Определение № 1098 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1098 гр. София, 22.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500841 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК.

ЧЖ на адв. М. – особен представител на С. Б., е насочена против определение №2637/11.02.2025г. по в.гр.д. №5983/2024г. на СГС, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 90751/19.08.2024 г. на особеният представител на въззивницата-адвокат А. М., за завишаване на определения депозит за процесуално представителство за въззивната инстанция.

Жалбоподателят изтъква, че е налице разлика между обичайното процесуално представителство по договор и това по чл. 47, ал.6 от ГПК, поради не следва да се прави пълно приравняване на възнагражденията на т.нар. „свободен пазар“ с тези, определяни от съда. Заедно с това счита, че последните следва да отчитат извършените процесуални действия от представителя и обстоятелството, че от това възнаграждение следва да се отчисляват осигурителни вноски, данъци и др. Адв. М. е обосновал подробно горните си оплаквания и е изчислил на база цената на исковете, по които осъществява процесуално представителство, че му се дължи възнаграждение в размер на 1 397, 38лв. Ето защо иска да се отмени атакуваният акт и да се постанови нов, с който да се определи достойно възнаграждение, което отразява качеството на положената адвокатска работа.

Софийският апелативен съд констатира, че частната жалба е редовна, но недопустима. Аргументи :

С определение от 25.07.2024 г. въззивният съд е указал на въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесен депозит за особения представител на въззивницата в размер на 400 лв.

С молба вх.№ 90751/19.08.2024 г. особеният представител на въззивницата-адвокат А. М. е поискал определеното му възнаграждение за въззивното производство да бъде завишено при съобразяване на правилата на 1 чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г.

Въззивният състав е оставил без уважение това искане с мотив, че съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 , на основание чл.

101, пар.1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В обжалвания акт е прието още, че изискването на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. не отчита спецификата и сложността на конкретното дело и обема на извършените процесуални действия, а само броя и размера на предявените искове и възлага неоснователно в тежест на противната страна да понесе разноски в по-голям размер от понесените такива. Поради изложеното адвокатското възнаграждение не следва да се формира отделно по всеки от исковете за главници и лихви, а следва да бъде изчислено на база общия обжалваем интерес.

Настоящият състав намира, че актът, с който е оставена без уважение молбата за завишаване на определения депозит за процесуално представителство за въззивната инстанция не е акт, с който се прегражда движението на делото, нито е акт, за който е предвидено изрично, че подлежи на обжалване.

Той не е определение по чл. 78 във вр. с чл. 47, ал.6 от ГПК, тъй като не определя възнаграждението за особения представител, нито е определение по чл. 248, ал.3 от ГПК, с което е изменено или е отказано изменение на първото.

За този акт не е предвидена от законодателя изрично възможност да бъде обжалван.

Актът на съда, с който се определя дължимия депозит е такъв, който осигурява движението на делото, като осигурява участието на ответната страна, чрез особен представител. Поради това е адресиран към ищеца, защото той е инициирал производството. Определянето и внасянето на депозит има за цел да отстрани пречката за движение на делото, като осигури назначаването на особен представител на ответника. Заедно с изложеното, задължението за предплащане на разноски за възнаграждение на особен представител е на ищеца, т.е. засяга неговата правна сфера, а не на ответника или на особения му представител.

Правен интерес за обжалване от особения представител ще възникне при постановяване на акт за определяне на възнаграждението на последния.

Такъв във въззивното дело не е постановен. Депозитът не е окончателно възнаграждение и при определяне на възнаграждението за съответната инстанция, то може да е в по – голям размер от депозита, съответно и в по – малък. Едва след определянето на окончателното възнаграждение на особения представител за него ще е налице правен интерес да обжалва акт, с който е присъдено.

По изложените мотиви, ЧЖ, с която е инициирано настоящото 2 производство, следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЧЖ на адв. М. – особен представител на С. Б., насочена против определение №2637/11.02.2025г. по в.гр.д.

№5983/2024г. на СГС, като недопустима.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на особения представител, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3