Определение № 566 от 09.08.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Шумен, 09.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500345 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба с вх. № 4829/02.07.2024 г. депозирана о т „А1 България“ ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. чрез юрисконсулт М.К. срещу разпореждане № 1211 от 17.06.2024г. постановено по ч. гр. д. № 20243620100696 по описа на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Р. А. с ЕГН ********** от с.

М. за сумите 146.46 лева – неплатени суми за предоставени услуги, 471.04 лева – неизплатени суми за закупени устройства на изплащане и 124.79 лева - общ размер на неустойки, като противоречащи на добрите нрави, както и мораторна лихва върху отхвърлените суми. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Сочи, че за да отхвърли заявлението, съда е приел, че част от приложенията между страните липсват, както и част от приемо – предавателните протоколи за закупени устройства, както и, че неустоичната клауза излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Излага, че при нередовност на заявлението, съда е длъжен да укаже на заявителя да отстрани допуснатите нередовности. В случая, на заявителя е било указано, само да конкретизира начина на формиране на задължението, която нередовност е отстранена в срок, но не е указал, че не са приложени всички искани от заповедния съд документи. Счита, че приемо – предавателните протоколи не попадат в кръга на документи, които следва да бъдат приложени към заявлението, тъй като в ГПК били изброени задължителните такива, като протоколите не били сред тях. По отношение на неустойките твърди, че същите са начислени, по повод на предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, същите са за трикратен абонамент и не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по см. на чл. 143 от ЗЗП и не излизали извън обезщетителната си функция. Излага, че с оглед прекратяването на процесния договор за електронни съобщителни услуги, за заявителя е възникнало правото да получи неустойка съгласно прекратителното условие заложено в ОУ. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното разпореждане, както и да бъдат присъдени и признати разноските в претендирания от заявителя размер, вкл. и за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по 1 делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч. гр. д. № 20243620100696 по описа на РС – Нови пазар, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от „А1 България“ ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. чрез юрисконсулт П.И.П. срещу А. Р. А. с ЕГН ********** от с. М., за сумата в общ размер на 742.29 лева, от които 146.46 лева – неплатени суми за предоставени услуги, 471.04 лева – неизплатени суми за закупени устройства на изплащане и 124.79 лева - общ размер на неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, поради вина на абоната.

Претендира и мораторна лихва върху цялото вземане в размер на 77.26лева, законна лихва върху цялата сума от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и разноските за заплатената държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от неплатени суми за електронно съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставени със системен партиден номер М5810571, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 505166802, като задълженията са за периода от 03.01.2023г. до 16.06.2023г.

С разпореждане № 1140/04.06.2024г. заявлението е оставено без движение и на заявителя е даден три дневен срок, в който да посочи отделно по основание и размер, всяка от претенциите въз основа на вида на договора, периодите за които се отнасят, както и да конкретизира вземанията за неустойки и да посочи периода и размера на претендираните лихви за всяка от сумите поотделно. Да уточни сумата за устройство по договор за продажба на изплащане и да приложи всички относими към искането договори. В даденият срок по делото е постъпила молба от заявителя, към която е приложил Договор № 505166802 от 09.12.2022г. и е посочил, че вземанията се претендират, както следва: 1) по общ Рамков договор с № 505166802 от 09.12.2022г., сумата от 146.46 лева за предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден № М5810571, по който е подписано Приложение № 1 на 13.12.2022г. за услуга 359896577069 с план Smart Unlimited Sрecial 20, от които сумата от 135.12 лева за периода от 28.11.2022г. до 27.04.2023г. и лихва в размер на 16.36 лева за периода на забава 19.01.2023г. – 21.05.2024г., както и такса за събиране на дължими суми в размер на 11.34 лева за периода 28.02.2023г. – 27.03.2023г. и лихва върху нея в размер на 1.24 лева за периода от 20.04.2023г. – 21.05.2024г.; 2) сумата от 471.04лева – по договор за продажба на изплащане от 13.12.2022г. по силата на който към услуга № 359896577069 е закупено устройство Handset Samsung Galaxy А13 128GB Black+, аксесоар PH Soft Clear Sam A13 tran8806094330748, аксесоар Sc.Glass Safe Sam A13 5711724951077, като дължимата сума е за периода 28.11.2022г. – 27.05.2023г. и върху нея е начислена лихва в размер на 46.91 лева за периода на забава 19.01.2023г. – 21.05.2024г. 3) сумата от 124.79 лева претендирани като неустойка, представляващи 60.00 лева - 3 стандартни месечни такси без ДДС и 5.97 лева – лихва за забава за периода от 29.05.2023г. – 21.05.2024г. По договор с партиден номер М5810571 за услуга е начислена неустойка представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лева, върху която е начислена лихва в размер на 0.27 лева за периода 22.01.2023г. – 21.05.2024г. и сумата в размер на 62.79 лева – 2 представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса и лихва върху нея в размер на 6.24 лева за периода на забава от 29.05.2023г. – 21.05.2024г.

С оглед направените уточнения от страна на жалбоподателя и от представените към заявлението доказателства, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 1211/17.06.2024г., съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

За да отхвърли заявлението, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на претендираните суми за ползване на фиксирани услуги, по делото не е представен договора за услуга 359896577069 с план Smart Unlimited Special 20, а представеният Анекс към договор № 505166802 от 13.12.2022 г. бил за ползване на фиксирана мобилна услуга ***, но с него не са договорени каквито и да е конкретни условия относно предоставяната от оператора услуга, а единствено било договорено, че е удължено действието на предишен договор за мобилни услуги (т.3.2 от него), без той самият да е представен по делото, въпреки дадените от съда указания на заявителя. Посочил е, че в анекса не съществуват каквито и да е уговорки относно абонаментния план, ценовите условия и всички други допълнителни условия за дължими от абоната месечни абонаментни такси и е приел, че претендираните от заявителя суми, основани на този договор са незаконосъобразни, поради липса на вписани в Анекса уговорки за каквито и да е стойностни параметри на предоставяните услуги, месечни абонаментни такси, дължими други такси и неустойки. За претендираните такси за събиране на дължими суми и за обезщетение за обработка на просрочени задължения е приел, че същите не са уговорени нито в рамковия договор, нито в ОУ на заявителя. За претендираните суми по договорите за продажба на изплащане е посочил, че по делото са представени три договора, последните два идентични и 2 приемо - предавателни протокола, от които не можело да се установи за кои договори се отнасят, както и от изложеното в тях не можело да се установи задължителния елемент от договора за продажба – цената на продадената вещ. Приел е, че представените приемо – предавателни протоколи не заместват по никакъв начин изискуемото съдържание на договорите за продажба и, че същите съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10, 15 и 19 ЗЗП, като налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, което налагало на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите и не позволявало на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочил е, че това прави сключените договори за продажби на изплащане нищожни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, още повече че исканията по договорите за продажба на изплащане, са обединени в едно искане за главница по тях и друго, общо за лихва, а съдът е дал изрични указания на заявителя да конкретизира отделните видове вземания според вида и броя на представените договори. Също така е посочил и, че освен това претендираната обща сума като главница за неизпълнение по тези три договора за продажба в размер на 471,04 лв. и лихва върху тази сума в размер на 46,91 лв., по никакъв начин не съответствала на евентуално вземане за 3 неизпълнени задължения по тези три договора за посочения от заявителя период от 28.11.2022 – 27.05.2023 г., т.е за 6 месеца, тъй като според посочения в трите договора размер на погасителните вноски, сумата от тях е 20,98 лв. (17,98 лв.+1,50лв.+1,50 лв.) и за 6 месеца това прави 125 лв. Отново е приел, че заявителят не е изпълнил дадените му от съда указания по ясно означаване на претендираните от него суми, съобразно договорите, на които ги основава, поради което и искането му за издаване на заповед за изпълнение следвало, да се отхвърли на основание чл. 411, ал.2, т. 2 ГПК. По отношение на неустойките е приел, че от представените по делото от заявителя договори за продажба, не се установявало дадени от оператора отстъпки в месечните абонаментни такси за посочения номер услуга 359896577069, както и, че така договорените неустойки, съгласно сключения анекс към договора за предоставяне на съобщителни услуги, в размер на тримесечните абонаментни такси, е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Приел е, че в случая в противоречие на добрите нрави, с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не били предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречало на добросъвестността и създавало основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, в случая мобилният оператор. Независимо от размера, до който се претендирала неустойката, то вземането за същата се основавало на нищожно съглашение и била изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави, още при сключването на договора и е приел, че клаузата за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС е нищожна на осн. чл. 146, ал.

1 от ЗЗП, поради противоречие с добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните рамков договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение, съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице 4 неравноправна клауза.