Определение № 4713 от 05.10.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4415/2025
- Вид
- Определение № 4713
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- Мария Иванова, Бисера Максимова, Даниела Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 112 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 256 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 519, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 519, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4713 гр. София, 05.10.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Даниела Стоянова
Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002104415 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], действаща чрез процесуалния си представител адвокат Б. Х. от САК, срещу въззивно решение № 852 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3364/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд.
С обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение състав на САС е отменил решение № 217 от 14.06.2024 г., както и постановеното по реда на чл. 250 от ГПК допълнително решение № 289 от 13.08.2024 г., постановени по гр. д. № 179/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. И. против [община] искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и вместо това е осъдил [община] да заплати на Х. Д. И. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетения за имуществени вреди вследствие на бездействието на нейни длъжностни лица да предвидят в бюджета на общината заплащане на обезщетения по два изпълнителни листа, издадени на основание влезли в сила решения, с които работодателят Ц. детска градина „С.“, финансирана с бюджета на общината, е била осъдена да 1 заплати на Х. Д. И., както следва:
- сумата от 6 749.00 лева, ведно със законна лихва, считано от 03.10.2018 г.
/сумата е разходвана за медицински изделия, изследвания и помощни средства/; - сумата от 358.12 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г. /сумата е била разходвана за лекарства, витамини и превързочни материали, за периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г./; - сумата от 932.05 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. /сумата е била разходвана за транспортни разходи до болничните заведения в [населено място] за периода 04.12.2017 г. до 15.12.2018 г./; - сумата от 4 065.87 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява разликата между брутно трудово възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение от НОИ за периода от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г.; -сумата от 33 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява обезщетение за неимуществени вреди по първото осъдително решение/.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът се е произнесъл по нерелевирани доводи като служебно е подменил правния спор и е дал разрешение на правен въпрос, който не е въведен в предмета на делото от ищцата и по който страните не са изразявали становището си; в нарушение на диспозитивното начало е подменил въведените от ищцата в предмета на спора обстоятелства.
Допълнителни съображения се излагат и по съществото на спора.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК по следните въпроси:
1. Ограничен ли е въззивният съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания и включените в предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Въпросът се задава с оглед приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение N8 302 от 03.12.2018 г. по к. т. д.
№ 2764/2017 г. на ВКС; решение № 50074 от 19.05.2023 г. по к. гр. д. № 662/2022 г. на ВКС; Решение № 157 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 4570/2016 г. на 2
ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по търг. дело № 1106/2010 г. на II т. о. на ВКС; решение № 50121 от 25.03.2025 г. по т. д. № 1394/2022 г. на ВКС, I т. о.; решение № 30 от 27.01.2025 г. по т. д. № 2115/2023 г. на ВКС, II т. о.
2. Може ли да бъде уважен иск по чл. 49 ЗЗД при влязло в сила съдебно решение по чл. 200 КТ?
По този въпрос се позовава на основанието, визирано в разпоредбата на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи решение № 1084 от 22.10.2007 г. по гр. д. № 1212/2006 г. на ВКС, IV-А г.о. на ВКС; решение № 354 от 03.08.2010 г. по гр. д.
№ 714/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 9 от 02.02.2018 г. по к. гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г.о.
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да се произнесе при всички изложени факти и обстоятелства както във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба?
Касаторът сочи съдебна практика, в противоречие на която по този въпрос е постановено обжалваното въззивно решение, а именно: решение № 211 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 937/2023 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 163 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 405/2023 г. на ВКС, II г. о.; решение № 160-А от 16.12.2020 г. по т. д. № 2156/2019 г. на ВКС, II т.о.
4. Допустимо ли уважаването на иск по чл. 49 от ЗЗД, обоснован с бездействие на административен орган при действието на чл. 256 от АПК, според който текст на оспорване пред съда подлежи неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона?
Въпросът се задава с оглед приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че с възприетото от САС тълкуване се игнорира специалният ред за оспорване на действия/бездействия, предвиден в текста на чл. 256 АПК.
5. При положение, че е длъжникът - работодател, който е общинска институция в системата на предучилищното и училищното образование, не попада в обхвата на забраната по чл. 519, ал. 1 от ГПК, доколкото е образувано изпълнително дело срещу него, въз основа на какво основание първостепенният разпоредител трябва да извърши плащане като предвиди средства в бюджета, т.е. въз основа на какво се намира за приложим редът по чл. 519, ал. 2 от ГПК?
Въпросът се задава с оглед приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че в случая е уважен иск по чл. 49 от ЗЗД, обоснован с бездействие 3 на общината, която като първостепенен разпоредител не е включила вземанията по изпълнителните листове в бюджета, без да се изследва как се съставя и одобрява той съгласно ЗМСМА.
На следващо място касаторът сочи като основание за допускане на решението до касационен контрол разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предложение второ и трето ГПК, с твърдения за неговата вероятна процесуална недопустимост или очевидна неправилност.
Касаторът счита, че в случая е налице произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени в процеса.
По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ищцата Х. Д.
И., действаща чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. П., със становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че произнасянето на въззивния съд е изцяло в рамките на въззивната жалба, в която подробни са изложени фактически и правни съображения за наличието на противоправно поведение от ответника, вреди и причинна връзка. Според ответната по касация страна е без значение това, че Ц. „С.“ вече е осъдена по надлежния ред от пострадалата при трудова злополука ищца, тъй като удовлетворението на притезанието настъпва с плащането, а не с осъждането.
При преценка на допустимостта на касационната жалба:
Настоящата касационна инстанция приема, че касационната жалба е частично недопустима. Въззивното решение в частта, в която въззивният съд се е произнесъл за претендираните от ищцата обезщетение за имуществени вреди за сумата от 358.12 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г.
/сумата е била разходвана за лекарства, витамини и превързочни материали, за периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г./; за сумата от 932.05 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. /сумата е била разходвана за транспортни разходи до болничните заведения в [населено място], за периода 04.12.2017 г. до 15.12.2018 г. /; за сумата от 4 065.87 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява разликата между брутно трудово възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение от НОИ, за периода от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г., е необжалваемо пред ВКС, тъй като цената на всеки един от така предявените и уважени от въззивната инстанция искови претенции е под законоустановения праг от 2 556.46 евро (5 000 лева).
4
Касационната жалба не следва да се разглежда в тази й част по отношение на тези претенции, а настоящото касационно производство следва да се прекрати частично по тях.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно до касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:
За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал възприетия от него предмет на спора, а именно: ищцата е предявила против [община] искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащането на обезщетения за имуществени вреди, които са в причинна връзка с бездействието на служители на общината при изготвянето на проекта за общински бюджет да включат нейните парични вземания към работодателя - общинска детска градина, дейността на която се финансира от общинския бюджет.
Въззивният съд е констатирал, че на 20.03.2017 г. ищцата е претърпяла инцидент, който е бил признат от работодателя за трудова злополука; с две съдебни решения, влезли в сила, работодателят - общинска Ц. „С.“, на която първостепенен разпоредител с общинския бюджет е [община], по реда на чл.
200 от КТ е бил осъден да заплати на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди; било е образувано е изпълнително дело, по което длъжникът - Ц. „С.“ е заявил на ЧСИ, че имуществото му е публична общинска собственост, няма отделна банкова сметка, бюджетът му се приема от общинския съвет и кметът на [община] е първостепенен разпоредител със средствата.
Въззивният съд е посочил, че ЧСИ е изпратил съобщение до кмета на [община] като принципал за предприемане на действия по изпълнение на влезлите в сила осъдителни решения, но отговор не е последвал; че ищцата е подала сигнал за неизпълнението на осъдителните решения до Министерството на образованието и науката, изпратен по компетентност на кмета на общината на основание чл. 112 от АПК.
5
Според въззивния съд налице са два изпълнителни титула, издадени въз основа на две влезли в сила осъдителни решения, които [община] е отказала да изпълни, като общинските служители, подготвящи проекта за бюджет не са предвидили сумите по двата изпълнителни листа в бюджетите в продължение на няколко години, с което са препятствали удовлетворяването на взискателя със сумите: - сумата от 6 749.00 лева, ведно със законна лихва, считано от 03.10.2018 г. /сумата е разходвана за медицински изделия, изследвания и помощни средства/; - сумата от 358.12 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г. /сумата е била разходвана за лекарства, витамини и превързочни материали, за периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г./; - сумата от 932.05 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. /сумата е била разходвана за транспортни разходи до болничните заведения в [населено място], за периода 04.12.2017 г. до 15.12.2018 г. /; - сумата от 4 065.87 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява разликата между брутно трудово възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение от НОИ, за периода от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г./; - сумата от 33 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява обезщетение за неимуществени вреди по първото осъдително решение/.
Разпечатката съдържа 48 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/665a7918-c83c-4558-b1c1-4fecdb546cac