Определение № 260010 от 04.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 681/2019
- Вид
- Определение № 260010
- Подписан
- 04.01.2021
- Състав
- РАДОСТИНА ВЛАДИМИРОВА ДАНАИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.181 · Граждански процесуален кодекс
- чл.181, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.451 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452 · Граждански процесуален кодекс
- чл.685, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.194 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.134 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за особените залози
- чл.41 · Закон за особените залози
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.616, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.616, ал.2, т.2 · Търговски закон
- чл.634в · Търговски закон
- чл.638, ал.1 · Търговски закон
- чл.638, ал.4 · Търговски закон
- чл.645, 646, 647 · Търговски закон
- чл.645, 646, 647 · Търговски закон
- чл.645, 646, 647 · Търговски закон
- чл.669, ал.4 · Търговски закон
- чл.674 ал.2 · Търговски закон
- чл.675 ал.2 · Търговски закон
- чл.677 ал.1 т.8 · Търговски закон
- чл.685 · Търговски закон
- чл.685, ал.1 · Търговски закон
- чл.692 · Търговски закон
- чл.692, ал.2-4 · Търговски закон
- чл.692, ал.2-4 · Търговски закон
- чл.692, ал.2-4 · Търговски закон
- чл. 692 ал.5 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.722, ал. 1 т.10 · Търговски закон
- чл.722,ал.1, т.6 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.7 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.8 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.9 · Търговски закон
- чл.724 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………………. гр.
София,04.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа т.д. 681/2019 г. по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Е..В.ООД/н./ е изготвил списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на Е..В.ООД/н./, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, както и списък на служебно приетите вземания, обявени в търговския регистър на 19.06.2020 г..
Срещу тези списъци са подадени възражения, които са разгледани в открито съдебно заседание, поради което и съдът следва да се произнесе по основателността на възраженията и одобряване на оспорените списъци.
1.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на кредитора М.С. срещу включване по т.1-5 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г. на вземания на Е.– И.АД.
С възражението вземанията не се оспорват, а се оспорва възможността за включването им списъците с приети вземания, поради непредявяването им в законоустановения едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ, тъй като са предявени преди същият да е започнал да тече.
Кредиторът с оспорени вземания счита възражението за неоснователно, тъй като вземанията се предявени след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и преди изтичане на едномесечния срок от възобновяване на производството.Претендира разноски за защита в производството по разглеждане на възражението.
Длъжникът счита възражението за основателно без да излага съображения.
Синдикът взема становище за неоснователност на възражението, тъй като срокът за предявяване на вземанията не е изтекъл.
Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е изцяло неоснователно, тъй като предвидените от закона преклузивни срокове са относими към крайния момент, в който е допустимо предявяване на вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, като посочването на началото на тези срокове е относимо към изтичането им, но не обуславя недопустимост на молби за предявяване на вземания, подадени пред съда преди началото на течение на сроковете Такива молби са допустими, но преждевременно подадени, респективно се разглеждат заедно с молбите, подадени до изтичане на срока за предявяване на всички вземания от съответния срок.
В случая производството е открито с решение по чл.632, ал. ТЗ, постановено на 22.11.2019 г., като срокът по чл.685, ал.1 ТЗ за предявяване на вземания е започнал да тече, считано от 21.01.2020 г., когато е постановено и обявено в регистъра решението за възобновяване на производството по несъстоятелност и е изтекъл на 21.02.2020 г.. Молбата да предявяване на вземания от Е.-И.АД е подадена 12.12.2019 г. и следователно преди изтичане на срока по чл.685, ал.1 ТЗ, а преждевременното й подаване е без правно значение за допустимостта на предявяването.
Следователно възражението на М.С. следва да се отхвърли, като той бъде осъден да заплати и направените разноски в производство по възражението в размер на 500 лв.
2.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на кредитора М.С. срещу включване по т.6-15 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г. на вземания на В.С.А. - С..
С възражението възникването на вземанията не се оспорва, а се оспорва възможността за включването им списъците с приети вземания ,поради непредявяването им в законоустановения едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ по съображения, че са предявени преди същият да е започнал да тече. По отношение на вземанията по т.6,7 и 8, произтичащи от договор за паричен заем от 30.03.2012 г. се поддържа погасяването им по давност, а по отношение на всички вземания се поддържа друга поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1 т.10 ТЗ, тъй като кредиторът В.А.-С. е акционер в длъжниковото дружество към момента на сключване на договорите за заем, на които се основават вземанията.
Кредиторът с оспорени вземания счита възражението за неоснователно, без да излага съображения.
Длъжникът счита възражението за неоснователно без да излага съображения.
Синдикът взема становище за неоснователност на възражението в частта, относно сроковете за предявяване на вземанията и давността, като го счита за основателно относно поредността на вземанията.
Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Предвидените от закона преклузивни срокове са относими към крайния момент, в който е допустимо предявяване на вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, като посочването на началото на тези срокове е релевантно само за изтичането им, но не обуславя недопустимост на молби за предявяване на вземания, подадени пред съда преди началото на течение на сроковете Такива молби са допустими, но преждевременно подадени, респективно се разглеждат заедно с молбите подадени до изтичане на срока за предявяване на всички вземания от съответния срок.
В случая производството е открито с решение по чл.632, ал. ТЗ, постановено на 22.11.2019 г., като срокът по чл.685, ал.1 ТЗ за предявяване на вземания е започнал да тече, считано от 21.01.2020 г., когато е постановено и обявено в регистъра решението за възобновяване на производството по несъстоятелност и е изтекъл на 21.02.2020 г.. Молбата да предявяване на вземания от В.А. - С. е подадена 18.12.2019 г. и следователно преди изтичане на срока по чл.685, ал.1 ТЗ, а преждевременното й подаване е без правно значение за допустимостта на предявяването.
Съдът намира, че доколкото възражението за изтекла погасителна давност е материално, правопогасяващо възражение, то легитимиран да го предяви е само длъжникът по вземането. Други лица биха могли да упражняват чужди материални права само в изрично предвидените от закона случаи. Доколкото по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, то по отношение правата на кредиторите са приложими специалните разпоредби на Търговския закон и конкретно възможностите за предявяване на исковете по чл.694 ТЗ, чл.645, 646, 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, както и обусловените от тях искове за попълване на масата на несъстоятелността.
Извън тези хипотези кредиторът не може да упражнява имуществени права на длъжника, каквато обща възможност предвижда чл.134 ЗЗД, тъй като разпоредбите за несъстоятелността са специални и изключват приложението на общите правила.
По становище на настоящия съдебен състав не представляват упражняване на чужди права, а именно права на длъжника, установеното право на кредиторите да подадат възражение или иск за несъществуване на чужди приети вземания /чл.692 и чл.694 ТЗ/, а се касае за упражняване на собствени права на кредиторите, които имат личен интерес да редуцират кръга от кредитори, които чрез събранието на кредиторите вземат решенията във връзка с осребряване на имуществото, респективно да редуцират броя и размера на вземанията, които подлежат на удовлетворяване в производството, за да получат удовлетворение в по-висока степен на собствените си вземания. В този смисъл съдът приема, че възражението и съответния му иск по чл.694 ТЗ не представляват хипотеза на упражняване на чужди права, а именно тези на длъжника, тъй като длъжникът разполага със самостоятелно право да оспори вземанията, чието упражняване не изключва правото на възражение на кредиторите му, което очевидно не обусловено от бездействие, тъй като всеки от тях брани собствения си интерес. Съответно доколкото не се упражняват правата на длъжника, то и кредиторите не могат да упражнят възражението за давност, което принадлежи именно на длъжника.
Нещо повече, по становище на настоящия състав и извън производството по несъстоятелност кредитор не може да упражни възражението за изтекла погасителна давност на своя длъжник по отношение на друг кредитор, тъй като под „имуществени права“ на длъжника по смисъла на чл.134 ЗЗД следва да се има предвид такива, които водят до увеличение на имуществото му, разбирано като актив, в който смисъл е използвано понятие имущество и в чл.133 ЗЗД, тъй като именно имуществото на длъжника, разбирано в смисъл на активи, служи за удовлетворение на неговите кредитори, респективно бездействието на длъжника по отношение запазването и увеличаването на имуществото му пряко засяга интереса на кредиторите му. Упражняването на възражението за изтекла погасителна давност на влияе нито върху актива, нито върху пасива на длъжниковото имущество, за разлика от упражняване на възражението за изтекла придобивна давност, което би довело до увеличаване на имуществото на длъжника и касае актива му. Това е така, тъй като възражението за погасителна давност не води до погасяване на вземанията, а до погасяване на възможността за принудителното им събиране, като те не престават да съществуват и могат да бъдат изпълнени доброволно (извън хипотезата на несъстоятелност), с тях да се извърши прихващане или да се прехвърлят, т.е. погасените по давност задължения продължават да са част от пасива на имуществото на длъжника.
Следователно неоснователно е възражението на М.С. за изключване на вземанията на В.А. С. от списъка с приеми вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.
Основателно е обаче възражението в частта относно поредността на удовлетворяване на приетите вземания.
От представените със заявлението писмени доказателства се установява, че В.А. – С. е била акционер в И.21 АД към датите на сключване на всички договори за заем, въз основа на които е предявила вземания в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Следователно по отношение на вземанията й по тези договори е приложима разпоредбата на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, съответно тези вземания са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, а не по т.8 и 9, както е посочено в съставения от синдика списък, поради което и в тази част, списъкът следва да се измени.
3.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на кредитора М.С. срещу включване по т.16 –
33,включително, в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г. на вземания на Държавата, предявени от НАП.
Доводите във възражението са, че вземанията не са надлежно индивидуализирани в списъка по отделни видове, период, за който са дължими, а по отношение на част от вземания по т.16,17,20,23,27,29,30,32 и 33 се поддържа друга поредност на удовлетворяване, тъй като вписани запори в ЦРОЗ въз основа на постановления на публичен изпълнител не създават привилегия по тчл.722, ал.1, т.1 ТЗ, както е приел синдика.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като сочи, че е индивидуализирал надлежно вземанията с допълнителна молба, като една част от тях са установени въз основа на декларация на длъжника, а друга част – с влезли в сила актове, които са представени.
Длъжникът и синдикът оспорват възражението и го считат за неоснователно в частта относно основанията на вземанията и основателно в частта относно поредността на удовлетворяване.
Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Действително с молбата за предявяване на вземанията НАП не е индивидуализирала отделни вземания, а е препратила към доказателства, но с допълнителна молба и въз основа на дадени указания от съда същите надлежно индивидуализирани по основание, размер и период, като са разграничени по отделни видове. С молбата за предявяване на вземанията са представени и писмени доказателства, установяващи възникването и размера на вземанията, като обобщеното отразяване на вземанията в списъка, съставен от синдика, не обуславя извод за несъществуването им, нито за нередовност на молбата за предявяването им, която да е пречка за приемането им.
Разпечатката съдържа 46 от 233 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66609d8c-05ce-4da8-93be-dc59422d848e