Решение № 19309 от 26.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19309 гр. София, 26.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110137983 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. П. Ц. срещу „***“ чуждестранно търговско дружество /АД/, извършващо дейност в Република България чрез „*** – клон България“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15070,70 лева – неплатено трудово възнаграждение, формирано от „секторни плащания“ за периода от 01.06.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2471,08 лева(след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 08.07.2022 г.;

- иск по чл. 215 КТ, вр. чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ за сумата от 33766,87 лева (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му),представляваща неплатени командировъчни разходи за командировки в периода от 01.06.2019г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

- иск по чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9690,48 лева (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща неплатени възнаграждения за времето на платен годишен отпуск в периода от месец юни 2019 г. до месец февруари 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 1947,99 лева, (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 08.07.2022 г.;

- иск по чл. 264 КТ за сумата от 585,73 лева, представляваща неплатено 1 възнаграждение за работа на официални празници в периода от 01.09.2019 г. до 22.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 97,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.10.2019 г. до 08.07.2022г.;

- иск по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3096,59 лева (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 47 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 18,29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2022г. до 08.07.2022г.

Ищцата обосновава претенциите си с твърдения за наличие на трудови правоотношения с ответното дружество в релевантния период, възникнали по силата на сключени трудови договори и допълнителни споразумения към тях. Твърди, че изпълнявала последователно следните длъжности: младши член на кабинен екипаж и стюардеса.

Ответникът не изпълнил задълженията си на работодател да заплати претендираните погоре трудови възнаграждения и обезщетения. Трудовият договор бил прекратен на 20.04.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете, като счита същите за недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна, която не е процесуално легитимирана. Работодател се явявал клонът на дружеството, а не чуждестранното юридическо лице. Ответникът оспорва и исковете по същество, като счита същите за недоказани и неоснователни. Релевира доводи за изтекла давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че за периода от 11.10.2017 г. до 20.04.2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „***“, а в последствие „стюардеса“. Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 11.10.2017 г. работодателят се е задължил да заплаща на ищцата брутна годишна заплата в размер на 8765 лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от броя на действително отработените месеци, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна фиксирана сума за прослужено време. Страните са уговорили и че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто, която сума ще бъде заплащана всеки месец от работодателя допълнително (чл. 5б). Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя.

На 31.03.2019 г. между страните бил сключен нов трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „***“, при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 10685 лв., включващо горепосочените 2 компоненти, а размерът на секторното плащане бил увеличен на 24,45 лв. (чл. 5б).

С анекси от 01.01.2020 г. и 01.04.2020 г. страните постигнали съгласие за увеличаване на размера на дължимото на ищцата трудово възнаграждение на 12288 лв. и за увеличаване на размерите на компонентите на същото.

Не е спорно, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от 20.04.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Съгласно приетото по делото „*** – ***“ на ответника на *** се заплащат „дневни пари“ за прелетени първи два сектора, на стойност за исковия период от 40,09 евро, което се потвърждава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от разпита на вещото лице, както и комисиона, представляваща възнаграждение за продажби на борда според политиките на компанията в размер, определян по скала в процент от размера на реализираните продажби средно на пътник. Това възнаграждение се заплаща за предходния месец.

Между страните не се спори относно обстоятелството, че ищцата през процесния период е изпълнявала международни полети, както и че е летяла на борда на въздухоплавателно средство под чужди регистрационни знаци.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на приложените по делото писмени доказателства /включително фишове, справки, графици/ и извършена проверка в счетоводството на ответника, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.

Съгласно заключението през процесния период на ищцата са начислявани трудови възнаграждения, като след направени удръжки за осигуровки, нетните възнаграждения са изплащани по ведомост. Като част от трудовите възнаграждения, са начислени секторни плащания. От експертизата се установява, че за периода от 01.06.2019 г. до 20.04.2022 г. ищцата А. Ц. е прелетяла общо 797 сектора, като само за 143 от тях работодателят е заплатил възнаграждение в общ размер 3345,10 лв., като посочените 143 сектора, за които е заплатена сумата, представляват 3-ти, 4-ти и т. н. прелетян сектор, докато останалите 654 сектора, представляват прелетените 2 сектора дневно за всеки отработен ден, за които е уговорено, че плащането ще бъде калкулирано към заплатата. В случай, че същите се заплащат отделно, дължимата сума за трудово възнаграждение би била по-голяма с 15070,70 лв., които не са платени от работодателя. Брутният размер на секторните плащания за 797 прелетени сектори възлиза на 18415,80 лв. Дължимите на ищцата командировъчни пари съгласно чл. 31 НСКСЧ /по 55 евро на ден/ възлизали на 35175,06 лв., като разликата между претендираните командировъчни пари и платените на ищцата е в размер на 18056,67 лв.

Съгласно констатациите на вещото лице ответникът е заплатил на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 129 дни в размер на 6138,83 лв.

Ако възнаграждението по чл. 177 КТ се изчисли като към брутната заплата се прибавят секторните плащания, вкл. за 1-ви и 2-ри сектор, то възнаграждението възлиза на 12665,87 лв., при което разликата за доплащане е 6527,04 лв. В случай, че към основата за изчисляване към брутната заплата се прибавят секторните плащания и комисионните за извършени продажби на борда на самолета, разликата за доплащане е 9690,48 лв. Според заключението размерът на законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177 от КТ за всяка една главница изчислена, през периода от 01.06.2019 г. до 07.08.2022 г. възлиза на сумата от 1307,77 лв. Дължимото възнаграждение за работа на ищцата на официални празници през периода от 01.06.2019 г. до 20.04.2022 г. е в размер на 582,25 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху същото за периода от 10.10.2019 г. до 08.07.2022 г. – 98,96 лв. Според експертното заключение дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 47 дни /ако се приложи удължен платен годишен отпуск по чл. от НРВПО/ и се изчисли като към брутната заплата се прибавят секторните плащания, вкл. за 1-ви и 2-ри сектор, е в размер на 4412,85 лв. Ответникът е заплатил на 3 ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2134,35 лв., поради което остава неплатена сума в размер на 2278,50 лв. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху същото за периода от 31.05.2022 г. до 08.07.2022 г. е в размер на 24,05 лв. Съгласно ведомостите за работни заплати на ищцата за периода от м.06.2019 г. до м.04.2022 г. са начислени и заплатени дневни пари в размер на 17118,39 лв. Вещото лице е установило още, че по време на командировка на борда на самолета, на екипажа, в т.ч. и на ищцата работодателят е осигурявал храна и напитки. Предоставената храна на борда на самолета не представлява безплатна храна по смисъла на КТ. Същата не е включена като възнаграждение за работна заплата, съгласно приложените фишове, а е отчетена като разходи за командировка /дневни или дневни надбавки/, както и същата е предоставяна само в случаите, когато ищцата е била на борда на самолета.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура е включена. Приема се, че се касае за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице, което предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна. Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват, както организационно обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е, и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението / Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/10 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 301/12.06.2012 г. по гр.д. № 966/09 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 380/10.01.2014 г. по гр. д. № 2034/13 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 25/14.03.2022 г. по гр. д. № 1728/21 г. на ВКС, III г. о./.