Решение № 181 от 20.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Враца, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. С. Въззивно гражданско дело № 20261400500160 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 352/30.12.2024 г. по гр.д.№ 5/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е признато за установено, че И. Н. С., ЕГН **********, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, главница в размер на 8 879,54 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2023 г. до изплащането й, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 579/01.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 967/2023 г. по описа на РСКозлодуй. Със същия съдебен акт са отхвърлени предявените искове от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против И. Н. С. за признаване за установена дължимостта на сумата 3 293,89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 07.08.2023 г., и сумата 1 025,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 31.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 579/01.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 967/2023 г. по описа на РС-Козлодуй.

По делото е постъпила въззивна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт И. Н., против решението на РС-Козлодуй в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК за признаване за установено съществуване на вземания в размер на 3 293,89 лв. – договорна лихва и в размер на 1 025,98 лв. – мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 967/2024 г. по описа на РСКозлодуй.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, 1 необосновано и незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Въззивникът счита, че договорът отговаря изцяло на изискванията на ЗПК. Развива подробни съображения относно правната същност на понятието „добри нрави“ и приложението му при потребителските кредити и поконкретно при уговарянето на възнаградителна лихва по същите. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.430, ал.2 ТЗ, тъй като заемодателят е търговец. Навежда доводи, че практиката на ВКС, в която се приема като горен праг на договорната лихва, над който е налице накърняване на добрите нрави, трикратният размер на законната лихва, е формирана или по други казуси или преди приемането на чл.19, ал.4 ЗПК. Прави обобщение, че не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави, като в подкрепа на това свое становище се позовава на практика на ВКС и на съдилища в страната. Намира за неправилен и извода, че при уговарянето на възниградителната лихва е налице неравноправна клауза, като изтъква, че това е основната престация по двустранния договор и е била е известна на потребителя.

На следващо място в жалбата се посочва, че не е налице нарушаване на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. За съответствието на договора с този текст въззивникът е изложил тълкуване на нормата, заключвайки, че се изисква да се посочи само какви допускания се взимат предвид, но не и математическите формули или други разходи по кредита, като е посочил, че договорът съдържа само едно базово допускане – договорът е валиден за срока му и страните ще изпълняват точно задълженията си, а останалите допускания не са приложими. В подкрепа на оплакването си, въззивникът се позовава на съдебна практика.

Навеждат се доводи, че договорът отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в същия са посочени размера, броя и периодичността на погасителните вноски и датите на плащане, а доколкото е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, но не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, съобразно практиката на СЕС и ВКС. Развиват се и съображения относно същността на договорената такса „ангажимент“ и основанието за дължимост на същата. Освен това се излагат и аргументи относно застрахователната премия, както и че същата не следва да бъде включвана в ГПР.

Най-сетне в жалбата се навеждат и доводи, свързани с уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и признаване за установено, че се дължат претендираните суми за договорна и мораторна лихва. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Н. С..

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

2

Ответницата И. С. също е подала въззивна жалба против Решение № 352/30.12.2024 г. по гр.д.№ 5/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, но след изтичането на срока по чл.259, ал.1 ГПК. След проведено производство по чл.64 и сл. ГПК районният съд е оставил без уважение молбата й за възстановяване на срока за обжалване и този съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната му част.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран със заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. Н. С. от с.Бутан, общ.Козлодуй за следните парични вземания: сума в размер на 8 879,54 лв., представляваща главница за периода 20.12.2021 г.-20.05.2027 г., за която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 07.08.2023 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сума в размер на 3 293,89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.08.2023 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; сума в размер на 1 025,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 967/2023 г. по описа на Районен съд-Козлодуй и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 579/01.09.2023 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед е връчена на длъжника на 11.09.2023 г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от А. М. С., поради което с Определение № 1149/20.09.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания. В изпълнение на дадените указания „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявило иск пред КРС, за което е уведомил заповедния съд.

С исковата молба са предявени положителни установителни искове по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата И. Н.

С., че дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение № 579/01.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 967/2023 г. по описа на РС-Козлодуй.

Както в заявлението, така и в исковата молба се сочи, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № PLUS-17033214/31.05.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и И.

Н. С., задълженията по който са прехвърлени от кредитора на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 1 от 10.02.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключения договор 3 ответницата е получила в заем сумата от 12 000 лв., който следвало да бъде погасен на 96 равни месечни вноски от по 252,77 лв. всяка, включващи главница, възнаградителна лихва и закупена застраховка. Сочи се, че е закупена застраховка в размер на 4 320,00 лв. Ищецът твърди също така, че ответницата не е изпълнявала в срок задължението си за заплащане на погасителните вноски, поради което на основание чл. 5 от Условия към договора кредитът е станал предсрочно изискуем с получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост на 07.08.2023 г. В условията на евентуалност ищецът заявява, че ако предварително обявена предсрочна изискуемост не се приеме за настъпила, то предявява осъдителни искове за горепосочените суми и обявява предсрочната изискуемост на ответника чрез предявяването на исковата молба и връчването на препис от нея.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. С.. В хода на съдебното производство е депозирана молба от ответницата, в която навежда доводи за нищожност на договора за кредит и заявява, че дължи по него само връщане на чистата главница.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът е приел, че сключеният между страните договор е недействителен и съгласно чл.23 ЗПК потрубителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита.

Предметът на въззивната проверка обхваща само тази част от първоинстационния съдебен акт, с която са отхвърлени предявените искове от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против И. Н. С. за признаване за установена дължимостта на сумата 3 293,89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 07.08.2023 г., и сумата 1 025,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 31.08.2023 г.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-17033214 от 31.05.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и И. Н. С., се установява, че кредиторът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 1 2 000,00 лв.

Договорено е заплащането на застрахователна премия в размер на 4 320,00 лв., както и на такса ангажимент в размер на 420,00 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 16,23%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 14,02 %, както и обща стойност на плащанията по договора в размер на 24 265,92 лв. Ответницата се е задължила да възстанови заетата сума на 96 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 252,77 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Крайният срок за издължаване на кредита е 20.03.2027 г.

Приложени са условията по Договора за кредит, както и Сертификат № PLUS-17033214, с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията" 4

И. Н. С. по пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита". Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.

Видно от представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „БНП Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, Потвърждение за извършена цесия на вземания, както и Приложение № 1/10.02.2023 г. към него, вземанията по посочения договор за потребителски паричен кредит срещу ответницата И. Н. С. са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. С изрично пълномощно законният представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента.