Определение № 1293 от 21.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293 гр. Благоевград, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200501182 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., *, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., срещу разпореждане № 2818 от 18.09.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 2278 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Г. Б. М., ЕГН **********, адрес гр.

Б., мах. *, за вземания по договор за потребителски кредит № 7053373039 от 23.11.2022 г. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи и аргументи в такава насока. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Окръжен съд Благоевград изцяло споделя аргументите на първата инстанция.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Клаузите от ДПК, отнасящи се до включените в главницата допълнителни услуги - застраховки, са недействителни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК. Клаузата, която е част от чл. 7.1 от договора, включваща допълнителните услуги и касаеща размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, е недействителна, защото се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 3 и 10 от ЗЗП. Сумите за застраховките са капитализирани към главницата и възнаградителната лихва се начислява върху техния сбор. В ДПК следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР по кредита. В представения ДПК е посочен ГПР като абсолютна процентна стойност - 49,2 %, но от съдържанието му и от данните по делото действително не може да се установи дали при изчисляването му са включени уговорените застрахователни премии. Това е от съществено 2 значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения негов размер. В ДПК липсва ясно и точно посочване на компонентите, довели до формиране на конкретния ГПР. Поражда се съмнение дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на правата и интересите на потребителя. Трябва да му бъде осигурена пълна информираност относно съществените условия на предлагания от банката кредит. По този начин ще се постигне целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На потребителя следва да бъде дадена възможност да се запознае с правата и задълженията си по договора за кредит и пълноценно да осмисли същите. ДПК трябва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита, поднесена по ясен и непротиворечив начин, включително и за вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР. В случая това действително не е сторено, поради което уговорената клауза за допълнителни услуги застраховки, наистина се явява недействителна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП. Споменатите допълнителни услуги представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Плащането на премиите е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Клаузите на чл. 7.2.3 и 19 от ДПК са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. От останалите обстоятелства, свързани със сключването на въпросния контракт, се установява противното на записаното в тях. Неясно остава основанието, на което застрахователните суми са включени в ДПК.

Формира се обосновано предположение, че посочването им в определянето на главницата има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля 50 %. При това положение отново липсва яснота досежно действителния размер на ГПР в ДПК. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия ДПК на основание чл. 22 от ЗПК. Дори и да се приеме, че застраховките вече са били включени в ГПР, защото са част от главницата по кредита, това отново е неправилно, доколкото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а 3 представлява величината, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената формула.

Допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя, или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на отпуснатата сума. Действително се налага заключението, че процесният ДПК покрива само формално реквизитите по чл. 11, ал. 1 от ЗПК и вписаните в него параметри не кореспондират с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвидено е възнаградителната лихва по кредита да се начислява върху сбора от главницата и застрахователните премии. Подобен начин на начисляване обаче създава основателно съмнение, че става въпрос за клауза, която, като общ ефект, значително завишава тежестта за потребителя при разсроченото плащане на застраховките и в противоречие с правилата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, превръща застрахователните премии във вземания, олихвяеми с 40,93 % годишна лихва /чл. 9.1 от ДПК/, т. е. отново се касае за неравноправна клауза.

Следва да се открои и обстоятелството, че банката всъщност е действала като застрахователен посредник. Предвиждането в ДПК, че вноските за застраховките ще се разсрочват и обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира кредитора като титуляр на тези вземания спрямо потребителя.

Изложената от банката теза, че застраховките са някакви особени услуги, които могат да се приемат за част от онова, за което се отпуска кредитът, и са в полза на свободната преценка на потребителя, не намира опора в закона.

Предвид наличието на данни за извършени плащания, надхвърлящи размера на предоставената главница, районният съд законосъобразно е отхвърлил цялото заявление.

Частната жалба е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, настоящият съдебен акт няма да подлежи на касационен контрол.

Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., *, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г.

С., подадена срещу разпореждане № 2818 от 18.09.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 2278 от 2024 г. на Районен съд Благоевград.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5