряне на устата се усещат крепитации (специфичен шум). Слабо изразена болка, предимно вдясно, при палпация и притискане на двете зъбни редици.

Съотношенията между зъбите на горна и долна челюст са нормални, липсват отклонения в оклузията. Отварянето на устата е ограничено до 3.5 сантиметра при норма от 4.5 сантиметра.

Пострадалият е опериран под местна анестезия на 28.05.2021 година.

Поставени осем винта за междучелюстна фиксация на производителя Мондеал - Германия. Четири от тях са поставени на долна челюст и още четири - на горна челюст. Осъществена стабилна междучелюстна фиксация с лигатурна тел, двете зъбни редици фиксирани в нормални оклузални съотношения.

Оздравителният процес е протекъл без усложнения. Натрупвания на плака в областта на долните странични зъби на седми постоперативен ден. В момента на оперативната интервенция плаковите индекси (измерени по метода на Sillness и Loe, въведен през 1973 година) са в стойности около нула липсват плакови натрупвания. По време на оздравителния период на фрактурата е нормално да се увличат стойностите на плаковите индекси, тъй като болните са затруднени по отношение на нормалната устна хигиена.

Различните фиксиращи приспособления пречат на почистването на зъбната плака, а и фиксирането на зъбните редици прави това почистване на практика невъзможно в много участъци на съзъбието. Междучелюстната фиксация е свалена на 29.06.2021 под местна анестезия, като не се установяват никакви патологични промени в областта на лицевия череп и шията. Болният се изписва клинично здрав. Затруднения в отварянето на устата за около седем дни след премахването на междучелюстната фиксация, което е в границите на нормата и се смята за нормален оздравителен процес според световния натрупан клиничен опит.

При премахването на междучелюстната фиксация болният няма никакви оплаквания, не се откриват промени в областта на меките тъкани, а оклузалните съотношения са в норма. В областта на травматологията оздравителните процеси на костните тъкани при нормални физиологични условия протичат в рамките на 30 - 40 дни.

3

Вещото лице посочва, че към днешна дата, около 3 години след инцидента, този период е преминал отдавна, пострадалият е възстановен напълно от прекараната травма още в момента на сваляне на фиксацията на 29.06.2021. Не се откриват патологични процеси в лицево — челюстната област към тази дата, анатомично и функционално тъканите се намират в границите на физиологичната норма.

От разпита на свидетелите В.С. и С. С. се установява, че пострадалият е бил 40 дни с винтове и обездвижени горна и долна челюст. 40 дни се е хранил със сламка, пасирана храна, сокове, две седмици след операцията е бил на обезболяващи - течен аналгин и други обезболяващи. По времена възстановителния период К. С. не е могъл да говори, хранил се е със сламка.

Това е продължило до премахване на винтовете - 40 дни. Първите 10-15 дни е имал интензивни болки в ченето и не можел да говори. Сега е добре, но в следствие на травмата в момента има проблеми със зъбите и окапване на брадата.

От разпита на свидетелите Ж. С. и П.А. се установява, че в деня на инцидента и на следващия ден ищецът К. С. е бил в добро видимо състояние, без следи от нараняването.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както по отделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира изцяло изслушаното по делото експертно заключение, като изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция е с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД.

Същата е допустима и основателна, но в завишен размер.

На осн. чл.300 от ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В конкретния случай безспорно са налице увреждане – средна телесна повреда, което е в причинна връзка с извършеното противоправно деяние от ответника. Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Претърпените вреди са с интензитет, характерен при протичане на нормален оздравителен процес. Извършена е оперативна интервенция под местна анестезия при която са поставени общо осем винта, закрепващи горна и долна челюст. За период от две седмици, ищецът е изпитвал силни болки в челюстта, било е затруднено дъвченето и говоренето. Приемал е пасирана храна с помощта на сламка, приемал е обезболяващи лекарства. Проведена е повторна оперативна интеревнция под местна анестизия за сваляне на поставените 4 винтове при което е констарано, че болният няма никакви оплаквания, не се откриват промени в областта на меките тъкани, а оклузалните съотношения са в норма. Пострадалият е бил възстановен напълно от прекараната травма още в момента на сваляне на фиксацията на 29.06.2021. Не се откриват патологични процеси в лицево — челюстната област към тази дата, анатомично и функционално тъканите се намират в границите на физиологичната норма.

Съобразявайки оздравителния период от 30/40 дни и интензитетът на претърпените болки и страдания, съдът намира, че исковата претенция за присъждане на обезщетение следва да бъде уважена до размер от 10 000 лева, който размер е съобразен с трайната съдебна практика за присъждане на обезщетение при нанесена средна телесна повреда през 2021г.

Върху присъдената сума е дължимата и законната лихва за забава, считано от датата на деликта 25.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски, доказани до размер от 1627 лева – възнаграждение на адвокат.

На ответника също са дължими деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 2033 лева възнаграждение на адвокат.