Решение № 406 от 24.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Варна , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500465 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба вх. №26879/03.12.2020г. на К.

В. И., ЕГН ********** и М.Г. И.а, ЕГН ********** чрез адв.Д.П. - ВАК, срещу Постановление за прекратяване на изп. дело №2525/2018 по описа на ЧСИ Христо Георгиев. Жалбоподателите считат същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено. Излагат, че за да се приключи изп.д.№2525/2018г. на осн. Чл. 433, ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - изпълнение на задължението и събиране на разноските. В случая, към датата на издаване на постановлението за прекратяване е изпълнена само първата предпоставка изпълнение на задължението, изразяващо се в трасиране на определеното по гражданското дело разпределение право на ползване на частта на жалбоподателите от имота с други лица, но не и втората - събиране на разноските по изпълнението, които ЧСИ с разпореждане от 16.11.2020г. е възложило на сем.М.и, но не е събрало. Твърдят, че всъщност те са нямали достъп до определената им за ползване част от съсобствения имот, защото сем.М.и не са ги допускали да упражнят това свое право обективирано в решението на ВОС. Именно неосигуряване достъп до имота, конкретно до 1 частта, която те имат право да ползват съобразно решението на гражданския съд е станала причината да образуват изпълнително дело. На следващо място излагат, че в чл.433, ал.1 ГПК изчерпателно са изброени основанията, при които изпълнителното производство следва да се прекрати. Нормата е императивна и следва да се прилага стриктно, поради което изпълнението не следва да се прекратява в отсъствието на предпоставките по чл.433, ал.1 от ГПК, какъвто е настоящия случай. Считат, че към момента на прекратяване на изпълнителното производство не е имало основание нито за прекратяване на изпълнението, нито за свършване(приключване) на изпълнителното производство по чл.433, ал.2 от ГПК, тъй като не са налице нито една от предпоставките по ал. 1, а по отношение на ал.2 не е изпълнена втората кумулативно визирана предпоставка, а именно за събиране на дължимите от сем.М.и суми по изпълнението, за да може да се приключи същото. И доколкото ЧСИ е възложил всички разноски по изпълнителното дело на сем.М.и, но не е събрал същите към датата на постановлението за прекратяване, то считат за недопустимо прекратяването на изп.дело №2525/2018г. на осн.чл.433, ал.2 от ГПК. По изложените съображения молят да бъде отменено Постановление за прекратяване на изп. дело №2525/2018г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, като неправилно и незаконосъобразно, като делото бъда върнато на ЧСИ Христо Георгиев с указания за извършване на изпълнителни действия по събиране на разноските във връзка с изпълнителното дело, както и да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата – Т.М. е депозирала възражение, с което оспорва същата. Изразява несъгласието си с изложените твърдения, че тя е единствената причина за образуване на делото и препятства действията по трасирането на имота. В заключение моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като правилно ЧСИ е прекратил производството след като е извършил трасирането и събрал всички дължими такси и разноски.

Ответникът Стефко Г. М. не е депозирал становище по жалбата.

По делото са приложени писмените обяснения на съдебния изпълнител във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че са били налице всички 2 предпоставки за прекратяване на изп. производство поради което актът му в този смисъл е правилен и законосъобразен.

Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и правна следното:

Изпълнително дело №201889204902525/2018г. по описа на ЧСИ Хр.

Георгиев е образувано на 03.10.2018г. по молба на К. В. И. и М.Г. И.а и въз основа на изпълнителен лист № 2882/22.03.2017г. за разпределяне на ползването на недвижим имот.

Покани за съсобственици. доброволно изпълнение са изпратени до всички

На 30.10.2020 г. ПЧСИ Жаклин Тодоров съставя протокол за разпределяне ползването на недвижим имот: Дворно място, находящо се в гр.

Аксаково, ул. Владислав Варненчик № 14, представляващо незастроената площ на УПИ № X- 657 в кв. 35, цялото с площ от 570.00кв.м., при граници:

УПИ VI-663, УПИ VII-656, УПИ IX-655, улица и УПИ XII - 659 по действащия план на гр. Аксаково. На самото местоизпълнение е установено, че С.М. и Т.М. са единствените лица, които имат ключ за входната врата, от която се достига имота, чието ползване следва да се разпредели, но те не присъстват.

С разпореждане от 30.10.2020 г. ПЧСИ отлага насроченото изпълнение за друга дата и час, а именно 06.11.20202г. -11.00 часа- на която лицата Т. М. и С. М. се задължават да предоставят достъп до имота.

На 06.11.2020г. е съставен протокол, с който дворното място, находящо се в гр. Аксаково, ул. Владислав Варненчик № 14, представляващо незастроената площ на УПИ № X- 657 в кв. 35, цялото с площ от 570.00KB.M., при граници: УПИ VI-663, УПИ VII-656, УПИ IX-655, улица и УПИ XII - 659 по действащия план на гр. Аксаково е трасирано и разпределено ползването.

На 11.11.2020г. взискателите Кр. И. и М. И.а са представили доказателства за заплащането на всички такси и разноски по изпълнителното 3 дело.

С молба вх. №24188/12.11.2020г. адв. Д.П. е поискала от ЧСИ възлагане на разноските в тежест на Т.М. и С.М..

С разпореждане от 16.11.2020г. ЧСИ възлага разноските в тежест на Т.М. и С.М., като с постановление от същата дата приключва изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК.

На 18.11.2020 г. до адв. Д.П. е изпратено съобщение с изх.18382/16.11.2020 г. на посочен от лицето ел. адрес, на който е получавало книжата по делото, който изрично е посочила и в молба с вх.№ 28768/17.12.2020 г. за отстраняване на нередовностите по жалбата.

На 02.12.2020г.-в 19.20 часа /стр. 159/ е получена по ел. поща жалба срещу постановлението за прекратяване, изпратена от ел. адрес на адв.

Д.П., входирана от ЧСИ на следващия ден с вх. №26879/03.12.2020г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване е постановлението, с което производството по изпълнителното дело е приключено на осн. чл. 433, ал.2 ГПК.

Жалбоподателите са уведомени за постановлението, чрез съобщение, изпратен на ел. адрес на адв. П. на 18.11.20202г., а жалбата срещу същото е изпратена на ел. поща на ЧСИ от адв. П. на 02.12.2020г., въпреки, че е входирана при ЧСИ на следващата дата -03.12.2020г.

С оглед на което, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.

436, ал.1 ГПК, и е допустима с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК, тъй като е срещу действие /постановление за прекратяване/, което е сред лимитативно изброените в цитираната разпоредба.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното: В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен 4 процес. Първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му - за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в цитираната норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие.

Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.

/ в този см. Решение № 31 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т. о., ТК, постановено на осн. чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна практика/.

По настоящото изпълнително дело не е налице нито една от хипотезите, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК.

Самият ЧСИ в обжалваното постановление се е позовал на разпоредбата на чл. 433, ал.2 ГПК, според която изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

С оглед доказателствата, находящи се в кориците на изп. дело, се установява, че по същото е осъществено изпълнение на задължението по изп. лист, доколкото е извършено трасиране на дворното място и означаване на координатите. Останали обаче несъбрани са разноските, свързани с изпълнението.

С разпореждане от 16.11.2020г., ЧСИ е възложил разноските на Т. Е. М. и С. Г. М., като едновременно с това, и преди същите да бъдат платени от задължените лица, производството по изп. дело е било прекратено.

С изменението на ГПК в тази част и въвеждането на нормата на чл.433, ал.2 ГПК, законодателят е провел разграничение между прекратяване на изп. производство и неговото приключване.

Доколкото по изп. дело разноските са били определени, и възложени в тежест на условно наречените „длъжници“ – Т.М. и С.М., но същите не са 5 събрани, то ЧСИ неправилно е постановил приключване на производството, поради което и актът му следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Не са налице основания за приключване на изп. производство ако има дължими, но несъбрани разноски, независимо дали се дължат в полза на ЧСИ, или в полза на взискателя.

Предвид основателността на жалбата, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците направените в настоящото производство разноски, които, с оглед представените доказателства, съдът определя в размер на 226.90 лв., включващи заплатена ДТ/26.90лв./ и адв. хонорар /200лв./.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ Христо Георгиев от 16.11.2020г., с което производството по изп. дело №20188920402525 по описа на ЧСИ, рег. №892 е приключено на осн. чл. 433, ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК .

ОСЪЖДА Т. Е. М., ЕГН: **********, и С.Г. М., ЕГН**********, адрес: гр. Аксаково, ул.“Вл. Варненчик“ №14 да ЗАПЛАТЯТ на К. В. И., ЕГН ********** и М.Г. И.а, ЕГН **********, адрес: гр. Аксаково, ул.“Вл.

Варненчик“ №14 сумата от 226.90 /двеста двадесет и шест лв. и 90 ст./ лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

КОПИЕ от настоящото решение да се връчи на ЧСИ Христо Георгиев, рег. №892 за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6