Решение № 92 от 20.02.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 990/2024
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 20.02.2025
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл.212, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.69, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.74, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.74, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.18, ал.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Б.град, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200500990 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№17673/30.07.2024г от В. Б. Д., ЕГН **********, гр.Б.град, ул.“**, против решение №577/23.07.2024г на РСБ.град по гр.д.№1679/23г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е и въззивна жалба вх.№19145/22.08.2024г от В. Б. Д., ЕГН **********, гр.Б.град, ул.“**, против
Допълнително решение
№631/19.08.2024г на РС-Б.град по гр.д.№1679/23г по описа на с.с., чрез процесуален представител, с пр. осн. чл.250, ал.3 ГПК.
С атакуваните решения са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и чл.74, ал.4 от КТ, като с оглед изхода от делото е разпределена и отговорността за разноските по делото.
Недоволен от основаното и допълнителното решение е останал жалбоподателят, който ги счита за неправилни, необосновани и постановени в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска тяхната отмяна и уважаване на исковите претенции. Липсват доказателствени искания.
1
Въззиваемата страна оспорва жалбите като неоснователни, поддържа атакуваните решения и настоява за потвърждаването им, за което също подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От материалите по делото се установява, че с трудов договор от 11.07.11г ищецът е приел да изпълнява в ответната агенция длъжността „Професионален трудов консултант“ за определен срок – до 30.09.13г, при подробно описаните условия, в т.ч. и шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
Не се спори между страните, че служителят е продължил да изпълнява заеманата длъжност и след изтичане на уговорения между тях срок (вж.отговора на исковата молба).
С друг трудов договор от 15.12.2015г ищецът е назначен в ответната агенция отново на длъжността „Професионален трудов консултант“ за определен срок – до завършване на определена работа, без посочен краен момент на договора, при подробно описаните условия. Връчена е и съответната длъжностна характеристика.
Представено е двустранно подписано споразумение от 11.11.22г, с което въззивникът е приел да изпълнява възложената му от работодателя длъжност „Главен специалист“, сектор „Посреднически услуги“ при посочените условия, в т.ч. за неопределено време и шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
Не се спори, че с допълнително споразумение от 03.02.23г въззивника е приел да изпълнява възложената му от работодателя длъжност „Главен специалист“, сектор „Програми, мерки, квалификация и контрол“, при посочените условия, в т.ч. за неопределено време и шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
От заповед №РД-11-00-5/03.01.23г на изп.директор на АЗ се установява, че на главния секретар на агенцията е възложено прекратяването на трудовите договори със служителите (вж.т.1.4).
2
Със заповед №83/26.05.23г на гл.секретар е прекратено трудовото правоотношение с ищеца в срока за изпитване. Въпросната заповед е връчена на ищеца на 12.06.23г, при условията на отказ, в присъствието на двама свидетели, за което е съставен протокол от посочената дата.
След прекратяване на трудовото правоотношение липсват данни ищецът да е работил по трудови правоотношения (вж.регистрационната карта към АЗ).
Според представеното удостоверение №59/24.10.23г последното брутно трудово възнаграждение на ищеца възлиза в размер на 1 409лв.
Св.Н.Илиева посочва, че познава ищеца от назначаването му преди повече от 10-15г. Твърди, че изпълнявал всички дейности по посреднически услуги по заетостта, т.е. професионално ориентиране на безработни лица и работодатели. Ищецът е изпълнявал много повече от показателите на бюрото по труда, дейност му била всеобхватна, изключително професионална и компетентна. Сочи, че длъжностите „професионален трудов консултант“ и „главен специалист“ се различават по име, но дейността е една и съща.
Св.М.Стругова също поддържа, че ищецът е добър работник и специалист, отговорен и винаги докрай изпълняващ длъжността си.
Дейността му била свързана с професионално ориентиране на безработни и работодатели. И тя счита, че няма разлика в двете заемани от ищеца длъжности – „трудов консултант“ и „главен специалист“.
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
По инцидентния установителен иск по чл.212, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.4 КТ:
С нормата на чл.70, ал.5 КТ законодателят изрично е предвидил, че за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие трудов договор за изпитване може да се сключва само веднъж.
Според доктрината и константната съдебна практика по изключение трудов договор с клауза за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл.119 КТ е съществено променена трудовата функция на служителя тежестта за доказване на което е на работодателя (вж.Р№160/08.05.2015г на ВКС по гр.д.№4811/14г, IV гр.о., Р№350/29.10.2014г на ВКС по гр.д.№2458/14г, IV гр.о., Р№344/29.11.2011г на ВКС по гр.д.№1407/10г, III гр.о., Р№366/28.04.2010г на ВКС по гр.д.
3
№1023/09г, IV гр.д. и др.).
От материалите по делото се установи по категоричен начин, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор от 11.07.11г, като ищецът е продължил да изпълнява длъжността и след изтичане на уговорения срок, поради което по арг. от чл.69, ал.1 КТ е трансформиран в договор за неопределено време. Основните дейности, които ищецът е следвало да извършва като „трудов консултант“ по въпросния трудов договор най-общо се изразяват в предоставяне на пълна информация на работодателите за услугите, предоставяни от АЗ, провеждане на срещи с работодатели за предоставяне на информация относно предстоящи схеми по ОП „Развитие на човешки ресурси“, предоставяне на работодателите на профили на безработни лица и участие в организирани трудови борси и др.
(вж.т.5.1-5.13 от длъжностната характеристика). Същевременно основните насоки на дейност на ищеца във връзка с длъжността „главен специалист“ се свеждат до регистрация на търсещи работа лица, посредничество при наемане на работа, стимулиране на работодателите за увеличаване на заетостта по европейските програми, участие в трудови борси и др. (вж. т.5.1-5.15 от длъжностната характеристика). Очевидно и в двата случая дейността на ищеца е ориентирана около професионалното ориентиране на работодатели и безработни лица, ведно със съответните допълнителни дейности в тази насока, поради което БлОС приема, че макар и с различно наименование, двете длъжности са сходни (вж.и свидетелските показания).
След като в случая не се доказа съществена промяна на трудовата функция на работника, то уговарянето на нов 6-месечен изпитател срок с допълнителното споразумение от 11.11.22г е в нарушение на чл.70, ал.5 КТ, поради което и въпросната клауза се явява недействителна на основание чл.74, ал.1 КТ, поради противоречието й със закона.
В контекста на горното инцидентният установителен иск по чл.212, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.4 КТ е основателен и следва да се уважи, като клаузата за срок за изпитване в допълнителното споразумение от 11.11.22г се обяви за недействителна, поради противоречие със закона.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Искът е процесуално допустим, като развитите от районния съд съображения, че е предявен след изтичане на двумесечния срок по чл.358, 4 ал.1, т.2 КТ е незаконосъобразен. От материалите по делото се установи, че заповедта за прекратяване е връчена на ищеца на 12.06.23г, а исковата молба е подадена по пощата на 28.07.23г (вж. пощенското клеймо върху плика), заради което и по арг. от чл.62, ал.2 ГПК съдът намира искът за предявен в изискуемия от закона срок.
Уважаването на инцидентния установителен иск обуславя основателността и на искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Доколкото в случая клаузата за срок за изпитване е недействителна, то и прекратяването на договора със съображения, че е в срока за изпитване, се явява незаконосъобразно,поради което обсъждането на останалите доводи срещу уволнението е безпредметно.
Ето защо и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се уважи, като се отмени атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като незаконосъобразна.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Предвид възприетото разрешение основателен се явява и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, поради което ищецът следва да се възстанови на заеманата до уволнението длъжност.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ:
Основателността на горните искове налага уважаването и на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ. След като се установи, че въззивникът вследствие неправомерното си уволнение е останал незает по трудово правоотношение до декември 2023г(вж.картата за регистрация в БТ), то работодателят му дължи обезщетение за времето през което е останал без работа, но за не повече от 6м, съизмеримо с брутното му трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението. Такъв се явява месец май 2023г, за който видно от удостоверение №59/24.10.23г В.Д. е получил 1 409лв.
Следователно, размера на претендираното обезщетение възлиза на 8 454лв, които следва да му се присъди.
Като не е съобразил горното РС е постановил основното и допълнителното решение в разрез с материалния закон, което налага тяхната отмяна изцяло. Вместо това исковите претенции ще следва да се уважат.
Работодателят дължи на БОС заплащане на държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото общо в размер на 428, 16лв, от 5 които: по 30лв за трите неоценяеми иска и 338,16лв върху присъденото обезщетение, а за въззивното производство по арг. от чл.18, ал.1 ТДТССГПК сумата от 214,08лв. Или общо по сметка на БОС дължи държавна такса в размер на 642,24лв.
Отделно от това, въззиваемият дължи на жалбоподателя заплащането и на направените по делото разноски за адвокат. В случая жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция, което съдът счита за основателно. Делото, макар и с обемен доказателствен материал, не се отличава с фактическа и правна сложност, а пред районни съд са били проведени три съдебни заседания.
Същевременно обаче следва да се отчете, че по делото са били предявени общо четири иск. Ето защо и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение пред районния съд следва да се редуцира до сумата от 1200 лв. (по 300лв за всеки иск). Що се касае до заплатеното пред въззивния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв, същото следва да се присъди изцяло,предвид липсата на възражение за прекомерност. Или общо за двете инстанции в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лв.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
Водим от горното, Б.градският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №577/23.07.2024г и допълнително решение №631/19.08.2024г на РС-Б.град по гр.д.№1679/23г по описа на с.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в чл.3 от допълнително споразумение от 11.11.2022г между страните по делото, поради противоречие със закона.
ОТМЕНЯВА заповед №83/26.05.23г на гл.секретар на АЗ, с която е прекратено трудовото правоотношение на
Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66595548-23cb-4099-8ab3-5da1dfb4b047