Решение № 4887 от 12.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1549/2025
- Вид
- Решение № 4887
- Подписан
- 12.11.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 269, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4887 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330101549 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А. Б., срещу „Алпетранс България“ ЕООД, ЕИК 202544198, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 6Б, с която са предявени претенции с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 269, ал. 1 от КТ и чл. 224 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следни неизплатени задължения по безсрочен трудов договор, сключен между страните и прекратен на 09.12.2024 г., по който ищецът е заемал длъжността „***“ за периода 01.01.2021 г. – 09.12.2024 г., а именно: сумата от 6 063 лв. - трудово възнаграждението за м. ноември 2024 г., сумата от 439,89 лв. – остатък от трудово възнаграждението за м. декември 2024 г., сумата от 1200 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и сумата от 1200 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ми изплащане.
Ищецът твърди, че за периода 01.01.2021 г. – 09.12.2024 г. е бил в трудови правоотношения с ответника „Алпетранс България“ ЕООД, като е заемал длъжността „***“ при ответното дружество по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие на 09.12.2024 г. Ищецът твърди, че след прекратяването на договора работодателя му заплатил сумата от 1 110,11 лв., като не му било заплатено трудовото възнаграждение за м. ноември в размер от 6 063 лв., и остатъка от възнаграждението за м. декември 2024 г. в размер на 439,89 лв.
1 при общ размер на брутното трудово възнаграждение за периода 01.01.2024 г.
– 09.12.2024 г. от 1 550 лв. Не му било изплатено и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г. в размер от по 1200 лв. за всяка година. Претендира заплащане на сумата от общо 8 902,89 лв., формирана по посочения по-горе начин, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Моли са присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Алпетранс България“ ЕООД. Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание. Ответникът не е направил и искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител, като дружеството е уведомено за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 06.11.2025 г. е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на основание на основание чл. 50, ал. 2 ГПК – л.71. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, като ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от връчена призовка на същото основание.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не е ангажирал негов представител да се яви в първото открито съдебно заседание, въпреки, че е редовно призован и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, по делото са представени и писмени доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца – трудова книжка, удостоверение от работодателя за положен от ищеца труд по договора, както и заповед за прекратяване на трудовите правоотношение. Въз основа на изложеното се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция, доколкото разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК не изисква пълно и несъмнено доказване на претенция за постановяване на неприсъствено решение в полза на ищцовата страна.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск да се уважи изцяло. Като законна последица от 2 уважаването на иска за главните претенции е присъждането на законна лихва върху тях за периода от депозиране на иска в съда – 28.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса за настоящото производство в размер от 392,52 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Алпетранс България“ ЕООД, ЕИК 202544198, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 6Б, ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми в общ размер от 8 902,89 лева, представляващи неизплатени задължение по безсрочен трудов договор, сключен между страните и прекратен на 09.12.2024 г., по който Б. И.
Б. е заемал длъжността „***“ за периода 01.01.2021 г. – 09.12.2024 г., а именно: сумата от 6 063 лева - трудово възнаграждението за м. ноември 2024 г., сумата от 439,89 лева – остатък от трудово възнаграждението за м. декември 2024 г., сумата от 1 200 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и сумата от 1 200 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на депозиране на исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Алпетранс България“ ЕООД, ЕИК 202544198, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 6Б, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 392,52 лв. дължима държавна такса за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3