Определение № 4188 от 04.11.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4188 гр. София, 03.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Ерик Василев Частно касационно гражданско дело № 20228003103862 по описа за 2022 година

Производство по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба вх.№ 18340/01.08.2022 г. на М. С. Б., чрез адвокат И. В. от АК-Варна, срещу определение № 2490/01.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 1392/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава определение № 4470/20.04.2022 г. по гр.д. № 18264/2021 г. на Районен съд Варна, за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Шумен.

В частната касационна жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС се свеждат до приложението на чл.114 ГПК, във връзка с искове по трудови дела, при твърдения, че мястото, където работникът обичайно полага своя труд, се различава от уговореното в трудовия договор, както и за процесуалните задължения на въззивния съд да определи правилно предмета на спора, като обсъди в мотивите си всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните по делото. Частният жалбоподател счита, че е налице и очевидна неправилност на обжалвания акт, тъй като са смесени безкритично понятията „място на работа", „работно място" и „място, където работникът обичайно полага труд".

Ответникът „ПРОБЛЕНД ПРО"ООД, гр.Шумен, не взема становище.

Частната касационна жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена срещу определение на окръжния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.9в/.

За да постанови определението, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1- 3, чл.128, т.2, чл.220 и чл.224 КТ, но направеното от работодателя възражение за неподсъдност в срока за отговор на исковата молба е основателно, тъй като страните са уговорили мястото на работа в подписания между тях трудов договор, който не може едностранно да бъде променян от работника или служителя, 1

При проверка на основанията за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност" по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с подсъдността, при направено в срок възражение от ответника.

По първия поставен въпрос от жалбоподателя, в съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че подсъдността при искове по трудови дела и твърдения, че ищецът обичайно полага своя труд на друго място, се определя от действителното положение на материалните правоотношения и може да не съвпада с уговореното място на работа. Безспорно, ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията в исковата молба, но при отвод за местна подсъдност, законът с разпоредбата на чл.119, ал.5 ГПК възлага в тежест на ответника да представи доказателства в подкрепа на направеното от него възражение за неподсъдност.

Вторият процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд -напр.решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г., IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/2013 г., III г.о.. и др., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, съдът е приел за основателно направеното от работодателя възражение за неподсъдност, тъй като в трудовия договор е уговорено място на работа в [населено място]. В обжалваното определение са обсъдени всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, с оглед на които съдът е достигнал до крайния извод, че при липсата на доказателства обосноваващи местната подсъдност по чл.114 ГПК възражението за неподсъдност на ответника е основателно, а делото следва да се изпрати по подсъдност на РС Шумен.

Изводите на съда са изцяло в съответствие със съдебната практика на ВКС напр.определение № 336 от 7.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2794/2016 г., IV г.о., че при направен отвод за местна подсъдност, в тежест на ответника е да докаже или обори относителната процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. В случая, липсват дори твърдения в исковата молба на ищеца, обосноваващи изключване на общата местна подсъдност и приложението на чл.114 КТ, а ответникът се позовава на уговореното в трудовия договор място на работа в [населено място]. При тези данни, не са налице сочените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2490 от 01.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 1392/2022 г. на Окръжен съд Варна.

2

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.

_

3