Решение № 509 от 01.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Благоевград, 01.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Атанас Иванов при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20221200500394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано въз основа на два броя жалби.

Въззивна жалба е подадена от АН. Н., с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, АН. Н. с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, АНДР. Н. с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, всички представлявани в процеса от пълномощника адв.

А.В., насочена против Решение №8216/17.11.2021 г.по гр.д. №1145/20 г. по описа на РС – гр. П., в частта с която е определен размера на обезщетение за неимуществени вреди, както и степента на съпричиняване, приета от първата инстанция.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на решението, в оспорваната част. Посочва се, че неправилно първостепенния съд е определил размера на сумата, която е необходима за възмездяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. Твърди се, че при прилагане критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът в недостатъчна степен е възприел приноса на всеки от посочените от него елементи, спрямо претърпените и търпими от жалбоподателите действителни болки, страдания и неудобства, във времеви аспект (продължителност на проявлението на обратимите травматични последици, респ. необратимост на други), като се навежда довод, че първоинстанционния съд правилно е възприел елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 200 КТ. Сочи се, че определените от първата инстанция обезщетения (преди прилагане на санкцията на чл.201, ал.2 КТ) от по 100 000 лева за преживялата съпруга АН. Н. и нейната дъщеря АН. Н., както и от 80 000 1 лева за по-малката дъщеря А.Н., са силно занижени и не могат да изпълнят законовата си фунцкия да компенсират увредените за търпените вреди. По въпроса за съпричиняването се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение при анализа и кредитирането на доказателствения материал. Така например се сочи, че съдът не обсъдил по съдържание и кредитирал експертно заключение, изготвено по друго производство (водено от следствените органи в И.), в нарушение на принципа за непосредственост за събиране на доказателствата в ГПК, както и, че съдът не се е позовал на актове на съдебните или следствените органи в И., разследвали катастрофата, а на технически доклад, имащ характер на експертиза, която обаче е събрана по друго производство. Предвиденият в чл. 195 ГПК и сл. доказателствен способ предполага назначаването на експертиза от съда, разглеждащ спора, като не е налице подобен способ за доказване в гражданския процес, изразяващ в прилагане и обсъждане на експертни заключения (частни или от др. съдебни производства), които не са назначени от решаващия орган по реда на чл.195 ГПК. Точно така обаче е процедирал Районен съд - П. като пряко е кредитирал техническите изводи на испанския технически доклад - в това число относно скоростта на движение на МПС и ползването на предпазен колан от страна на починалия И.Н., поради което и възражението за съпричиняване е останало недоказано.

Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъдат уважени предявените искове до пълните им предявени размери, ведно със законните последици за дължимост на лихви и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е изразено становище по въззивната жалба от насрещната страна по нея – „фирма“ ЕООД, чрез адв. К.И. А.. В отговора се навеждат подробни съображения за неоснователност, неправилност и незаконосъбразност на изложените от жалбоподателите съображения., като се поддържа, че процесното ПТП не е трудова злополука, тъй като при внимателно изследване на фактите около него, се установява фактическа обстановка, която напълно отговаря на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, при което не е налице трудова злополука, когато пострадалият сам е увредил здравето си. В отговора се сочи, че И.Н. е управлявал тежкотоварна композиция от влекач и полуремарке, с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 06 грама/литър и предпазен колан, умишлено закопчан зад гърба си, при несъобразяване на скоростта на движение със съществуващите пътни условия (мокър път), като единствено той е станал причина и е предизвикал пътнотранспортното произшествие, при което отнема своя живот и живота на Кристиан Пабло Сехас Сокчи. С отговора се възразява срещу наведените във въззивната жалба доводи за определяне размера на обезщетението, както и за причинно- следствената връзка между злополуката и вредите, като се излагат подробни съображения и в тази насока.

С оглед изложеното се моли да бъде отхвърлена предявената от АН. Н., с ЕГН **********, АН. Н. с ЕГН 07451122854 и АНДР. Н., с ЕГН **********, с адрес на ищците: с. Ж., обл. К., ул. „Х.Б.“ № 5, въззивна жалба срещу „фирма“ ЕООД, с правно основание чл.

200, ал. 1 от КТ, като неоснователна, тъй като пътнотранспортното произшествие от 05.04.2019 г., при което загива И.Н., не отговоря на хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО и не следва да се третира като трудова злополука, респективно да се ангажира отговорността на 2

„фирма“ ЕООД.

При положение, че съдът възприеме пътнотранспортното произшествие за трудова злополука, то се моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищците като неоснователни, тъй като И.Н. умишлено е причинил увреждането.

По делото е депозирана частна жалба от АН. Н., с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, АН. Н. с ЕГН ********** и адрес: С. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, АНДР. Н. с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, всички представлявани в процеса от пълномощника адв. А.В., насочена против Определение№8041/25.02.2022 г. по гр.д.

№1145/2020 г. по описа на РС – гр. П.. В жалбата се сочи, че искането на ищцовата страна за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК касае определянето и присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата. В настоящата хипотеза, и както правилно е посочено в самото решение (но не и в атакуваното определение), съдът следвало да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и минималните ставки по Наредба N9 1 на ВАдвС. Сочи се, че че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 199,50 лева не почива на нито един от горните два критерия, като първо и основно не е отчетено, че по делото е защитен материален интерес от общо 42 000 лева за трите ищци, поради което и при съобразяване с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1, възнаграждението не би следвало да е по-ниско от 1 790 лева.

При отчитане броя на проведените съдебни заседания, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 2 000 лева. Сочи се още, че в постановеното решение неправилно е възприето, че на ответната страна се следват разноски на ответника до сумата от 23 462 лева, предвид липсата на наведено възражение за прекомерност на основание чл.

78, ал.5 ГПК от ищцовата страна. Моли се да бъде отменено Определение №

8041/25.02.2022г. по гр. д. № 1145/2020г. на PC - П. като се допусне изменение решението в частта за разноските в горния смисъл като се присъдят на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал,1, т.2 ЗА при съобразяване със защитения материален интерес и минималните ставки по Наредба № 1 на ВАдвС или в размер на минимум 1 790 лева, както и да бъде изменено решението в частта за разноските, следващи се на ответника като съобрази възражението ни по чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като не всички разноски по посочени от ответника пера представляват съдебни разноски по см. на чл. 78, ал.1 ГПК, така например: разходи за превод на документи (невъзложен от съда) или пътни разходи.

Депозиран е отговор от насрещната страна по нея – „фирма“ ЕООД, чрез адв. К.И. А. , в който се излагат подробно съображения за неоснователност на подадената жалба, като се моли за оставянето и без уважение.

В проведеното в рамките на настоящото дело открито съдебно заседание, жалбоподателите – редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С депозирано становище, по съществото на делото, поддържат депозираните жалби. Молят за тяхното уважаване. Не сочат нови доказателства.

В проведеното в рамките на настоящото дело открито съдебно заседание, за „фирма“ ЕООД 3

– редовно призован, се явява адв. А.. Последната, по съществото на делото, поддържа депозираната от него жалба, като моли за нейното уважаване.

Въз основа на събраните по делото доказателства, имайки предвид становищата на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е в процеса, че ищците са наследници на И.Н. /удостоверение за наследници изх.

№ 15/2905.2019 г./, както и че последният е починал в И. на 05.04.2019 г. /съгласно акт за смърт л. 20 по делото/.

Не е спорно и това, че към датата на смъртта на последния, той е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, съгласно трудов договор № 16/16.08.2016 г. /л. 55 по делото/, като е работил на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“.

От ангажираните писмени и гласни доказателства се изяснява, че на 05.04.2019г., около 18.10 часа /вж. декларация за трудова злополука, протокол № 5103-01-11 от 17.07.2019 г. и свидетелските показания/, И.Н. е престирал труд, управлявайки поверения му товарен автомобил, по национален път N-II, гр. П., И., когато е настъпила процесната злополука /пътно-транспортно произшествие/, довела до неговата смърт.

Съгласно технически доклад на испанските компетентни власти - МВР, Гражданска гвардия, ГД, оперативна дирекция, група за движение по пътищата, при ъглов челен сблъсък между съчленено превозно средство с марка „Сканиа“ и съчленено превозно средство с марка „Волво“, на гореописаната дата и място, са починали две лица – И.Н. и К.П.С. /водач на друг камион/, и са причинени щети със значителни размери по превозните средства, описани подробно в доклада.

Сочи се като причина за пътнотранспортното произшествие е неподходяща спрямо съществуващите пътни условия скорост. Също в доклада е описано, че шофьора И.Н. не е използвал предпазен колан, виждал се закопчан, но зад шофьора. Установено е също така, че Н. е имал наличие на етилов алкохол в кръвта си, а именно 1,06 г/л /съгласно медицинския доклад на Института за съдебна медицина на Арагон, отделение съдебна лаборатория/. В техническия доклад са описани показанията, които са снети от свидетел-очевидец, шофирал лекия си автомобил непосредствено след камиона на Н.. Той е посочил, че се е движил със скорост от 90 км/ч, асфалтът е бил мокър, но не валяло, направило му впечатление, че камионът пред него прави странни движения, когато взима завоите и това се случило на няколко пъти, но в правите участъци е шофирал нормално. Накрая е забелязал, че на завоя, където се случило произшествието, камионът пред него, който се движел в посока към Б., губи контрол върху влекача и ремаркето, прави нежелана маневра, наречена „ножици“ и навлиза в насрещното движение, където камионът, който се движи в посока към С. се удря в полуремаркето на камиона, който е загубил контрол.

По делото на л. 168-169 е приложен превод на присъда, постановена от съдия А.Г., Първоинстанционен следствен съд № 2 в гр.Ф, Кралство И., от която е видно, че И.Н. е освободен от наказателна отговорност, намирайки се в ситуацията предвидена в № 1 от чл.

130 на НК, поради което и е постановено прекратяване на производството и архивиране на преписката, независимо от гражданските действия, които в този случай могат да предприемат пострадалите страни.

4

Установи се, че първата ищца /АН. Н./ е подала до ТП на НОИ декларация за трудова злополука /л. 8-9 в кориците на делото/. В резултат на което е проведено разследване и с протокол № 5103-01-11/17.07.2019 г. ТП НОИ Благоевград Дирекцията се е произнесла по случая.