Разпореждане № 555 от 12.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 10202/2022
- Вид
- Разпореждане № 555
- Подписан
- 12.01.2024
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148 · Наказателен кодекс
- чл. 247б, ал. 2 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.5 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 254, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 555 гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: М.ВЛ.М.К. като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К. Наказателно дело частен характер № 20221110210202 по описа за 2022 година и като се запознах с подадената частна тъжба от А. А. срещу Е. Г. и постъпилите уточнителни молби при изпълнение на задълженията си като съдия – докладчик намирам следното:
След запознаване с тъжбата съдията-докладчик е счел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК и с разпореждане № 9996/09.09.2022 г. е указал на тъжителя да уточни редица обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение, а именно кога и къде твърди да е извършено престъплението, в които ежедневнци, вестници и електронни медии твърди да са разпространени клеветническите изрази и какви точно действия е извършила Е. Г., както и да посочи кога е узнал за извършеното спрямо него престъпление.
За указанията е съобщено на тъжителя на 11.11.2022 г., като на 18.11.2022 г. по пощата е подадена уточителна молба. Тази уточнителна молба изяснява единствено, че тъжителят е узнал за престъплението на 02.08.2022 г., както и че твърди, че престъплението е извършено в гр. София.
По отношение на останалите обстоятелства цитираната молба не само, че не внася уточнение, а създава още по-голяма неяснота. Твърди се, че деянията са извършени в публикация във вестник „Уикенд“, че журналисти се позовават на изявления на Г. в други медии, че на интернет сайт Народ.бг се цитира името на Г., но не е посочено какво точно е извършила Г.. По отношение статията във вестник „Уикенд“ се посочва едновременно, че статията е „цитирата от Е. Г., а автора който я цитира е Г.К.“ /техническото 1 изписване е запазено при цитирането на части от молбата/, поради което и съпоставяйки изложеното в тъжбата, че Г. депозира в ежедневници и вестници статии са дадени нови указания, тъй като е неясно дали Г. е написала статията във вестник „Уикенд“, дали статията представлява интервю, дадено от Г. пред журналист Г.К., дали твърди, че статията във вестника е препечатана от фейсбук профила на Г.. За новите указания е съобщено на тъжителя на 08.06.2023 г.
В нова уточнителна молба /озаглавена искане/ частният тъжител е посочил, че Г. е депозирала за печат неверни твърдения, като извършените действия са „разпространява неверни твърдения“, като се твърди, че всички „статии, разпространения във фейсбук, и във печатни и електронни издания са с действията и бездействията на Е. Г., с нейно съгласие са буликувани, като основен автор е Е. Г.“. Тук са посочва, че „авторът на статиите е Е. Г. “, но едновременно с това се твърди, че в хода на производството ще бъде доказано, как журналистът Г.К. е възприел и отпечатал интервюто с нея /Е. Г.
– бел.съд/“ тоест едновременно се твърди, че авторът на статиите /визирайки тази във вестник „Уикенд“/ е Е. Г., но и че всъщност самата статия представлява интервю с нея. Поради пълната неяснота дали се твърди Г. да е написала лично статията, публикувана във вестник „Уикенд“ или е дала интервю пред журналисти, което е публикувано във вестника в поредно разпореждане от 19.09.2023 г. на тъжителя е указано да изясни тези обстоятелства. За указанията е съобщено на тъжителя на 18.11.2023 г.
В отговор на дадените указания е постъпила поредна поредната уточняваща молба, в която е посочено, че „предоставяне на интервю с клеветническите изрази е посочено в медиите, като е предоставено от журналиста Геори Колев“. Така формулирано твърдението обаче според съдията-докладчик не внася никаква яснота и все още не може да се установи какво точно твърди тъжителя и какво е отношението на Г. към отпечатаната статия във вестник „Уикенд“ – дали същата е автор, дали е дала интервю, в което е използвала изразите, дали статията представлява препечатано интервю, дадено от Г. пред други медии. Ето защо съдията-докладчик намира, че по отношение на обвинението, свързано със статия със заглавие „Кражба на членски внос от касата на ПП „Възраждане“ указанията за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81 от НПК не са изпълнени и в тази му част производството следва да се прекрати. Според съдията2 докладчик даването на поредни, четвърти указания е безпредметно, тъй като на тъжителя са давани три пъти указания, като с всяка поредна уточнителна молба обвинението става все по - неясно, въвеждат се противоречащи си, неясни твърдения и не може еднозначно да се изведе какво точно вменява тъжителя на лицето, срещу което е подадена тъжбата. Действително не може да се изисква тъжителят да има юридическо образование и да е наясно със спецификите на едно наказателно производство от частен характер, но тъй като той иска да бъде ангажирана наказателната отговорност на едно лице, то следва да изложи ясни и непротиворечиви фактически твърдения, за да може съдията-докладчик в изпълнение на задълженията си по чл. 252, ал. 4 от НПК да даде правна квалификация на фактите, изложени в тъжбата и да бъде обезпечено правото на защита на лицето, срещу което е подадена тъжбата.
Освен това в конкретния случай от представеното на л. 6 от делото пълномощно е видно, че тъжителят ползва адвокатска помощ, като втората уточнителна молба /озаглавена Искане/ е подписана и от адв. И.А.. Следва да се държи сметка също така, че лицето, срещу което е подадена тъжбата също не е задължено да има юридическо образование, още повече, че то бива привлечено в процеса не по своя воля и следва да може, запознавайки се с текста на тъжбата и уточнителните молби да възприеме ясно и в цялост фактическото обвинение, за да може адекватно да организира защитата си. В обобщение липсата на ясни и конкретни факти ограничават правото на защита на лицето, срещу което е подадена тъжбата и препятстват съдията-докладчик да им даде правилната правна квалификация. Конкретните действия, които твърди да е извършила Г. по повод статията във вестник „Уикенд“ не са изложени еднозначно и ясно, указанията на съдията-докладчик в тази насока не са изпълнени, поради което в тази част производството следва да се прекрати на основание чл. 24, ал.5 т.2 от НПК.
Същевременно в т.2 от последната уточнителна молба е посочено, че на 31.07.2022 г. в публикация на интернет сайта „Народ.бг“ Е. Г. е казала нещо унизително за честта и доброто име на тъжителя А., като го е нарекла „Копейкин“ и в същата публикация разгласила за тъжителя неистински позорни обстоятелства чрез израза „Открадоха от касата на ПП „Възраждане“ членските вноски“, като се твърди, че тези изрази са свързани с личността на тъжителя, тъй като е цитирано неговото име.
3
По отношение твърдението, че чрез израза „Копейкин“, свързан с личността на тъжителя спрямо последния е извършено престъплението „обида“ съдията-докладчик намира, че така формулирано същото е несъставомерно като престъпление по чл. 146 или чл. 148 от НК.
На първо място инкриминирания израз „Копейкин“ категорично не представлява обиден епитет, квалификация и т.н, поради което като съдиядокладчик намирам, че в тъжбата не са изложени твърдения за осъществен състав на престъплението „обида“. По своята същност обидата представлява отправяне към едно лице на изрази и епитети, които накърняват честта и достойнството му и се приемат от обществото за неприемливи, вулгарни и цинични. Инкриминираният израз „Копейкин“ не фигурира в Речника на българския език при БАН /достъпен онлайн на адрес https://ibl.bas.bg/.
Коренът на използваният израз е думата „копейка“, която според цитирания вече Речник на българския език означава „малка руска монета със стойност една стотна от рублата“. За преценка съставомерността на деянието като престъпление „обида“ е съществено дали от обективна страна използваният израз е унизителен, а не как неговият адресат субективно го е възприел и какво значение му придава. В случая изразът „копейкин“ обективно не е унизителен, сама по себе си думата копейка не носи негативно значение, което да се пренесе и на производните й думи в т.ч. и на израза „копейкин“, поради което в тази му част наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 250, ал. 1 т. 2 от НПК
Що се отнася до изложените твърдения, че на 31.07.2022 г. в публикация на интернет сайта „Народ.бг“ Е. Г. е разгласила за тъжителя неистински позорни обстоятелства чрез израза „Открадоха от касата на ПП „Възраждане“ членските вноски“, като се твърди, че тези изрази са свързани с личността на тъжителя, тъй като е цитирано неговото име, то съдиятадокладчик намира, че така изложените факти следва да се квалифицират като престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Съдията – докладчик намира, че производството по отношение на това обвинение е подсъдно на СРС като първа инстанция и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство в тази му част, а делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на частния тъжител и подсъдимата.
4
По направените в тъжбата доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 247б, ал. 2 т. 1 вр. чл. 250, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 5 т. 2 НПК и чл. 247б, ал. 2 т. 1 вр. чл. 250, ал. 1 т. 2 от НПК и на основание чл. 252, ал. 4 от НПК съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 10202/2022 г. по описа на СРС, НО, 108 състав В ЧАСТТА , в която срещу Е. Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление от частен характер, касаещо разгласяване на неистински позорни обстоятелства за тъжителя в статия със заглавие „Кражба на членския внос на ПП „Възраждане“, публикувана във вестник „Уикенд“, бр. 30.07.2022 г.- 05.08.2022 г. и В ЧАСТТА, в която срещу Е. Г. е повдигнато обвинение за това, че на 31.07.2022 г. чрез публикация на сайта „Народ.бг“, предоставена от Е. Г., последната е казала нещо унизително за честта и доброто име на тъжителя А., като го е нарекла „Копейкин“.
ДАВА ХОД НА ТЪЖБАТА в останалата й част, в която срещу подсъдимата Е. Ц. Г., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 31.07.2022 г. по друг начин – чрез публикация в интернет сайт „Народ.бг“ разгласила за частния тъжител А. А. неистински позорни обстоятелства чрез израза отнасящ се до него „Открадоха от касата на ПП „Възраждане“ членските вноски“ – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.02.2024 г. от 11:30 ч., за когато да се призоват частният тъжител А. Д. А. чрез адв. И.А. на служебния адрес на адв. Ангелов и подсъдимата Е. Ц. Г. на посочения в тъжбата адрес.
ДА СЕ ВРЪЧИ на подсъдимата Е. Ц. Г. препис от тъжбата, уточнителните молби и препис от настоящото разпореждане, като й УКАЗВА, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението може да подаде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи доказателствени 5 искания.
УКАЗВА на подсъдимата, че има право да упълномощи защитник по свой избор.
УКАЗВА на подсъдимата, че в случай, че желае съдът да й предостави правна помощ, изразяваща се в назначаване на служебен защитник-адвокат, който да я представлява по делото, следва да уведоми за това съда с писмена молба, която да бъде депозирана в регистратурата на съда най-късно 7 дни преди датата на провеждане на съдебното заседание, като представи и декларация за семейно и имуществено състояние.
УКАЗВА на подсъдимата Е. Ц. Г. основание чл. 252, ал. 4 НПК, че делото може да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при наличие на някоя от хипотезите на чл. 269, ал. 3 НПК: /„когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: 1 не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; 2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; 3. редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК; 4. се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призован по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си”/.