Решение № 907 от 25.07.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Кюстендил, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20241520102890 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от “Юробанк България” АД срещу И. И. С., действащ чрез своя настойник П. С. С., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 808.00 лева - непогасена главница за периода 22.01.2024г. – 20.11.2024г., дължима по договор за потребителски кредит № *********** от 25.09.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 98.44 лева – договорна лихва за периода 22.01.2024г.– 20.11.2024г.;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 185.56 лева – мораторна лихва за периода 22.01.2024г. – 20.11.2024г.

Ищецът твърди, че на 25.09.2023г. между страните бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******. На 22.01.2024г. ответникът като кредитополучател преустановил плащанията по отпуснатия кредит, като изпаднал в забава. С оглед просрочието били налице предпоставките за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. До длъжника била изпратена покана за обявяване на предсрочната изискуемост, но в производството по връчване било установено, че ответникът е *********** и ********** да получи книжата. С исковата молба се прави и изявление към длъжникаответник, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Към датата на депозиране на исковата молба вземането на ищеца възлизало в общ размер на 1 092 лева, от които: 808 лева - дължима главница за периода от 22.01.2024г. до 20.11.2024г.; 98,44 лева договорна лихва, дължима за периода от 22.01.2024г. до 20.11.2024г.; 185,56 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 22.01.2024г. до 20.11.2024г. Липсата на извършено плащане от страна 1 на ответника обуславяло интереса от провеждане на настоящото производство. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендират се и направените в производството разноски.

Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, в законоустановения срок по чл.

131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди се, че поради ********** кредитополучателят не е бил в състояние да участва адекватно при сключването на процесния договор за кредит и ***********. Посочва се, че ответникът страда ************, с хроничен ход на протичане, което състояние се приравнявало на продължително разстройство на съзнанието и водело до трайната му неспособност*****************.

Именно поради това и същият бил

********************** с Решение № 2467/15.05.2023г. по гр.д. № 12491/2022г. по описа на Софийски градски съд, 7-ми брачен състав /влязло в законна сила на 13.06.2023г./.

Предвид изложеното е направено възражение за нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД /поради липса на съгласие/, евентуално – за унищожаемост на договора на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.

На следващо място се посочва, че договорът бил сключен от търговски пълномощник като представител на банката, но не било представено надлежно пълномощно за това. Излагат се и доводи за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.

Същият бил неясен и неразбираем, не били посочени доказателства отпуснатата сума по кредита да е била използвана от ответника. Това сочело на злоупотреба с право от страна на банката, която била задължена да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя преди да пристъпи към сключване на договора за кредит. По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Представя доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като изразява становище с писмена молба.

В съдебно заседание ответникът се представлява, като поддържа направените с писмения отговор на исковата възражения. В предоставения му срок представителят на ответника депозира писмена защита, в която заявява, че към датата на сключване на процесния договор ответникът е***************** /****************/, което обуславяло нищожност на договора и оттам – неоснователност на предявените искове. Поддържа, че по делото не се доказва посочената в договора банкова сметка да е с титуляр ответникът, съответно последният действително да е усвоявал суми по кредита.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за предоставяне на овърдрафт по сметка № ****** от 25.09.2023г. /подписан от ответника, който подпис не е оспорен в хода на производството/, с който се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД е предоставил на ответника И. И. С. потребителски кредит под формата на овърдрафт по негова сметка с IBAN: *****************. Съгласно чл. 2 от договора размерът, който кредитополучателят може да ползва под формата на разрешен овърдрафт, е до 808.00 лева, а съобразно чл. 5, ал.

1 от договора срокът за ползване на разрешения овърдрафт е до 21.10.2024 г. /с уговорена възможност за неговото удължаване/. По силата на чл. 6 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10.450 (десет цяло четиридесет и пет процентни пункта). Същата се начислява от деня на ползването на съответната сума и е платима ежемесечно на 21-во число. Представена е и методология за определяне на референтен лихвен процент, както и извлечение от счетоводните книги на банката за дължимите суми 2 по процесния договор за предоставяне на овърдрафт по сметка № ******* от 25.09.2023г.

Приети са покани от кредитора до длъжника, с които ищецът известява ответника, че поради просрочие в плащанията по договора за кредит обявява вземанията по него за предсрочно изискуеми, като видно от данните по делото не е било осъществено редовното им връчване на ответника.

Представено е експертно решение № ***** от ********г. на ТЕЛК при МБАЛ „***************“ ЕАД, от което се установява, че на ответника е определена ***************, със срок: пожизнен и водеща диагноза: „*******************“.

Приложено е Решение № 2467/15.05.2023г., поставено по гр.д. № 12491/2022г. по описа на Софийски градски съд, 7-ми брачен състав, влязло в законна сила на 13.06.2023г., по силата на което ответникът е ********************. Видно от представеното по делото удостоверение от 24.11.2023г., издадено от кмета на Столична община – район „*********“, за настойник на *********** ответник е назначена П. С. С..

Представено е и Решение № 858/09.09.2024г., постановено по гр.д. № 1992/2024 г. по описа на Районен съд – *********, XVIII състав, по силата на което ответникът е настанен на основание чл. 95, ал. 1 вр. чл. 98, ал. 1 и 2 от ЗСУ в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства, находящ се в с. *********, общ. ***********, местност „********“ № *.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната по делото и представената й допълнително от банката – ищец документация, е установило следното:

- Към 20.11.2024г. задължението на ответника И. И. С. към ищеца “Юробанк България” АД по процесния договор за потребителски кредит № ******** от 25.09.2023 г., възлиза на: 1/ 808.00 лева - главница; 2/ 98.44 лева - възнаградителна лихва, изчислена за периода 23.10.2023г. – 21.11.2024г.; 3/ 185.56 лева - наказателна лихва, изчислена за периода 21.02.2024г. – 21.11.2024г.;

- Съгласно извлечение от счетоводните книги на банката – кредитор датата на изпадане на забава на длъжника е 22.01.2024г., като са останали непогасени 10 вноски за главница и 10 вноски за възнаградителна лихва;

- Съгласно извлечение от банкова сметка с IBAN: **********************, последното издължаване е на 12.01.2024 г. и няма данни за извършени плащания след тази дата.

Заключението е дадено от лице, притежаващо нужните познания в областта, дава отговор в пълнота на поставените въпроси след анализ на материалите по делото и не е оспорено от страните, поради което се ползва от съдебния състав.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

В случая, страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит с посоченото по-горе съдържание. Във връзка с това, съдът намира за уместно да отбележи, че договорът за банков кредит по чл.430 от ТЗ е консенсуален, а не реален, поради което следва да се счита за сключен с постигане на съгласие между страните по него - арг. от Определение № 392 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г.о.

При този извод, следва да се разгледат своевременно релевираните в срока по чл. 131 ГПК от ответника възражения за недействителност на процесния договор за кредит. В тази връзка, следва да бъде посочено, че съгласно трайно установената съдебната практика, когато са предявени искове за недействителност на правна сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да 3 е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от найтежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през полеките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност като извършването й без или извън надлежно учредената представителна власт /така решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр.д.

№ 1153/2019 г., IV г.о., решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г., IV г.о./.

Изложеното в пълна степен важи и в случаите, когато недействителността на сделката е релевирана чрез възражение /а не чрез насрещен иск/, какъвто именно е и настоящият случай.

Поради това ще бъде разгледани твърдените пороци на договора за кредит в последователността, както следва: 1/ липса на съгласие, водещо до нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, 2/ неспособност да се разбират или ръководят действията, водеща до унищожаемост на договора на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. По отношение на наведените доводи, че сделката /от страна на банката/ е сключена от лице без или извън надлежно учредена представителна власт, следва да бъде отбелязано, че в този случай е налице порок на сделката, водещ до висяща недействителност, на който порок обаче може да се позове единствено мнимо представляваният /в т.см. Тълкувателно решение от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. по описа на ОСГКТ на ВКС/.