Решение № 916 от 03.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Бургас, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500652 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№6077/14.02.2023г., подадена от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, EИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген Владимир Вазов“№3, сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от изпълнителния директор- инж.Ганчо Йовчев Тенев, чрез юрисконсулт Десислава Златева, срещу Решение №219/31.01.2023г., постановено по гр.д.№2038/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.

“Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от Ганчо Тенев, предявени против А. Ф., гражданка на Република ***, род. на *** год., адрес: ***, за осъждането й, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцовото дружество сумата от 102.41 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 22.05.2018 год. до 20.09.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 28.45 лв., начислена за периода от 30.06.2019 год. до 29.03.2022 год. и законната лихва, начиная от 30.03.2022 год. до окончателното плащане.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за неправилност и необоснованост и се иска неговата отмяна.

1

На първо място се излага становище във връзка с извода на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени от приложените по делото писмени доказателства.

Посочва се, че на проведено ОС, етажните собственици взели решение относно разпределението на потребеното количество вода и общия водомер за комплекса. Твърди се, че със заявление на управителя на ЕС- Радка Великова, било отправено искане, отчетеният обем да бъде разпределен между всички собственици.

Навеждат се доводи, че спорен по делото в конкретния случай се явявал въпросът дали отчетеното количество вода е разпределено между отделните собственици на имоти пропорционално или в равни квоти, каквото е било искането на управителя на ЕС.

Направен е анализ на извършената съдебно-техническа експертиза. Излага се становище относно изводите на съда, касаещи заключението на вещото лице. Твърди се, че посредством експертизата бил установен реалния обем доставки, преминал през монтирания за комплекса централен водомер, като същевременно се осъществила проверка на алгоритъма на разпределение съобразно методиката по Наредба №4 от 14.09.2004г. и показанията на отделните потребители. Жалбоподателят намира, че заключението на вещото лице по извършената експертиза се явявало обосновано и в случая не следвало да се събират други доказателства, освен вече ангажираните.

Подчертава се, че с молба от 15.11.2022г., ищецът отправил искане за прилагане нормата на чл.162 от ГПК, като съдът не се произнесъл по същото.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде отменено и да се постанови решение на настоящата инстанция, с което бъдат уважени исковите претенции. Моли се, в случай, че съдът приеме, че искът е доказан само по основание, да се приложи нормата на чл.162 от ГПК за определяне размера на задължението. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за производството пред БОС.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна-А. Ф., гражданка на ***, чрез назначения особен представител адв. Александър Събев - БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Излага се становище, че отделните собственици в сграда в режим на етажна собственост имали качеството на потребители на ВиК услуги по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и като такива дължали заплащане разликата в отчетената консумация между общия и индивидуалните водомери, но при съблюдаване изискванията на Наредба №4 от 14.09.2004г. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Посочва се, че претендираните от ищеца(въззивник) суми по фактура №0038499269, издадена на 30.05.2019г., в размер на 102.41 лева- главница и 28.45 лева- лихва за забава, представлявали дължима стойност на разпределение, извършено съгласно чл.32, ал.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Пояснява се, че в конкретния случай било налице едно водопроводно отклонение с монтиран общ(главен) водомер, отчитащ количеството питейна вода към някои от потребителите, както и монтирани индивидуални водомери за всеки един 2 от тях, като разликата между отчетеното количество по общия водомер и сбора от отчетите по индивидуалните водомери, се разпределяла пропорционално между тях. Твърди се, че съгласно представените от въззивното дружество доказателства и дА.ите от индивидуалния водомер, въззиваемата нямала отчетено количество потребена вода, поради което не било извършено реално изпълнение на процедурата по разпределение на разликата между общия и индивидуалните водомери. Навеждат се доводи във връзка с разпределената от съда докаателствена тежест, като се подчертава, че ищецът в първоинстанционното производство не провел пълно и главно доказване относно твърдените от него факти и обстоятелства.

Иска се потвърждаване решението на районния съд и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият чрез особения си представител поддържа подадения отговор на въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба предявена „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД се иска осъждането на ответника А. Ф. да заплати на ищцовото дружество сумата от 102,42 лв.-сбор от стойността на предоставени ВиК услуги-доставена, отведена и пречистена вода в периода от 22.05.2018г. до 20.09.2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 28.45 лв., начислена за периода от 30.06.2019г. до 29.03.2022г. и законна лихва, начиная от 30.03.2022г. до окончателното плащане.Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на "ВиК" и притежава качеството потребител, с абонатен №740900. Доставените ВиК услуги са отчитани по електронен път с мобилно устройство и същият е следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. Твърди, че задълженията от неплатени фактури възлизат на сумата 102.42 лв., а лихвата върху главницата съответно на 28.45 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител е оспорил исковата молба и поддържа становище за неоснователност.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото е представена фактура, издаден с получател А. Ф. за период 22.05.2018г. до 20.09.2018г. от разпределение на обща стойност 102.41 лв.

Представена е справка-извлечение за потр. номер 740900 с титуляр А. Ф. с количество 3 потребена вода /разликата между старо и ново отчитане, респ.22.05.2018г. и 20.09.2018г.-21 куб.м./ и 37.53 куб.м. „от разпределение“.

Установено е по делото, че ответницата е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в сграда – етажна собственост, с оглед на което отчитането на изразходваното количество вода следва да се извършва по реда на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителната и канализационните системи, т. е. отчитането е по общия водомер на водопроводното отклонение и по индивидуалния водомер на потребителя, който е монтиран в неговия имот.

По делото е прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, според която количеството вода отчетено по общия водомер към 30.09.2018г. е 1374 куб.м., а общото количество консумирана вода по вътрешните индивидуални водомери към същата дата е 493 куб.м. , като разликата между двете величини е 881 куб. м. С получения коефициент е 1.787 е умножен с индивидуално потребеното и отчетено количество-21 куб.м.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:

Безспорно по делото е, че дружеството-въззивник е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т.

2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т.

1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите.

Съгласно разпоредбите на чл.3 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване.

Предвид гореизложеното следва да се приеме за установен фактът, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на 4 потребителите от ВиК оператор Бургас, поради което и е задължено лице за плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги.

Установено е по делото, че ищцовото дружество е изпълнявало задължението си за предоставяне на услугата водоснабдяване на ответника в качеството му на потребител на В и К услуги за процесния период. В случая се касае за претенция от разпределение. Както бе посочено по-горе същото се извършва съгласно чл. чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителната и канализационните системи. ВЛ по допуснатата и приета съдебнотехническа експертиза е посочила алгоритъма за извършване на разпределението съобразно посочената норма. Предвид установеното потребено количество вода по индивидуалния водомер на ответника /21 куб. м., явяващи се разликата между старо и ново отчитане/ е извършено разпределението между всички собственици именно съобразно отчетеното по индивидуалния водомер. В кориците на делото се намира заявление, изходящо от управителя на ЕС в комплекс „Грийн хилс“, с което е поискано разпределението да се извършва поравно между всички подотчетни водомери. Ишцовото дружество е уведомило представляващия ЕС, че разпределението е извършено пропорционално на отчетите по индивидуалните водомери. Друг е въпросът, че по делото не се установява ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. да уведоми упълномощен представител на етажната собственост, че е налице разлика, надхвърляща 20 %, в дА.ите за консумация по общия водомер, и индивидуалните водомери, но съгласно чл. 32, ал. 7 от Наредба № 4/2004 г. установяването на разлики по ал. 5, по – големи от 20 %, не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.