Акт от 11.03.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№135

11.03.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Ангелина Латунова ….…………………………………………………………...

Прокурор: Николай

Гугушев при

Окръжна прокуратура, гр.Хасково……………… като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело №

1253 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от

Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х.С.С.С., с ЛНЧ:**********, непълнолетен, действащ със съгласието на представител по чл.25 от ЗУБ, гражданин на И., с адрес:

РПЦ Харманли, гр.Харманли, ж.к.„Д.“ №2*, срещу Решение № 6422/25.10.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените от решаващия орган съображения били изцяло незаконосъобразни, тъй като същият игнорирал заявените от търсещия закрила факти, за причините за напускане на страната му, свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Сочи се, че причините за напускане на областта А. били свързани с напредването на ислямистите от ДАЕШ. Аргументацията на административния орган в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложената от оспорващия фактическа обстановка. Органът отказал правото да се търси безопасност за живота, като се позовал на изходящи от самия него справки, които освен това не били актуални към датата на постановяване на решението. Твърди се нарушение на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ поради това, че административният орган не кредитирал фактите, които молителят изложил пред него. Нарушени били и чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ, както и чл.35 и чл.36 от АПК. Цитира се съдебна практика, като се счита, че бил налице пропуск при изследване на фактите, свързани с личното положение на молителя. Оспореният административен акт противоречал и на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Жалбоподателят не можел да се върне в И., защото към настоящия момент ситуацията там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за живота му. Твърденията на органа за спокойствие в И.ски Кюрдистан не отговаряли на истината. Видно било от редица статии, че в този район се извършвали атентати, което представлявало реална опасност за живота на оспорващия и на семейството му. В подкрепа на последното се цитира част от статия на електронно издание, като се сочи, че съдържанието на материала напълно дискредитирало твърденията на административния орган за безопасност в страната по произход на жалбоподателя. Подходът на органа противоречал на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, която изисквала цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут. Този подход бил свързан най-вече със събирането на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Във визираните в решението справки не били посочени източниците, въз основа на които били изготвени. В нарушение на принципите на истинност и съразмерност не била обсъдена в цялост съдържащата се в цялост фрагментарна информация. Неправилно била тълкувана и приложена нормата на чл.9 от ЗУБ. Навеждат се и доводи, че административният орган не установил по категоричен начин ситуацията в страната по произход на оспорващия да се била подобрила и че била далеч от въоръжен конфликт. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на преписката на административния орган за предоставяне на закрила.

Ответникът председател на Държавната агенция по бежанците към МС, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, вх. № 42181/18.05.2019г. жалбоподателят Х.С.С.С. е поискал закрила от Република България.

Тъй като молителят не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация с рег.№ 42181/18.05.2019г. по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.С.С.С., гражданин на И., роден на *** г. в гр.А., неженен. Попълнен е и регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила е бил записан като Х.С.С.С., гражданин на И., роден на *** г. в И., гр.А., неженен, религия – мюсюлманин сунит, етническа принадлежност – кюрд, с начално образование, професия дърводелец.

С писмо с рег.№

42181/20.05.2019г. на ДАБ, директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

С писмо с рег.№М-882*/17.06.2019г., с рег. №42181/19.06.2019г. на ДАБ, на директора на специализирана дирекция “Миграция“ в ДАНС е посочено, че ДАНС не възразява на Х.С.С.С. да бъде предоставена закрила в Република България.

С писмо с рег.№42181/29.05.2019г. до кмета на община Харманли е поискано назначаване на представител при провеждане на производството с чужденеца, съгласно чл.25, ал.1 от ЗУБ.

С писмо с рег.№42181/29.05.2019г., до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Харманли е поискано определяне на социален работник, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗД.

Със Заповед №

ЗД/Д-Х-Х-066/31.05.2019г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Харманли, с рег.№ 42181/03.06.2019г. в ДАБ, Х. Т. Д. е определена за представител на дирекцията при провеждането на интервюто с Х.С.С.С..

Със Заповед №

РД-512 от 03.06.2019г. на ЗА Кмета на Община Харманли, на основание чл.25, ал.1 от ЗУБ за представител на непълнолетния Х.С.С.С. е назначена Ц.Т.-ст.експерт в отдел“Образование и социални дейности“ при Община Харманли.

По искане на представителя по чл.25, ал.1 от ЗУБ, с рег. № 42181/07.06.2019г. при ДАБ, с Решение № 19-115-189/04.06.2019г. на Председателя на НБПП, за предоставяне на правна помощ на Х.С.С.С.-консултация в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, до приключване на административната фаза на същото, е назначена адв. М.Х.Д. .

На 06.06.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол с рег.№УП-42181/06.06.2019г. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, че е роден на ***г. в И. и няма роднини в държава членка на ЕС. Напуснал И. преди около 2 месеца в средата на м.април 2019г. нелегално със самолет от летище А. до летището в Истанбул. Когато напускал И. в себе си имал национален паспорт. В гората изгубил багажа си, а паспортът му бил там. В България влязъл нелегално на 15.05.2019г., но когато прескочил оградата паднал и си счупил крака и бил отведен в болница в Бургас. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС, за пръв път напускал И.. Не бил подавал молба за международна закрила в друга държава освен България. Чужденецът заявил още, че не членува в политическа партия или въоръжена групировка, никога не е имал проблеми с официалните власти в страната си на произход, не е бил арестуван или осъждан и не е имал етнически или религиозни проблеми. Посочил, че преди да напусне И. е живял в град А., общ.Коя. Ходел на училище до 5-ти клас, след това работел като дърводелец. Имал приятелка в Коя, имал проблеми с братята на годеницата му и с вуйчо й .Тя се казвала Х.и била на 16 години. Роднините й не искали тя да има отношения с него. Братята й и вуйчо й в началото го заплашвали с думи, а после с оръжия. Не го искали защото бил беден. Веднъж отишъл в Дахок, после се върнал в А., а след това отишъл в Сюлеймания при роднини. Не останал там, защото му свършили парите. Имало работа, но той искал да работи в Коя.

Нямало друга причина поради която напуснал страната си. Работел и давал пари на баща си. Само имал проблеми със семейството на Х.. Не се оплакал в полицията, защото те се познавали с полицията. Заявява, че не би се върнал в държавата си по произход, защото те щели да то намерят и да го убият. Подал молба за закрила защото тук си счупил крака, а после след като оздравее щял да замине в Германия. По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, определеният от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Харманли социален работник, назначеният адвокат и преводач.

С Решение

№6422/25.10.2019г. на председателя на Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на кандидата за закрила, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ.

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установявало за Х.С.С.С. да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Сочените от кандидата такива за напускането на И. били лични и криминални и те не кореспондирали с разпоредбите на ЗУТ. Същите не отговаряли и на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Нито молителят, нито семейството му били заплашвани по етнически или религиозни причини. От анализа на фактическите обстоятелства и изявленията на чужденеца по време на интервюто се стигало до извода, че в кокретния случай не ставало дума за лице, което се нуждаело от международна закрила, а за лице, което търси по-добър стандарт на живот. Поради тези причини искането на чужденеца за предоставяне на статут било неоснователно.

Административният орган е приел, че липсвали и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради което спрямо молителя не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че е бил принуден да напусне И. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Прието е и че в И. не била налице ситуация на безогледно насилие, поради което не били налице и предпоставките на чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ. В решението е посочено и че липсвали данни за отрицателни предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Не били налице и предпоставките за предоставяне на закрила по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на 29.10.2019г., а жалбата е подадена на 31.10.2019г. (видно от поставения регистрацинен номер), следователно същата е депозирана при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Изхожда от активно легитимирана страна

– адресат на акта, отправена е до местно компетентния административен съд и е насочена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Разпечатката съдържа 48 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/665ea17c-85b3-473c-b39a-6e8b38caf815