Решение № 60 от 25.07.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Перник, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Й. Михайлов като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600168 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по протест на Районна прокуратура – гр. П. срещу Присъда № 4 от 15.03.2023 г., постановена по НОХД № 30/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, с която подсъдимият Т. С. Т. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 167, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и е бил изцяло оправдан по предявеното му обвинение.

С депозирания протест се изразява становище, че присъдата е неправилна. Развиват се съображения, че същата е постановена при неправилен анализ на доказателствата, което е довело до грешни изводи относно действителната фактическа обстановка. Наведени са твърдения, че в хода на съдебното следствие са констатирани диаметрални противоречия между заявеното от свидетелите /В., М. и С./ в хода на досъдебното производство и в съдебното такова, като се допълва, че съдебният състав не е обърнал внимание на това обстоятелство в мотивите си и не е посочил причини, поради които кредитира показанията им от съдебното производство освен доводът, че то има предимство пред досъдебното. По изложените съображения се иска да бъде отменена присъдата, с която подсъдимият е оправдан и да се постанови нова, с която да бъде осъден за извършено деяние 1 по чл. 167, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В указания срок не е постъпил отговор по протеста от подсъдимия Т.

С. Т. и неговият защитник.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Перник в съдебно заседание пред настоящата инстанция заявява, че поддържа протеста на Районна прокуратура – П. по изложените в него мотиви и основания. Счита, че са налице предпоставки за отмяна на присъдата.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия оспорва протеста, като твърди, че същият е неоснователен. Намира, че становището на Районен съд - гр. Радомир е правилно и обосновано. Поддържа изцяло основанията, изложени пред първата инстанция. Заявява, че счита за достатъчно основанието да не може една присъда да бъде мотивирана само със свидетелски показания, като допълва, че иззетите вещи не поддържат обвинителната теза. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от неговия защитник.

В последната си дума моли съда да потвърди постановената присъда, като бъде оправдан.

Пернишкият окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на атакуваната присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

В производството по делото пред районния съд са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, Районен съд гр. Радомир е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения 2 материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

Производството пред Радомирския районен съд е образувано въз основа на внесено от ТО – Р. при Районна прокуратура - гр. П. обвинение срещу подсъдимия Т. С. Т., жител на ***, неосъждан и пенсионер за това, че на различни дати в периода от *** г. до *** г., в ***, в условията на продължавано престъпление предложил и дал на различни лица от селото имотна облага /пари/, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определена политическа коалиция, а именно:

На неустановена дата в периода от *** г. до *** г., в ***, предложил на Д. Е. С. от същото село имотна облага, а именно паричната сума от 50,00 лева, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на коалиция ***;

На ** г., около обяд, в ***, предложил и дал на В. М. В. от същото село имотна облага, а именно паричната сума от 50,00 лева, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на коалиция ***;

На *** г., около 19:00 часа, в ***, предложил и дал на М. Г. М. от същото село имотна облага, а именно паричната сума от 50,00 лева, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на коалиция *** - т.е. престъпление по чл. 167, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Въззивният състав след извършване на служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. С. Т. е жител на ***, като същият е пенсионер, неосъждан.

В деня на провеждане на избори за Народно събрание в Република България /02.10.2022 г./, е извършено претърсване и изземване от служители на РУ – Р. на къща, находяща се в ***, която била обитавана от подсъдимия Т. и семейството му. При претърсването били намерени и иззети: прегъната на четири вноска бележка с изписани от задната страна собствени имена на тридесет и едно лица, прегънат на четири бял лист с изписани върху него собствени имена на двадесет и едно лица и бележник с изписани върху втора страница собствени имена на дванадесет лица.

На същата дата /02.10.2022 г./, подсъдимият бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице, издадена от Н. Г. К., на длъжност *** при РУ – Р.. На следващият ден /03.10.2023 г./ Т. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено 3 престъпление по чл. 167, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Разпитани в хода на досъдебното производство били свидетелите В. В., М. М. Г. и Д. Е. С., като всеки от тях заявил, че е взел от подсъдимия Т. сумата от 50,00 лева, която същият им дал, за да гласуват на изборите на 02.10.2022 г. за коалиция „***“.

В хода на съдебното следствие и тримата свидетели са дали показания, като заявили, че са били принудени от полицейски служители от РУ - Р. при проведените разпити в хода на досъдебното производство, да твърдят, че подсъдимият им е предложил пари за да гласуват на изборите на 02.10.2022 г. за коалицията „***“.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетеля Л. Т..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: Протокол за претърсване и изземване от *** г., ведно с фотоалбум, справка за съдимост на подсъдимия Т., показанията на свидетелите В. В., М. Г., Д. С. и Л. Т., както и писмените доказателства, съдържащи се в материалите, приложени по БП № 162/2022 г. по описа на РУ – Р.. Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и се споделя от въззивния съд.

Тази фактическа обстановка, която е възприета както от първата инстанция, така и от настоящия съдебен състав е изведена, след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото както в досъдебното, така и в първоинстанционното производството доказателства.

Настоящият съдебен състав не намира да са налични твърдените в протеста пороци в тази насока.

Използването на свидетелски показания от досъдебното производство като източник на доказателства е отклонение от принципа за непосредственост и в тази връзка, разпитът на свидетел пред съдия е въведен като гаранция против употребата на неправомерни методи и средства при събирането на гласните доказателства.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав отчита като правилни действията относно кредитирането на свидетелските показания, дадени от тримата свидетели В. В., М. М. Г. и Д. Е. С. в съдебно заседания пред първата 4 инстанция. С оглед обстоятелството, че същите са дали показания в досъдебното производство по реда на 223 от НПК преди Т. да бъде привлечен в качеството на обвиняем, което от своя страна го е лишило от възможността лично и с неговия защитник да присъства на провеждането на разпитите, то съвсем правдиво решаващият съд е кредитирал свидетелските показания, дадени от тримата свидетели в съдебно заседание. Тук следва да се отбележи, че именно тези показания, дадени пред първостепенния съд са в унисон и се подкрепят от останалите събрани и приложени по делото доказателства. Нито показанията на Л. Т., нито приложените по делото писмени доказателства са в подкрепа на противното.

При съвкупната преценка на така събраните по делото материали е видно, че с оглед на събраните по делото доказателства, не се доказва по безспорен и категоричен начин виновността на подсъдимия, поради което, същият следва да бъде оправдан.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд, правилно е постановил оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, въз основа на изложената фактическа обстановка, правилно приета за доказана от районния съд в мотивите към обжалваната присъда.

Съгласно чл. 304 от НПК подсъдимият се признава за невинен когато не се установи, че деянието е извършено. Съгласно чл.9, ал.1 от НК деянието е първият и най-съществен белег на престъплението от обективна страна, като без деяние не може да има престъпление. Според правната теория деянието е винаги една човешка постъпка, съзнателен волеви акт, съчетаващ определени психични преживявания на субекта и тяхното външно изразяване. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено когато обвинителната теза е безспорно доказана, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност.

Съгласно чл.303, ал.2 от НПК съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, когато са установени всички обстоятелства, отнасящи се до повдигнатото обвинение. Единствено когато всички факти, включени в обвинението, бъдат установени по несъмнен и категоричен начин, съдът следва да постанови осъдителна присъда, която не може да почива на предположения и несигурни изводи относно нито един от елементите на престъпния състав, в това число и 5 по отношение на обективната страна на деянието, както и относно неговото авторство.

В случая правилно въз основа на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е направил извод за недоказаност на обвинението.

Не може да бъде направен категоричен извод относно виновността на подсъдимия. Това може да се предполага и доколкото присъдата не може да почива на предположения правилно подсъдимият е признат за невиновен и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 167, ал.2 от НК.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила. Липсват основания за уважаване на протеста на Районна прокуратура гр. П., поради което и на основание чл. 338 от НПК, атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.

Тъй като деецът е признат за невинен, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът намери, че правилно районният съд е постановил направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

Потвърждава присъда № 4 от 15.03.2023 г., постановена по НОХД № 30/2023 г. по описа на Районен съд - Радомир.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

Разпечатката съдържа 50 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6658ad7b-ba76-4f4f-9999-a5aac12a7efa