Решение № 3661 от 27.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3661

Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20267040700435 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Й. А. К. Д. с [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес - [населено място], [улица], ет. 1, чрез адвокат Д. Д. от АК - Бургас, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 26-0769-000084/11.02.2026 година от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи (ОД – Бургас на МВР).

Със заповедта, на основание чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че в момента на проверката от органите на МВР автомобилът му е бил с поставени регистрационни табели и със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а в заповедта няма посочени конкретни факти и обстоятелства, които да установяват констатацията, че автомобилът е с прекратена регистрация, съответно – липсата на мотиви е основание за отмяна на акта. Поддържа се, че жалбоподателят не е бил наясно, не е бил уведомен и не е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена (ако изобщо е била прекратявана) и от негова страна липсва виновно поведение, за да бъде налагана ПАМ.

Иска се отмяна на административния акт.

Ответникът представя административната преписка.

В съдебното заседание процесуалния представител на жалбоподателя излага доводи за незаконосъобразност на наложната ПАМ, както и за недоказаност на фактическите основания за издаването на заповедта.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил „БМВ 530Д М Спорт А“ с регистрационен номер YF07 VZJ, регистриран в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (лист 5 - 9).

На 09.12.2025 година Й. Д. сключил за автомобила застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „ОЗК - застраховане“ ЗАД със срок до 08.03.2026 година.

На 07.02.2026 година, около 15:40 часа в [населено място], на път първи клас, на КПП № 3 в посока от пътен възел „Юг“ към [жк], служители на ОД – Бургас на МВР констатирали, че жалбоподателят управлява автомобила си, като МПС е със служебно прекратена регистрация, тъй като не е било пререгистрирано по надлежния ред на територията на Република България.

За резултата от проверката ответникът съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който отразил констатираните обстоятелства, включително и че автомобилът е бил без преминат годишен технически преглед, както и изземването на свидетелството за управление на МПС с № ********* (лист 36).

На 10.02.2026 година и на 12.12.2026 година ответникът изготвил докладни записки до началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР, в които посочил, че при проверката на 07.02.2026 година на автомобила на Даргур, след извършена проверка на място в правителствен сайт на Великобритания, е констатирал, че регистрацията на автомобила в тази държава и със статус „прекратена“ – „за съхранение в частен имот“ (лист 38).

Към докладните записки били приложени извлечения от информационна система на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, в която статусът на автомобила бил обозначен като „SORN“ (т.е. МПС, регистрирано спряно от движение), чиито годишен технически преглед е изтекъл на 06.02.2024 година (лист 40 – 46 и 58).

Въз основа на констатациите, изложени в АУАН, на 11.02.2026 година, ответникът издал процесната заповед за прилагане на ПАМ, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, е наложил на Й. Д. мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторна превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е с прекратена регистрация (лист 35).

От ответника, като доказателство за компетентност са приложени удостоверение, че е служител на сектор „Пътна полиция“, както и две заповеди - заповед № 251з-5684/07.10.2025 година на директора на ОД – Бургас на МВР, с която е оправомощил „полицейските и младшите полицейски инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Бургас“ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на директорите на областни дирекции на министерството с правомощия по ЗДвП (лист 47 и 49 - 52).

По указание на съда от ответника е представен превод - извлечение от публично достъпния сайт на Агенцията за разрешителни на водачи и превозни средства (DVLA) на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, използван от проверяващите служители на МВР като източник на информация за статуса на автомобила на жалбоподателя в момента на проверката. От този превод се установява, че на 07.02.2026 година автомобилът на Дагрур е бил със статус „спрян от движение“ (SORN) въз основа на уведомление от собственика за спиране от движение и с изтекъл технически преглед на 06.02.2024 година, две години преди датата на проверката. В превода на съответната част от сайта на DVLA изрично е указано, че автомобилът не може да бъде „управляван“ (по пътищата, отворени за обществено ползване), преди да бъде заплатен данъка за него (лист 58 - 62).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от адресат на акта – засегнат неблагоприятно от правните му последици, поради което е налице правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Компетентността на издателя на заповедта е обоснована с двене представени заповеди - на министъра на вътрешните работи и на директора на ОД – Бургас на МВР, с която са оправомощени полицейските и младшите полицейски инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Бургас (какъвто е ответника) да издават ЗППАМ по ЗДвП.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. При издаването и не са допуснати процесуални нарушения. Мотивите към акта са изложени отделно – с докладните записки, изготвени от ответника да началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР.

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, изложено в съдебното заседание и отделно – в писмено становище, че информацията от проверката в сайта DVLA, предоставена на съда от ответника като извлечение и в превод, не може да служи като доказателство за фактическите основания за налагането на ПАМ. Тази информация има публичен характер и е общодостъпна. Всяко лице може да извърши проверка в сайта на DVLA, за да се информира не само относно евентуалното спиране на МПС от движение, но и относно това дали то е обявено за издирване, продадено или без съответен технически преглед. След като информацията е общодостъпна, макар и на чужд език, органите на сектор „Пътна полиция“ могат да я използват в работата си при условие, че осигурят възможност на адресатите на волеизявленията си да се запознаят на достъпен за тях език с фактическите основания от нея. В случая, мотивите на ответника са формирани въз основа на общодостъпни данни от DVLA, получени в реално време, като в съдебното производство е предоставен надлежен превод, годен да послужи за проверката им. Това е достатъчно.

Заповедта е материално незаконосъобразна.

В хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

За нарушението по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП се предвижда наказание по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, а именно - лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева, които се налагат по отношение на водач, управляващ моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Според чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 В настоящия случай, мярката е наложена за това, че жалбоподателят – водач, е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като към момента на проверката е установено, че това МПС е с „прекратена регистрация“, реално - „спряно от движение“ от администрацията на държавата по регистрация.

Спорът между страните е дали към момента на проверката автомобилът е бил с „прекратена регистрация“ или е бил „спрян от движение“.

Прекратяването на регистрацията на автомобила (оставането без надлежна регистрация) и спирането му от движение (временното ограничаване на възможността за движение) по българското законодателство са различни юридически факти, които са обусловени от различни правни норми и от които възникват различни юридически последици.

Прекратяването на регистрацията на МПС е уредено в раздел трети на глава втора от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата).

Съответно, спирането от движение на МПС е уредено в глава седма от Наредбата.

От доказателствата по делото – преводът – извлечение от сайта DVLA - се установява, че към момента на проверката автомобилът на жалбоподателя не е с прекратена регистрация, а е спрян от движение по заявление на собственика си, т. нар. SORN. За управление на автомобил, спрян от движение в държавата по регистрацията си, ЗДвП не предвижда налагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „з“ ГГ).