Решение № 360 от 09.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000383 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №286040/25.09.2023 година и въззивна жалба вх. №286162/26.09.2023 година от Община Пловдив срещу решение №260330/04.09.2023 година, постановено по т.д.885 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, с което е признато за установено, по иск на „Т.С.Лизинг-Ауто“ ООД, че договор за цесия от 06.06.2018 година, сключена между „Пълдин бус“ ЕООД и „Делукс интернешънъл“ ЕООД, с която са прехвърлени вземания до размера от 650 000 лева по договор за превоз на пътници №10-ДГ-366 от 12.04.2010 година, сключен между „Пълдин бус“ ЕООД и Община Пловдив е нищожна поради невъзможен предмет, както и по въззивна жалба на „Пълдин бус“ ЕООД срещу решение №260330/04.09.2023 година, постановено по т.д.885 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач Община Пловдив.

Твърди се в жалбата на „Пълдин бус“ ЕООД, че решението на Софийски 1 градски съд е неправилно, тъй като договорът за цесия не е нищожен.

Вземането към датата на сключване на договора за цесия трябва да е съществуващо или възникването му да е възможно, съгласно задължителната практика на ВКС по решение 32/09.09.2010 година по т.д.438/2009 година на II г.о. на ВКС. В договора за превоз на пътници от 2010 година не е посочена цена, но е посочено как се формира дължимата сума, разпределението на средствата за субсидии и компенсации се извършва, на основание действащото законодателство. Съгласно Регламент /ЕО/ 1370/2007 година на ответното дружество се дължи заплащане на компенсации за предоставените обществени услуги, като във вътрешното законодателство редът за компенсиране е уреден в Наредба 2/31.03.2006 година и 3/04.04.2005 година.

Средствата се предоставят на съответната община по реда на чл.21 от наредба №2 и чл.10 от наредба №3, като съгласно тези разпоредби размерът на сумите, в рамките, на които общината следва да извърши плащанията са определени от държавата, както и правилата за разпределение на тези средства. С оглед на това следва да се приеме, че вземането, предмет на договора за цесия е определяемо за периода след сключването и, а преди него е определено от държавата по посочения механизъм. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна „Т.С.Лизинг-Ауто“ ООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението и се присъдят направените по делото разноски.

Твърди се в жалбата на Община Пловдив, че постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Привличането и конституирането на Община Пловдив е недопустимо и решението, в тази му част следва да бъде обезсилено. В настоящия случай задълженията на Община Пловдив произтичат от друг договор, различен от процесния договор, като Община Пловдив не е страна. Процесният спор касае единствено материалното правоотношение, възникнало в резултат на цесия т.е. липсва преюдициалност и пряка причинна връзка с договора, сключен между Община Пловдив и „Пълдин бус“ ЕООД. Наред с горното след като третото задължено лице е уведомено за цесията за него няма значение дали цесията е нищожна между страните по нея, тъй като ако той плати на цесионера се освобождава 2 от дълга. Предявеният иск е установителен и по него няма как да възникнат права спрямо привлечената страна. Към момента на подаване на исковата молба правоотношенията между Община Пловдив и „Пълдин бус“ ЕООД по договора са били прекратени поради изтичане на 10-годишния срок.

Въззивният съд служебно проверява допустимостта на участието на страните в производството, включително и на подпомагащите. В случай, че се установи липса на правен интерес у конституираното лице от благоприятно разрешаване на спора по отношение на подпомаганата страна то първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено спрямо помагача и производството по отношение на него следва да бъде прекратено.

По съществото на спора счита решението за неправилно и необосновано. За да постанови своето решение СГС приема, че договорът за цесия е нищожен поради обстоятелството, че отделните плащания по договора за превоз са в различен размер и се плащат на три или четири дати през съответния месец, което указва неопределяемост на цената, която се следва към превозвача. Посочено е, че в самия договор за превоз от 2010 година няма конкретни посочени цени, които да се дължат в определен размер за съответния период, като не е съобразено в процесното решение, че съгласно Глава пета, т.4 във връзка с Глава Първа, чл.2, т.2 и т.3 от договора разпределението на средствата за субсидии и компенсации се извършва на основание действащото законодателство, включително приети нормативни актове на Общински съвет Пловдив, като същите се получават в размера на осигурените субсидии от Министерство на финансите и заложени в бюджета на Община Пловдив. В този смисъл вземанията, предмет на прехвърлителната сделка са определяеми по основание и размер. Наред с горното призната е в цялост нищожността на процесния договор, без да е изследван въпроса за съществуващите към момента на цесията вземания. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, а по отношение на Община Пловдив решението да бъде обезсилено, а производството прекратено. Няма направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна „Т.С.Лизинг-Ауто“ ООД е депозирала писмен отговор, с който моли решението да бъде потвърдено, като се присъдят направените по делото разноски. Едва с въззивната жалба са наведени факти и 3 обстоятелства, поради което за тях е налице забрана по чл.266, ал.1 ГПК, тъй като е настъпила процесуалната преклузия. В отношение на евентуалност при отмяна на решението моли съдът да се произнесе по предявения евентуален иск.

Постъпила е частна жалба от „Т.С.Лизинг-Ауто“ ООД срещу определение от 12.02.2024 година, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението, в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички установени по делото факти. Единственият реално установим материален интерес на договора за цесия е заплатените средства в размер на 251292,96 лева, върху който интерес е дължимата такса, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят тази такса разделно.

Моли съдът да отмени обжалваното определение и измени решението, в частта за разноските.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 19.05.2020 година ищецът „ТС Лизинг -ауто“ ООД излага, че в полза на „ТС Лизинг-Ауто“ ООД има издаден изпълнителен лист от 26.01.2017 година по ч.гр.д.484/2017 година, III бр.с-в по описа на Районен съд – гр.Пловдив. Длъжник по така издадения изпълнителен лист е „Пълдин бус“ ЕООД за сума в размер на 172452,91 лева, представляваща неплатена сума по нотариално заверено споразумение към лизингови договори от 02.10.2015 година, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2017 година до окончателното погасяване, както и разноски в размер на 3449,06 лева-държавна такса и 3116 лева юрисконсултско възнаграждение. С така издаденият изпълнителен лист кредиторът образувал изпълнително дело №20158250400011 по описа на ЧСИ с рег. № *** С. Г. с район на действие ОСПловдив. В хода на изпълнителното дело е установено, че „Пълдин бус“ ЕООД е изпълнител по договор №10-ДГ-366/12.04.2010 година за превоз на пътници по утвърдена общинска транспортна схема с възложител Община Пловдив, като до Община Пловдив е изпратено запорно съобщение. В отговор на запорното съобщение с писмо от 03.07.2019 година община Пловдив признава, че длъжника „Пълдин бус“ ЕООД има вземания от общината по договор за превоз на пътници по утвърдена общинска транспортна схема, но на 14.06.2018 година е постъпило уведомление за извършена цесия на тези 4 вземания. Твърди се, че е постъпила молба от същата дата, с която община Пловдив е уведомена за сключения договор за цесия с „Пълдин бус“ ЕООД.

Видно от уведомленията е, че се касае за цедиране на бъдещи вземания.Така осъщественото прехвърляне е нищожно. От правилото, установено в ал.2 на чл.99 ЗЗД е видно, че вземането преминава върху цесионера, в обема, в който цедентът го е притежавал, т.е. съществуването на вземането е условие за действителност на договора. Практиката на ВКС посочва, че цедираните бъдещи вземания по договор с продължително действие са неопределяеми, доколкото възникването им е свързано с изпълнение на възложена работа и приемането и от възложителя. Според цитираното решение на ВКС неопределеността на бъдещите вземания води до нищожност на договора поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл.първо ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което прогласи нищожността на договора за цесия. В отношение на евентуалност, при отхвърляне на главния иск твърди, че договорът е относително недействителен спрямо кредитора, тъй като е насочен срещу него и го уврежда. Ищцовото дружество безспорно е кредитор, а с осъществяването на прехвърлянето на правата си по договора длъжникът намалява своето имущество, което служи за обезпечение на кредиторите му.

Налице са и предпоставките за знание за увреждането на кредиторите, тъй като П. Л. е управител на дружествата, страни по цесията и безспорно е осъзнавал увреждащия характер на договора. Моли съдът да обяви относителната недействителност на договора, на осн. чл.135 ЗЗД.

В постъпилия отговор на исковата молба ответникът „Пълдин бус“ ООД е оспорил исковете. Твърди, че ищецът няма право да води иск за установяване нищожността на договора за цесия, тъй като не е страна по договора. Твърди, че цедираните вземания са в общ размер на 650 000 лева, а договорът е от десет години и ежемесечните вземания са относително еднакви, т.е вземането е определяемо, ежемесечно и предварително установено. Оспорва качеството кредитор на ищеца, както и възразява срещу твърдението, че договорът за цесия е сключен, с цел увреждане на ищеца. Към датата на подписване на договора за цесия страните не са знаели за подобно дело, нито са били уведомени от ищеца за наличието му. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

Ответникът „Делукс интернешънъл“ ЕООД не е депозирал отговор.

5

С допълнителна искова молба ищецът „Т.С.Лизинг-Ауто“ ООД е направил искане за привличане като трето лице помагач на ищеца Община Пловдив, като същото е конституирано като трето лице помагач с определение на съда по ч.гр.д.1347 по описа за 2022 година на САС.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

Въззивният съд възприема следната установена от първоинстанционния съд. фактическа обстановка,

Видно от представеният изпълнителен лист е, че ответникът „Пълдин бус“ ЕООД е осъден да заплати на „Т.С.Лизинг ауто“ ООД сума в размер на 172452,91 лева, представляваща неплатена сума по нотариално заверено споразумение към лизингови договори от 02.10.2015 година, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2017 година до окончателното погасяване, както и разноски в размер на 3449,06 лева-държавна такса и 3116 лева юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/665b702d-2a3d-4783-a870-34aa82d28a95