Определение № 14812 от 09.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14812 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Даниела Попова

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20241100514237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Уиз Еър Унгария“ Црт. срещу разноските, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2024 г., издадена по гр. д. № 14014/2024 г. на СРС, 45 състав. Жалбоподателят възразява срещу размера на присъдените със заповедта за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя, като счита тези разноски за прекомерни спрямо действителната правна и фактическа сложност на производството и иска да бъдат намалени на 400 лв. Претендира разноски за заплатената държавна такса в настоящото производство.

Ответникът по жалбата А.А. изразява становище за нейната неоснователност. Освен това счита и че жалбата е недопустима, тъй като следва да бъде разгледана като молба по реда на чл. 248 ГПК от заповедния съд. Не претендира разноски.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

С издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК заповедният съд е присъдил на заявителя А.А. разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и жалбоподател в настоящото производство „Уиз Еър Унгария“ Црт на 09.04.2024 г., като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е подал възражение срещу нея, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила. В едноседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение длъжникът е подал само настоящата частна жалба срещу присъдените със заповедта разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя.

Впоследствие, на 05.08.2024 г., длъжникът е подал и възражение по чл. 414а ГПК, но то няма правно значение, доколкото е подадено след едномесечния срок за изпълнение (чл.

414а, ал. 1 вр. с чл. 412, т. 8 ГПК). Тъй като заповедта за изпълнение вече е била влязла в сила към момента на подаването на това възражение, заповедният съд не може да съобрази посочените в него обстоятелства относно това, че длъжникът е погасил задълженията си към заявителя. Това обстоятелство може да бъде съобразено от съдебния изпълнител съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, в случай че заявителят образува изпълнително производство срещу длъжника по изпълнителния лист, който заповедният съд следва да издаде въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

1

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение може да се обжалва само в частта за разноските. При това, когато заповедта за изпълнение съдържа произнасяне на съда по разноските в производството, с което някоя от страните не е съгласна, това произнасяне на заповедния съд може да бъде преразгледано само чрез подадена частна жалба срещу присъдените разноски. Поради изрично предвидената възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в тази част, производството по чл. 248 ГПК е приложимо в заповедното производство само когато заповедният съд изобщо не се е произнесъл по въпроса за разноските, т.е. когато се иска допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, но не и когато се иска изменение на вече определените в нея разноски, което може да стане само по реда на обжалване на заповедта (в този смисъл т. 7 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това в случая длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което не е възможно да се развие исково производство относно вземанията, предмет на заповедта, при което по въпроса за дължимите в заповедното производство разноски може да се произнесе само въззивният съд по подадената частна жалба (в този смисъл мотивите към т. 12 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС).

Следователно настоящата частна жалба е допустима.

Видно от представения в заповедното производство договор за правна защита и съдействие, заявителят е заплатил на адвоката, представляващ го в производството, възнаграждение в размер на 450 лв., което е присъдено със заповедта за изпълнение. Като се съобрази неголямата фактическа и правна сложност на заповедното производство, действията на процесуалния представител на заявителя в него (които се свеждат до подаване на заявлението), както и материалният интерес, който в случая също не е голям (400 евро), основателно е възражението на длъжника за това, че разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от заявителя, които е справедливо да бъдат възложени върху длъжника, следва да се намалят до посочената от длъжника сума от 400 лв. (204,52 евро).

Поради това заповедта за изпълнение следва да бъде съответно изменена в тази част.

По разноските:

В настоящото производство, което е такова по определения на размера на разноските, не следва да се присъждат допълнителни разноски в полза на страните, поради което на жалбоподателя не се следват разноски, независимо от изхода на делото.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2024 г., издадена по гр. д. № 14014/2024 г. на СРС, 45 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените на А.Х.А. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство на сумата от 400 лв. (204,52 евро).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2