Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 40775 от 04.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
9870/2026
Подписан
04.11.2026
В сила
04.11.2026

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40775 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110109870 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.

129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

Неоснователни се явяват релевираните възражения за недопустимост на настоящото производство поради липса на пасивна процесуална легитимация. Пасивната процесуална легитимация на ответника С. П. З. се извежда от въведените в исковата молба фактически твърдения за непогасени задължения към ищеца. Фактът дали същата притежава качеството клиент на топлинна енергия е въпрос по съществото на правния спор, по който съдът дължи произнасяне с крайния си акт. От своя страна, въведените доводи за липсата на обективен идентитет между издадената заповед за изпълнение и исковата молба касаят редовността на исковата молба.

С исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца - .“ ЕООД. Правният си интерес от привличането обосновава с обстоятелството, че за процесния период дружеството е извършвало услугата за дялово разпределение в сградата на етажната собственост, където се намира и топлоснабдения имот. Искането е своевременно и следва да бъде уважено.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им. Част от приложените с исковата молба писмени доказателства са нечетливи, поради което на ищеца следва да бъдат предоставени указания да ги представи в надлежен и четлив вид.

Следва да се задължи, на основание чл. 190 ГПК, третото лице-помагач на ищеца - .“ ЕООД да представи по делото посочените в исковата молба документи.

1

Следва да се приложи по делото материалите по ч.гр.д. № 209/2026г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

Доказателственото искане на ищеца за изслушване на СТЕ, следва да бъде допуснато по отношение на задачите, формулирани в исковата молба, тъй като последните са относими към предмета на доказване и необходими за изясняване на делото.

Доказателственото искане на ищеца за изслушване на ССчЕ е допустимо и относимо, но не е необходимо, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели с доказателственото искане, не са спорни между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни дали претендира исковите суми от ответниците в условията на разделност, или солидарност, като съобрази, че Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.02.2026г. по ч.гр.д. № 209/2026г. е издадена срещу ответниците при условията на разделност.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи посочените от № 6 до № 11 писмени доказателства в четлив вид.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК .“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „.“ ЕАД.

ЗАДЪЛЖАВА “.“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи за нуждите на процеса посочените в т. IV и V от исковата молба документи, свързани с отчетите за дялово разпределение в имота, както и да представи в горепосочения срок документите за извършен отчет на място на монтираните топломери, от които да е видно кое лице е осигурило достъп.

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 209/2026 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

2

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, със задачи, посочени в исковата молба при депозит в размер 350,00 евро, вносим от ищеца, в 1-седмичен срок считано от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. Димитрова, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит, както и да представи заключението си в едноседмичен срок преди насроченото съдебно заседание.

Вещото лице да се призове след представяне по делото на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2026 г. от 10:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговорите на ответниците.

Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от настоящото определение и за датата на следващото заседание, както и да му се изпрати препис от исковата молба.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:

Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „., срещу В. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „., вх. 1, ап. 10, и С. П. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, бл. 315, вх. 1, ап.

60, с която са предявени в условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците съответно за сумата от 3 017,48 евро - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „., бл. 1, вх.

А, ет. 3, ап. 10, абонатен номер 117145, сумата от 48,40 евро - главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.02.2026г. до окончателното плащане, сумата от 315,13 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024г. до 28.01.2026г., както и сумата от 10,36 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 28.01.2026 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 209/2026г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с В. П. Б. и С. П. З., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството им на клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не са упражнили правото си в 30-дневен срок да предложат специални 3 условия, ответниците били обвързани от общите условия за продажба на топлинна енергия.

Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответниците дължат цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено.

За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК, срещу която ответниците са депозирали възражение по чл. 414 ГПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. З. е депозирала отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ с доводи, че не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. Твърди, че още на 26.07.1979г. Петко Иванов Б. се разпоредил с топлоснабдения имот в полза на В. П. Б.. Възразява срещу акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като поставянето в забава било обусловена от изпращане на покана, каквато не била изпратена от ищцовото дружество. Релевира възражение, че не е обвързана от договор за предоставяне на услугата за дялово разпределение, нито е участвала в органите за управление на ЕС, в която попада топлоснабдения имот, за сключването на такъв договор. Оспорва размера на исковите претенции с аргументи, че средствата за измерване в абонатната станция не са преминали метрологичен контрол. Възразява срещу точността на измерванията. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. П. Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ и да е налице облигационна връзка между страните, тъй като не е ползвал доставяната в топлоснабдения имот топлинна енергия. Не оспорва количеството доставена топлинна енергия. Възразява срещу дължимостта на сумата за предоставена услуга за дялово разпределение с доводи, че разноските за изготвяне на изравнителна сметка и отчета на уредите за топлинно разпределение следва да бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 186, ал. 2 ЗЗД и следва да останат в тежест на ищцовото дружество. Оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като поставянето му в забава било обусловено от изпращане на покана, каквато не била изпратена от ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: 1) по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по акцесорния иск: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

4

УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест е при установяване на горните факти е да докажат погасяване на дълга, както и фактите, на които основават своите възражения.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация към СГС.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.