Решение № 48 от 16.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000182 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По търговско дело № 20242100900092 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас ищецът „Вивиан 2007“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.

„Изгрев“, бл. **, ет. 6, ап.15 чрез синдика С. М. е предявил против ответника „МСУ и Транспорт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, ж.к.

„Меден рудник“, бл. **, вх. 1, ет. 4, ап. 14 иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на подробно описани движими вещи (машини), съединен с евентуален иск за присъждане на тяхната равностойност, възлизаща на 368897,32 лева.

С Решение № 262 от 08.08.2025 г., поправено с Решение № 365 от 26.11.2025 г., окръжният съд е уважил иска за ревандикация само в установителната му част, отхвърлил го е в осъдителната и е осъдил ответника да заплати сумата от 368864,26 лева като равностойност на процесните машини, както и деловодни разноски в размер на 1890 лева. Ответникът е осъден и за държавна такса от 14755,89 лева.

С Определение № 812 от 23.09.2025 г. същата инстанция е отхвърлила по реда на чл. 248 от ГПК молба на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

1

Ответникът „МСУ и Транспорт“ ЕООД обжалва решението в частта, с която исковете против него са уважени, както и определението по чл.

248 от ГПК.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до следното:

Решението било недопустимо респ. неправилно относно уважаването на иска по чл. 108 от ЗС в установителната му част, доколкото било прието, че понастоящем процесните вещи не съществуват.

В частта относно присъдената тяхна равностойност решението било неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

При обвързваща правна квалификация по субсидиарния състав на чл.

59 от ЗЗД претенцията била неоснователна. Липсвало обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответника.

Фактическата обстановка по делото не била изяснена. Не били уважени искания на ответника за събиране на гласни доказателства, за допускане на експертизи и за изискване на писмени доказателства от трети лица. В противовес на това обаче първата инстанция удовлетворявала преклудирани доказателствени искания на ищеца, с което нарушила състезателното начало и принципа на равнопоставеност между страните.

Нямало спор, че ищецът „Вивиан 2007“ ЕООД (в несъстоятелност) бил учредил в полза на праводател на „Обединена българска банка“ АД особен залог върху процесните машини в обезпечение на договор за кредит. За неразплатените суми по кредита банката провеждала индивидуално принудително изпълнение по изп. дело № 257/2021 г. на ЧСИ рег. № 804 с район на действие ОС – Бургас. По него била насрочена публична продан върху вещите. Неправилно обаче се сочело, че устройствата били инсталирани в цех в производствената база на ответника „МСУ и Транспорт“ ЕООД в гр.

Бургас, кв. „Пети километър“. Противно на твърденията на другата страна нямало наемно правоотношение между страните за това помещение.

Всъщност ищецът бил ползвал други имоти на ответника, но доказателствата в тази насока били игнорирани. Не били допуснати относими писмени доказателства относно собствеността и предназначението на имотите.

Отхвърлено било и искането за техническа експертиза, посредством която да бъде проведено разграничение.

Ответникът не бил страна в изпълнителния процес, нито пък бил определен за пазач на вещите. Затова той не носел отговорност за тях. Чрез 2 адв. Кр. (разпитан като свидетел) той водел само електронна кореспонденция със съдебния изпълнител и банката – взискател относно преместването на вещите и разноските за това. Първоинстанционният съд необосновано отказал да изиска преписи от изпълнителното дело и въпросната кореспонденция. В противоречие с първоначалното си произнасяне по доказателствата съдът отказал да допусне до разпит втори свидетел на ответника.

От друга страна изводите за пазарната цена на вещите се основавали на експертиза, която била изпълнена по непрецизна методика и без приспадане на каквото и да е овехтяване. Затова ответникът поискал допълнителна експертиза, но без резултат.

Не било взето под внимание и обстоятелството, че отнемането на процесните вещи от владението на ищеца се разследвало по ДП №170/2024г. по описа на ОД на МВР – Бургас. Исковото производство трябвало да спре до приключване на дознанието.

На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК ответникът е предявил пред настоящата инстанция доказателствени искания за ангажиране на гласни и писмени доказателства, както и на техническа експертиза относно състоянието и предназначението на имоти ответника, а също и на допълнителна съдебна експертиза относно оценката на процесните вещи.

Въззивната жалба е оспорена от ищцовото дружество, действащо чрез синдика. Депозиран е подробен писмен отговор, в който е изразено становище по всички доводи на другата страна. Застъпена е позиция в подкрепа на обжалваното решение. Оспорени са доказателствената искания по чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Според въззиваемия ищец релевираните в жалбата процесуални нарушения не били допуснати.

Вярно било, че по ДП №170/2024г. по описа на ОД на МВР – Бургас се разследвало дали има неправомерно отнемане на процесните движими вещи. По него обаче нямало привлечено лице като обвиняем, за да се разсъждава доколко то би било от значение за разрешаването на настоящия спор.

Изпълнителното дело, водено от заложния кредитор, не било изискано, но пък на страните била предоставена възможност да представят относимите материали по него въз основа на съдебни удостоверения.

Ответникът имал възможност да представи исканата от него 3 електронна кореспонденция, водена чрез адв. Кр., но не сторил това. Той не обяснил ясно значението й за спора.

Не се налагало и допускане на исканите от ответника експертизи.

Оценителската експертиза била надлежно изпълнена. Съдебната практика не допускала при оценката да се отчита похабяването на вещите.

В отговора на жалбата са изложени пространни доводи в подкрепа на основателността на претенциите.

В частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК се настоява за обезсилването на този акт. Окръжният съд погрешно приел, че е сезиран с молба за изменение на решението си в частта за разноските, обективирана във въззивната жалба на ответника.

Отговор на тази жалба не е постъпил.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите и по предявените доказателствени искания с определение от 15.01.2026 г.

Поради необоснованост на изслушаните от първата инстанция експертизи относно оценката на процесните вещи е допусната нова експертиза във въззивното производство. Останалите искания за ангажиране на доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК са били отхвърлени, тъй като не са установени процесуални нарушения на първоинстанционния съд в тази връзка.

Експертизата е изслушана в проведеното на 21.05.2026 г. съдебно заседание. Тогава е приета и разпечатка от инвентарна книга, водена при ищеца, която е била представена в нечетлив вид пред първата инстанция.

Изискана е служебна справка за предмета и фазата на ДП №170/2024г. по описа на ОД на МВР – Бургас (л. 80 от настоящото дело), от която става ясно, че се води разследване дали има осъществен престъпен състав във връзка противозаконно отнемане на процесните вещи. Към момента обаче няма повдигнато конкретно обвинение, за да се разсъждава за евентуална преюдициалност на наказателния процес.

И двете страни са изразили несъгласие с изводите на изслушаната пред настоящата инстанция оценителска експертиза. Искането на въззивника за назначаване на повторна експертиза е оставено без уважение.

В хода на устните състезания страните са доразвили изразените от тях позиции по съществото на спора.

4

Бургаският апелативен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при изяснена фактическа обстановка по всички релевантни за спора факти, с изключение на тези, които касаят оценката на процесните движими вещи.

Дружеството на ищеца „Вивиан 2007“ ЕООД с ЕИК ********* е вписано в търговския регистър с капитал от 2556,46 евро с едноличен собственик и управител В. Т. Г.. Видно от приложеното на л. 144 от делото на ОС удостоверение за наследници, Г. е починал на 07.06.2021 г. Тъй като в продължение на 3 месеца не е бил вписан друг управител, дружеството е било прекратено на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ с Решение № 142 от 16.12.2021 г. по търговско дело № 508/2021 г. на ОС – Бургас на 22.01.2022 г. След вписването на решението в търговския регистър, на 28.01.2021 г. Агенцията по вписванията е назначила служебно за ликвидатор Л. Б.. В регистъра са вписани и последващи ликвидатори - С. М. (настоящ синдик) и Е. П. (без оповестени актове назначаване). И двете са били заличени броени дни след вписването им. Няма никакви данни те да встъпвали в длъжност.

С Решение № 41 от 23.02.2022 г. по търг. дело № 500/2021 г. на ОС – Бургас по отношение на същото дружество е било открито производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност по реда на чл.

632 от ТЗ. Поради липса на внесени разноски по чл. 629б от ТЗ производството е било спряно. Последвало е възобновяване съгласно Решение № 119 от 14.04.2023 г. като за временен синдик е била назначена С.

М..

Неоснователни са възраженията, че М. не е отговаряла на законовите изисквания по чл. 656, ал. 2 от ТЗ , тъй като била ликвидатор на дружеството.

Вече се отбеляза, че същата не е изпълнявала такава длъжност.

Първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран с иск по чл. 108 от ЗС вр. чл. 620, ал. 5 от ТЗ, предявен от „Вивиан 2007“ ЕООД (н) чрез синдика М., против ответника „МСУ и Транспорт“ ЕООД за ревандикация на подробно описани седем машини, представляващи технологично оборудване за производство на санитарна хартия, които са се намирали в хале в производствената база на ответника с адрес гр. Бургас, бизнес зона „Пети километър“. При условията на евентуалност е предявена претенция по чл. 521, ал. 2 от ГПК за присъждане на равностойността на вещите.

Няма разногласие по въпроса, че устройствата са били закупени от турския производител „Сохторик Макина“ съгласно фактура от 13.02.2018 г.

5 на стойност 161500 евро (л. 241 от делото на ОС). Видно от митническата документация (л. 242 – 254) вносът е осъществен на 15.02.2018 г. Тогава върху стойността на фактурата и транспортните разходи от 3520 лева е начислен и заплатен ДДС (в този смисъл са и констатациите на изслушаната пред настоящата инстанция експертиза).

Покупката е била финансирана с кредит от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, праводател на „Обединена българска банка“ АД, като върху вещите е бил учреден особен залог съгласно договор от 11.10.2017 г. (л.

96)