Определение № 121 от 29.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Плевен, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500035 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С определение №6207 от 22.12.2025 г. по ч.гр.д. №7373/2025 г.

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е:

ОТКАЗАЛ на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК да издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н.Е.П. и е ПРЕКРАТИЛ производството по делото.

Определението е връчено на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД чрез ЕПЕП на 29.12.2025 г. и на същата дата дружеството е подало частна жалба срещу него с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Плевенски Районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като длъжникът има регистриран адрес в България.

Жалбоподателят сочи, че е представил доказателства, че Н.Е.П. е чужденец, притежаващ недвижим имот в България и че като такава е регистрирана по БУЛСТАТ с №*** с адрес: ****************************, което предполага, че лицето пребивава в страната.

Жалбоподателят твърди, че Н.Е.П. пребивава от 2009 г. насам в България, доказателство за което е закупуването на имот с нот. акт №30 от 25.11.2009 г.

Делото е изпратено на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, където е постъпило на 15.01.2026 г.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция 1 констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, защото:

На 08.12.2025 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД-гр. София, с ЕИК:

*** е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.Е.П. с настоящ адрес: ************************, за следните суми:

1.1 270.30 лв. – главница, съставляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в ***.

2.276.37 лв. – мораторна лихва върху главницата по т.1 за периода от 01.07.2023 г. до 04.12.2025 г.

3.23.56 лв. главница, съставляваща стойност на услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г.

4.5.61 лв. – мораторна лихва върху главницата по т.3 за периода от 01.07.2023 г. до 04.12.2025 г.

Към заявлението е приложена справка от 04.12.2025 г. от регистър БУЛСТАТ, от която е видно, че Н.Е.П. е гражданин на Руската федерация и че притежава недвижим имот в България, поради което е регистрирана на 13.09.2024 г. в регистър БУЛСТАТ с №*** и с адрес за кореспонденция:

*******************, който съвпада с адреса на имота.

Без да съобрази информацията в справката от 04.12.2025 г. от регистър БУЛСТАТ, с разпореждане от 08.12.2025 г. Плевенски Районен съд е изискал справка от МВР за ЕГН/ЛНЧ/ дата на раждане и адресна регистрация на длъжника Н.Е.П., както и данни дали пребивава на територията на Република БЪЛГАРИЯ.

На 17.12.2025 г. по делото е постъпила справка от МВР, съгласно която няма данни за ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на такова лице и че няма данни след 01.01.2020 г. такова лице да е влизало/излизало в България.

Плевенски Районен съд е разпоредил да бъде направена справка в НБД и от нея е видно, че Н.Е.П. няма регистриран нито постоянен, нито настоящ адрес в страната.

При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен съд е приел, че Н.Е.П. няма обичайно местопребиваване на територията на Република България и е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Съгласно чл.3, ал.1, т.10, б.“б“ от Закон за регистър БУЛСТАТ, в регистър БУЛСТАТ се вписват чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец и притежават недвижимо имущество в страната.

2

Съгласно чл.7, ал.2, т.4 и т.6 от Закон за регистър БУЛСТАТ , за лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11 , ал. 2 и 3 в регистър БУЛСТАТ се вписват следните данни: адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес, както и постоянен и настоящ адрес или адрес на пребиваване – за чуждестранните физически лица, постоянно пребиваващи в страната, съответно за чуждестранните физически лица, а за лицата по чл. 3, ал. 1, т. 10, буква "б" – и адреса на имота. Съгласно чл.7, ал.6 от Закон за регистър БУЛСТАТ, съобщенията за физически лица по чл. 3 се изпращат на заявения от тях адрес за кореспонденция.

Съгласно т. 3б от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, „макар и да са уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта, обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК, по естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената заповед“.

Плевенски Окръжен съд намира, че в случая регистрацията в регистър БУЛСТАТ дава основание да се приеме, че Н.Е.П. има фактическа и формална връзка с територията на Република България. Ако регистрацията в регистър БУЛСТАТ не е убедително доказателство за обичайно местопребиваване на длъжника на територията на страната, то вписания в регистър БУЛСТАТ адрес за кореспонденция следва да се третира като адрес по смисъла на чл.53 от ГПК, на който може да се извърши връчване на издадената заповед. Тук е мястото да се отбележи, че при липса на някоя от предпоставките на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК, защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по чл.423 от ГПК.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено. Тъй като в случая няма постановен акт по същество, то и настоящият въззивен състав няма как да се произнесе с такъв, а делото следва да се върне на Плевенски Районен съд за произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №6207 от 22.12.2025 г. по ч.гр.д. №7373/2025 г. по описа на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД и

ВРЪЩА делото на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4