Решение № 4729 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4729 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514484 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 8411 от 02.05.2024г. по гр.дело № 57263/2022г. по описа на СРС, 46 състав, е уважен изцяло искът на Л. В. Т. срещу Н. И. Т. с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 285 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата о т 10 145,38 лв. – преведена от ищеца сума в изпълнение на декларирано публично задължение по ЗДДС на ответника за периода от 01.07.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /21.10.2022 г./ до окончателното изплащане. Със същото съдебно решение е уважен изцяло насрещен иск с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД на Н. И. Т. срещу Л. В. Т. за осъждане на ответникът да й заплати сумата от 25 000 лева, представляваща част от дължимата от Л. В. Т., сума в размер на 119 745,51 лева, вследствие причинено от ищеца непозволено увреждане чрез извършено неправомерно приспадане, в качеството му на неин счетоводител, на неследващ се данъчен кредит, установено съгласно ревизионен акт № Р22221019008201-091-001/08.10.2020 г. на НАП и задържане на предоставените му средства за заплащане на дължим ДДС.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца по първоначалния иск Л. В. Т., насочена срещу горепосоченото съдебно решение в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. И. Т. сумата от 25 000 лева. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като районният съд не спрял производството по делото, въпреки че били налице основанията за това по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, предвид наличието на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на спора.

Моли решението да бъде обезсилено в обжалваната част, като е заявена и претенция за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Н. И. Т. е депозирала отговор на въззивната жалба, подадена от Л. В. Т., с който е оспорила нейната основателност. Счита, че не са били налице 1 предпоставките за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като в тази насока излага подробни съображения. Поддържа, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната от насрещната страна част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Страната е заявила и претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от Н. И. Т., която е насочена срещу първоинстанционното решение в частта му, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Л. В. Т. сумата от 10 145,38 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост.

В тази връзка жалбоподателката твърди, че първата инстанция превратно е тълкувала свидетелските показания на Р.К. и на П.У., от които се установявало, че предявеният иск е неоснователен, а освен това не била съобразена от съда и приетата по делото неоспорена електронна кореспонденция между ищеца и адвоката на ответника. Тези пороци водели до формиране на грешни правни изводи и постановяване на неправилно решение. От съвкупния анализ на събраните доказателства се установило, че ищецът Л. В. Т. е платил на НАП сумата от 10 145,38 лева в изпълнение на постигната между него и Н. Т. уговорка за връщане на сума в размер на 119 745,51 лева за неследващ се данъчен кредит, като изводите на съда за противното се явявали неправилни.

Моли съдебното решение да бъде отменено в неговата обжалвана част, а предявеният от Л. В. Т. – да бъде отхвърлен, като е заявена и претенция за разноски. В условията на евентуалност, ако решението бъде потвърдено в обжалваната част, жалбоподателката е заявила, че прихваща сумата от 10 145,38 лева, която е осъдена да заплати на Л. В. Т., с присъдената в нейна полза със същото решение сума от 25 000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК Л. В. Т. е подал отговор на насрещната въззивна жалба, депозирана от Н. И. Т., с който оспорва нейната основателност. По делото липсвали доказателства, от които да се установи, че между спорещите страни е налице твърдяното споразумение за заплащане на каквито и да било суми. Представената електронна кореспонденция не била подписана с електронен подпис и не се ползвала с формална доказателствена сила. Счита, че решението е правилно в обжалваната част, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество първоначалната въззивна и насрещната жалби са неоснователни, по следните съображения:

Предявени са: първоначален иск от Л. В. Т. срещу Н. И. Т. с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 285 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 145,38 лв. – преведена от ищеца сума в изпълнение на декларирано публично задължение по ЗДДС на ответника за периода от 01.07.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /21.10.2022 г./ до окончателното изплащане. насрещен иск от Н. И. Т. срещу Л. В. Т. с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответникът да й заплати сумата от 25 000 лева, представляваща част от дължимата от Л. В. Т., сума в размер на 119 745,51 лева, вследствие причинено от ищеца непозволено увреждане чрез извършено 2 неправомерно приспадане, в качеството му на неин счетоводител, на неследващ се данъчен кредит, установено съгласно ревизионен акт № Р-22221019008201-091001/08.10.2020 г. на НАП и задържане на предоставените му средства за заплащане на дължим ДДС.

Въззивният състав намира, че първоинстанционният съд правилно и изчерпателно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като същите стават част от правните съждения на настоящото решение.

За прегледност на изложението съдът маркира основните релвантни за предмета на доказване факти:

На 23 февруари 2010 г. Н. И. Т. сключва писмен договор с „Интер В.Г.“ ООД (представлявано от Л. В. Т.), с който той поема срещу възнаграждение да осигурява пълно счетоводно и данъчно консултиране и обслужване в съответствие с българското законодателство.

През 2013 г. г-н Т. напуска „Интер В.Г.“ и при устно споразумение поема същите задължения към г-жа Т., което тя потвърждава и в отговор на исковата молба.

С нотариално заверено пълномощно от 22.01.2018 г. тя упълномощава Т. да я представлява пред НАП, НОИ и общинската администрация, да подава и получава данъчни документи (в т.ч. декларации, актове, наказателни постановления) и да ги подписва, включително с електронен подпечат.

На 13.12.2019 г. НАП възлага ревизия на г-жа Т. за данък върху добавената стойност в периода 01.12.2013 – 30.11.2019 г., като срокът е удължаван няколко пъти и е спрян по време на извънредното положение, за да бъде завършена окончателно на 30.08.2020 г. По време на ревизията ревизорите констатират, че в дневниците за покупки са включени неверни фактури от ЕМ БИ ЕМ 84 ЕООД, Реклама Ден ЕООД, Дизайн БГ Къмпани ЕООД, Некс Дизайн 99 ЕООД, Ели Стил 2016 ЕООД и Студио Дизайн МД ЕООД, за които няма реално изпълнение на услуги и които след това са сторнирани с коригиращи декларации през септември 2020 г. В ревизионния акт от 08.10.2020 г. е установено, че неправомерно приспаднатият данъчен кредит възлиза на 99 157,61 лв., а новоопределените публични задължения – на 86 715,28 лв. (главница) и 34 109,34 лв. лихви.

По делото са представени платежни нареждания на г-н Т. за 10 145,38 лв. (ДДС за м.

07.2020 – м. 02.2021), както и плащания от различни лица в периода 01.12.2013 – 30.11.2019 г. в общ размер 19 133,61 лв.

За покриване на ревизионните задължения са извършени два превода през септември 2020 г. – от П.И.У. в размер на 67 000 лв. и от самата Т. в размер на 53 000 лв. Информацията на НАП е потвърдена от банкови извлечения и експертни заключения, както и от признанията на Л. Т., че подава справки-декларации и плаща дължимия ДДС по пълномощие от 2013 до началото на 2021 г.

По делото са събрани свидетелски показания на К.К. и П.У..

Свидетелят Р.К., адвокат на ответницата по първоначалния иск, заявява, че я познава от дълги години като своя клиентка. През 2021 г. тя го информирала за възникнали проблеми с ДДС вследствие на действия на ищеца, който от 2010 г. е водел счетоводството й. Той, по нейни твърдения, е използвал фиктивни фактури за услуги, които не са били реално предоставени, без нейно знание, с цел неправомерно приспадане на ДДС. В резултат на това са издадени ревизионни актове с големи задължения към нея и П.У., които тя е платила. По думите й, ищецът е поел ангажимент да възстанови сумите, включително със среща в кантората на свидетеля и проект на споразумение, което той впоследствие отказал да подпише. Ответницата се чувства измамена и по съвет на свидетеля е подала жалба до прокуратурата. Свидетелят твърди, че всичко научено е въз основа на нейните разкази, документи и комуникация с участниците.

3

Свидетелят П.У. посочва, че познава ищеца от 2010 г., когато заедно с Н. Т. го наели за счетоводно обслужване по ЗДДС, тъй като не били наясно с изискванията за регистрация.

До издаването на ревизионен акт ищецът бил техен счетоводител. Свидетелят получавал от него изчисления за дължимото ДДС и извършвал преводи по посочени банкови сметки на различни фирми, за които мислел, че са свързани с ищеца. След блокиране на негови банкови сметки, той разбрал за ревизионния акт и настоял ищецът да му възстанови сумата.

Ищецът му върнал цялата дължима сума. По-късно предложил да покрива задълженията си към Т. чрез плащане на нейното ДДС, с което да се издължи, но тя не се съгласила. Все пак за кратък период той покривал нейни задължения, след което спрял. Свидетелят потвърждава, че двамата никога не са използвали услуги от изброените във фалшивите фактури фирми и не са имали други счетоводни документи освен фактурите от наемателя „ДМ“ (бивш „Бонжур“), които се изпращали директно на ищеца. Той подписал два договора със счетоводителя – през 2010 г. и 2020 г., като вторият съдържал клауза за изключване на отговорност за минали действия, което го озадачило. След като се запознал с ревизионния акт, отказал да подава жалба, тъй като според него всичко в документа било вярно и показвало измама от страна на ищеца. Същата позиция споделяла и Т., която също не обжалвала акта. Свидетелят подчертава, че двамата никога не са участвали в схеми и не са издавали фактури за фиктивни услуги.

От електронната кореспонденция между П.У. и Л. Т. се установява, че първият и Н. Т. от една страна и счетоводителят – от друга са поддържали взаимотношения във връзка със фискалните задължения на Т. и У.. Според изложеното в електронната кореспонденция през април 2015 г. Петко превежда първоначално 20 200 лв. – от които 6 700 лв. за Н. Т. – като плащане по дължимото ДДС. Т. му изпраща детайлни справки за текущия остатък и прогнозните задължения за следващите три месеца както за него, така и за Т.. Във всеки имейл счетоводителят посочва: текущ остатък по сметката (напр. „след плащането за м. 04 2015 Петко остава с 493,54 лв.“, „Н. – с 1 337,03 лв.“), разчет за следващото тримесечие – обща сума ДДС и годишно изравняване, намалена с наличния остатък, и указание колко да бъде преведено („за Петко – 7 765,79 лв.“, „за Н. – 3 405,01 лв.“), банкови детайли – сметка на „Интер Акаунт Нет“ (по-късно „Янкофф“ и „Асет Интернешънал Банк“) с IBAN и основание „по договор“. Допълнителни пояснения – очакване на платежни разписки за други лица, годишно приключване, евентуални такси за отпадъци, еко-данъци и т.н. У. потвърждава преводите и иска да му бъдат пратени декларациите в приложения. През годините алгоритъмът на общите им действия се повтаря – счеотоводителят изпраща актуализирани таблици всеки месец, а У. извършва преводите съответно на посочените суми. През 2019 г. кореспонденцията продължава по сходен начин: баланс към определена дата, прогнозни нужди за тримесечие и предложение за сумарен превод, за да не се прекъсва плащането на ДДС. По този начин двамата поддържат ясен график на плащанията, следят остатъците и осигуряват навременното покриване на данъчните задължения на П.У. и Н. Т..