Определение № 609 от 29.06.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас , 29.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20212100501028 по описа за 2021 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане от 01.06.21г., постановено по ч.гр.д.№3721/21г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №1098/01.06.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу М.И.Т., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 80.99 лева; 120.54 – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 327.27 лева– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 76.48 лева и 82.81 лева – мораторна лихва, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 30 лв.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 28.05.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу М. И. Т., за следните суми по договор за потребителски кредит №30039517025/19.09.2019г.: 411 лв., представляваща главница; 80.99 1 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 15.11.19 – 15.08.-20г.; 120.54 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 327.27 - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 76.48 лева - лихва за забава от 16.10.2019г. до 15.08.20г.; 82.81 лева – мораторна лихва от 15.08.20г. до 27.05.21г.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 11 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 94.25 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 15-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 80.99 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, (в заявлението сумата не е посочена, но видно от договора е на стойност 135 лева), изразяваща се в приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащането на кредита преди клиентите, които не са закупили тази услуга. Твърди се уговорено предоставяне/закупуване на допълнителна услуга „Флекси“, даваща право на едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора,(в заявлението сумата не е посочена, но видно от договора е на стойност 360 лева“.

Твърди се, че длъжникът е заплатил само една погасителна вноска, като и е изпаднал в забава на 16.10.19г. Претендира 411 лв., главница; 80.99 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 15.11.19 – 15.08.-20г.; 120.54 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 327.27 - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 76.48 лева - лихва за забава от 16.10.2019г. до 15.08.20г.; 82.81 лева – мораторна лихва от 15.08.20г. до 27.05.21г. Представя договор за кредит „Стандарт“, №30041326851, декларации, общи условия, погасителен план.

По заявлението е издадена Заповед №1098/01.06.21г., за следните суми: 411.49 – главница; 9.11 лева – държавна такса; 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт. С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 80.99 лева; 120.54 – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 327.27 лева– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 76.48 лева и 82.81 лева – мораторна лихва, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 30 лв.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно – по отношение на договорната лихва. В частта, относно възнаграждението за закупени пакети допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта, досежно договорната и законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:

2

Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включена приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е уговорено „възнаграждение“, в размер на 135 лева.

Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

Клаузата/услугата „Флекси“ включва гъвкав погасителен план и е уговорено „възнаграждение“, в размер на 450 лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 450 лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 360 лева – близка до заетата сума. Така размерът на цялото задължение е 945 лева, извън договорната лихва и лихвата за забава.

И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

По отношение на сумата от 30.00 лева – такса за извънсъдебно събиране, разпореждането следва да бъде потвърдено – не се твърди и не се установява да са направени разноски в тази връзка, а и подаденото заявление сочи, че вземането се претендира по съдебен ред.

Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено.

В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в 3

Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.

2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 48.05 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди сумата от 80.99 лева, за периода 15.11.19г. – 15.08.2020г.

Следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 16.10.2019г. – 15.08.2020г., в размер на 76.48 лева и 82.81 лева – за периода 15.08.20г. – 27.05.21г.

Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 40 лева – държавни такси, съразмерно се дължат 38.62 лева – държавни такси и 54.17 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 9.11 лева и 50 лева, въззивният следва да присъди разликата от съотв. още 13.89 лева – държавна такса и 7.70 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 01.06.21г., постановено по ч.гр.д.№3721/21г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №1098/01.06.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ 4

КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу М. И. Т. , за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 80.99 лева; 76.48 лева и 82.81 лева – мораторна лихва, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 30 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът М. И. Т. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“, №30039517025/19.09.2019г., следните суми:

80.99 лева – договорна лихва за периода 15.11.19г. – 15.08.2020г.

76.48 лева - обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 16.10.2019г. – 15.08.2020г.,

82.81 лева – обезщетение за забава за периода 15.08.20г. – 27.05.21г. още 13.89 лева – държавни такси още 7.70 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред въззивната инстанция.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5