Определение № 13171 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13171 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110100870 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на Т. А. Б., подадена чрез адв. М. Д. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 1115773 от 25.07.2024 г. е нищожен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност в случай, че главният иск бъде отхвърлен, са предявени евентуални установителни искове за признаване на установено спрямо ответника, че разпоредбата на чл. 11 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 1115773 от 25.07.2024 г., клаузата, установяваща размера на годишния процент на разходите /ГПР/, както и клаузата на чл. 5 от договора са нищожни поради противоречието им със закона и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25, 56 евро /50 лв./ – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 670 лв, изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2024 г. между Т. А. Б. в качеството му на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД– в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № 1115773, по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата 1 500 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сума в размер на 1 625, 64 лв. в срок от 14 седмици, на 14 погасителни седмични вноски. Посочен бил ГПР в размер на 65, 62 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 50 %. В чл. 5 от сключения договор заемателят се задължил да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на предвидени от кредитора условия. В чл.

11, ал. 1 от договора страните се съгласили, че при непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 544, 36 лв., в който случай задължението му по договора щяло да бъде в размер на 2 170 лв. Ищецът погасил изцяло 1 задълженията си по сключения договор. В исковата молба се твърди, че договорът е нищожен. Твърди се, че уговорената неустойка няма предвидените в закона обезпечителна и обезщетителна функция, освен това е насочена към неизпълнение на акцесорно задължение.

С уговорената неустойка се прехвърля риска от некредитоспособността на кредитополучателя на него и се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/. Така формулирана неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Сочи още, че сключеният договор е недействителен и защото не отговаря на изискванията по чл. 11, сл. 1, т. 10 ЗПКт, а именно не е посочен ГПР. В договорът ГПР е посочен единствено като процент без да се посочва как е формиран и какво се включва в него, липсвала и ясна методика за формирането на ГПР, което противоречило на чл. 19, ал.1 във вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПкр. Освен това неточното посочване на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика. Всъщност действителният ГПР при съобразяване на всички разходи по договора надхвърля максимално допустимия законоустановен размер. Всъщност посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния, който бил в пъти по-голям. Твърди, че неустойката е изначално недължима, защото кредитоподателят предвиждал неизпълни условя, а самата тя единствено цели посилната икономически страна да се обогати неоснователно. От недаденото обезпечение не произтичат вреди за кредитодателя, поради което и клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 6 ЗЗП и нищожна. Самата неустойка представлявала скрита печалба за кредитора и следвало да бъде включена при формиране на ГПР, а непосочването й е заблуждаваща търговска практика. Въз основа на изложените съображения счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПКр и се дължи само връщане на чистата стойност. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Направени са доказателствени искания за изискване на писмени документи от ответника по реда на чл. 190 ГПК, за допускане на ССчЕ по поставени въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Христо Милчев, в който се поддържа, че производството е недопустимо, а исковете са неоснователни. Твърди, че производството е недопустимо, тъй като договорът вече не е действащ между страните, а задълженията по него са напълно погасени. Оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че сключеният договор е валиден и отговаря на изискванията на закона. Още към момента на сключването му потребителят е бил наясно с всички съществени елементи на договора и е направил обоснован избор да го сключи. Клаузата за неустойка е действителна. Кредитополучателят е разполагал с възможност да се откаже от договора след сключването му, но не се възползвал от нея, като е счел, че условията на договора го удовлетворяват. Твърденията за неравноправност на клаузата също се считат за неоснователни. Ответникът сочи, че ищецът бил страна по множество договори с предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение, като вероятно същите са сключени недобросъвестно с цел да се генерират съдебни разноски.

Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска. Възразява 2 срещу искането за назначаване на ССчЕ.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Исковата молба е редовна и допустима. В изложението е посочена банкова сметка на ищеца. Установителният иск е допустим, независимо, че договорът е прекратен поради изпълнение, а доводите на ответника в този смисъл са несъстоятелни. Още повече, че в настоящото производство е предявен и осъдителен иск, респективно не са налице данни за злоупотреба с право.

Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр, чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП, с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по установителните исковете е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на сключения договор е заплатил твърдяната сума за неустойка, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.

По доказателствените искания:

Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи и за назначаване на ССчЕ за ненеобхоими.

Ответникът е представил исканите документи, с оглед наличието им и предвид направените възражения е излишно и назначаване на ССчЕ.

Съдът следва да прикани страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Същевременно обаче независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и 3 изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. от 13:40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените към исковата молба и отговора писмени документи.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Определението не подлежи на обжалване.

Определението не подлежи на обжалване

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 38, АЛ. 2

ГПК ЧРЕЗ ПОСОЧЕНИТЕ ОТ ТЯХ ЕЛЕКТРОННИ АДРЕСИ, включително процесуалните представители да се уведомят по телефона за датата на откритото съдебно заседание.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4