Разпореждане № 402 от 05.12.2022, Окръжен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 402 гр. ***, 05.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Съдия:

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Въззивно частно наказателно дело № 20223300600307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 31 НПК.

По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от Ю. Н. Й., ЕГН **********, л.к. № ***, роден на ******** в гр. ***, тел. ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул. *** *** срещу Определение № 184/20.09.2022 г., постановено в производството по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК по ЧНД № 534/2022 г. по описа на Районен съд – ***.

Жалбоподателят, подал жалбата в качеството на пострадал, е старши *** *** в ОДМВР в *** ***, назначен със заповед рег. № 330з2445/13.09.2019г., считано от 13.09.2022г.

Съгласно, чл. 43, т.2 НПК: „ Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно“.

Налице е противоречива практика на ВКС по въпроса дали нормата на чл. 43, т.2 НПК се отнася и за ******.

Според първото становище: Хипотезата на т. 2 от чл. 43 от НПК Е приложима и в случаите когато подсъдимият или пострадалият е *** *** от района на съда, на който делото е подсъдно. Това становище е прието в Определение № 6 от 13.01.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 2009/2014 г., I н. о., НК.

Според второто становище: Хипотезата на т. 2 от чл. 43 от НПК НЕ Е приложима в случаите когато подсъдимият или пострадалият е *** *** от 1 района на съда, на който делото е подсъдно. В чл. 43, т.2 от са визирани категориите длъжностни лица, които изискват делото да се разгледа в друг съдебен район. Разследващия *** не е сред тях, а разширителното тълкуване на процесуалните норми в случая е произволно и недопустимо, поради изчерпателния характер на законовото изброяване. Това становище е прието в Определение № 208 от 28.11.2022 г. на ВКС по ч. н. д. № 900/2022 г., I н. о., НК.

Горепосочената противоречива тълкувателно решение по чл. 130 ЗСВ. практика не е преодоляна с

Аз споделям първото от двете горепосочени становище.

Норма на чл. 43, т.2 НПК е предвидена от законодателя, за да е гаранция срещу всякакъв субективизъм на съдебния състав при решаване на делото. Затова и в такива случаи ВКС променя местната подсъдност по начин, по който да изключи всяко изначално съмнение в страните, че делото ще бъде решено от безпристрастен съд. Така и Решение № 481 от 17.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 487/2008 г., III н. о., НК.

Посоченото основание за промяна на местната подсъдност всъщност следва да бъде преценено като императивно, доколкото законодателят го е формулирал изрично и е разпоредил такава промяна на подсъдността, когато подсъдимият или пострадалият имат някое от посочените служебни качества и работят в района на съда, на който делото е подсъдно. По този начин законодателят е изключил възможния субективизъм в преценката на съда, който разглежда делото, за наличие на основания за неговия отвод в хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК. Или иначе казано, местната подсъдност на делото подлежи на задължителна промяна, когато подсъдимият или пострадалият имат някое от посочените служебни качества, чиято компетентност е обвързана по общите правила за подсъдността. Този извод не се повлиява от обстоятелството дали някоя отстраните се е позовала на това обстоятелство и дали е направила това своевременно. И това е така, защото постановяването на съдебния акт от незаконен състав е от категорията на "абсолютните" процесуални нарушения и предпоставя безусловно неговата отмяна, а съдебният състав винаги е незаконен, когато някой от неговите членове може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, т. е. подлежи на отвод или самоотвод (в този смисъл р. № 2

406/2005 г. на ВКС, I н. о., р. № 245/1996 г. на ВКС, I н. о., опр. № 15/2009 г., III н. о.). Вж. и Решение № 402 от 2.12.2009 г. на ВКС по к. д. № 420/2009 г., I н. о.

В основата на законността на съдебния състав е идеята, че неговите членове не следва да подлежат на отводи и самоотводи, т. е. че "... в състава не бива да участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт." (Стефан Павлов, "Наказателен процес", изд. 1979 г., стр. 203). Така и Решение № 449 от 28.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2372/2011 г., I н. о., НК .

Няма спор, че страните в производството имат право делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, като преценката за евентуалното съществуване на предпоставките по чл. 29, ал. 2 НПК може да бъде направена единствено и само от компетентните да разгледат делото съдии. Така Определение № 60122 от 8.12.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 1064/2021 г., I н. о., НК, Определение № 60099 от 20.10.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 886/2021 г., I н. о., НК, Определение № 42 от 26.04.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 336/2017 г., III н. о., НК, Определение № 70 от 19.07.2016 г. на ВКС по ч. н. д. № 536/2016 г., III н. о., НК, Определение № 60077 от 30.08.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 678/2021 г., I н. о., НК, Определение № 141 от 22.12.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 1568/2015 г., III н. о., НК, Определение № 150 от 29.12.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 1763/2014 г., III н. о., НК, Определение № 16 от 3.02.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 129/2014 г., III н. о., НК, Определение № 154 от 7.11.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 2028/2013 г., III н. о., НК, Определение № 97 от 24.06.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 1135/2013 г., III н. о., НК, Определение № 97 от 24.06.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 1135/2013 г., III н. о., НК.

Основна предпоставка за справедлив съдебен процес съгласно разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 10 от НПК е разглеждането и решаването на делото да се осъществи от независим и безпристрастен съд. Съдът в Страсбург последователно приема в практиката си, че наличието на безпристрастност се определя според 3 субективен тест, който се основава на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател (вж. Решения на Европейския съд по правата на човека по делата Salov v. Ukraine - 06.12.2005, Kleyn and others v. The Netherlands – 06.05.2003, Цанова - Гечева срещу България – 15.09.2015 г., Piersack v. Belgium -01.10.1982, Miracle Europe UFT v. Hungary -12.04.2016, Findlay v. UK – 25.02.1997 г., Thorgeir Thorgeirson v.

Iseland -25.06.1992, Langborger v. Sweden -22.06.1989, Kyprianou v. Cyprus 15.12.2005 г. и др.). Така и Определение № 2 от 21.02.2022 г. на ВКС по н. д.

№ 340/2021 г., I н. о., НК.

Считам, че следва да се отведа от разглеждане на делото, защото жалбоподателят е старши *** *** при ОДМВР-*** и съществуват колегиални и служебни отношения между него и мен. Тези отношения може да предизвикат съмнение в безпристрастността ми като член на съдебния състав у външния (страничен) наблюдател. Поради това, за да не се компрометира доверието, което съдилищата в демократичното общество трябва да вдъхват на страните и обществеността на основание чл. 31, ал. 1 и ал. 3, във вр. чл. 29, ал. 2 от НПК, прецених, че не мога да разгледам делото, с оглед осигуряването на справедлив процес, осъществен от безпристрастен съд.

В този смисъл е и съдебната практика намерила израз в:

Определение № 6 от 13.01.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 2009/2014 г., I н. о., НК /след отвод на съдиите от РС - Кубрат, тъй като подсъдим е *** ***, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС – Търговище /, Определение № 120 от 5.11.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 1038/2019 г., II н. о., НК /след отвод на съдиите от РС-Търговище, тъй като на майката на тъжителя е *** *** от ***, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС, а именно – РС Шумен/,

Определение № 98 от 13.09.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 896/2019 г., III н. о., НК /след отвод на съдиите от РС - Силистра, тъй като подсъдим е *** ***, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС – Русе /,

4

Определение № 44 от 1.04.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 315/2019 г., I н. о., НК /след отвод на съдиите от ОС - Силистра, тъй като подсъдим е *** *** към ***, ВКС изпраща делото на ОС – Добрич/, Определение № 27 от 6.03.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 211/2019 г., II н. о., НК /след отвод на съдиите от ОС - Сливен, тъй като подсъдим е *** ***, ВКС изпраща делото на ОС – Ямбол/,

Определение № 33 от 7.04.2017 г. на ВКС по н. ч. д. № 371/2017 г., III н. о., НК/ след отвод на съдиите от РС - Видин, тъй като пострадалия е син на бивш *** ***, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС – Монтана /, Определение № 63 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 286/2010 г., III н. о., НК /след отвод на съдиите от РС - Враца, тъй като лицето срещу което е подадена тъжба, дала основание за образуване на наказателното производство е *** *** в РПУ-Враца, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС – Монтана/,

Определение № 141 от 22.12.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 1568/2015 г., III н. о., НК /след отвод на съдиите от РС - Пещера, тъй като тъжителката е *** ***, ВКС е изпратил делото на РС – Пазарджик/, Определение № 14 от 27.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 23/2011 г., I н. о., НК /след отвод на съдиите от РС - Пещера, тъй като пострадалото лице е *** *** при *** - гр. Пещера, ВКС е изпратил делото на РС – Пазарджик/,

Определение № 189 от 29.11.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 2084/2012 г., I н. о., НК /след отвод на съдиите от наказателно отделение РС – Варна, тъй като тъжителката е адвокат действащ в района на Районен съд гр. Варна, а подсъдимата е *** *** при ***, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС – Бургас/,

Определение № 130 от 10.09.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 1410/2012 г., I н. о., НК/ след отвод на съдиите от РС - Пазарджик, тъй като обвиняемия е *** в ***, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС – Пловдив/,

Определение № 105 от 31.05.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 1023/2013 г., I 5 н. о., НК /след отвод на съдиите от РС - Шумен, тъй като свидетел е *** ***, ВКС намира, че делото следва да бъде разгледано в района на друг окръжен съд и изпраща делото на РС –Търговище /.

Предвид горното и на основание чл. 31, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 29, ал.2 НПК, чл. 6 ЕКЗПЧОС, чл. 47 ХОПЕС и чл. 14 МПГПП , РАЗПОРЕДИ:

Съдия Атанас Христов се самоотвежда от участие по въззивно частно наказателно дело № 20223300600307 по описа за 2022 година на Окръжен съд - ***.

Делото да се докладва на председателя на Окръжен съд - *** за определяне на друг член на съдебния състав.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________ 6