Определение № 766 от 05.12.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1084/2022
- Вид
- Определение № 766
- Подписан
- 05.12.2023
- Състав
- Христо Лазаров, Николай Метанов, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766 гр. София, 05.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Николай Метанов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20221001001084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№20301 от 12.09.2023г. по описа на Софийски апелативен съд от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /като правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД/ ЕИК 000694749, с искане за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 464 от 06.07.2023г., постановено по настоящото дело, частта за разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение на дружеството „Еко Чек“ ООД за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски градски съд и пред Софийски апелативен съд.
Твърди се, че неправилно от страна на съда е прието, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г. е в размер на 1 000лв., като са присъдени разноски в размер на 2 000лв. за всяка съдебна инстанция, с оглед обстоятелството, че минималния размер на адвокатското възнаграждения следва да се определя към датата на сключване на договора за правна помощ, а не към датата на постановяване на съдебното решение. В този смисъл съдът неправилно е определил минималният размер на адвокатското възнаграждение, като е приел стойността визирана след приетото изменение с Държавен вестник от 04.11.2022г., както и неправилно е приел, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, още повече и за извършените процесуални действия пред въззивната инстанция.
Иска се от съда, на основание чл.248 ГПК да измени постановеното решение, в частта касаеща разноските за адвокатско възнаграждение, които „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на „Еко Чек“ ООД и в случай на уважаване на направеното искане за присъждане на разноски, да бъдат присъдени разноски в минимален размер, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г.,като се съобразят 1 всички относими по делото факти и обстоятелства.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК „ЕКО ЧЕК“ ООД, ЕИК 204631869, не е представило отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането е процесуално допустимо - направено е от страна в производството, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С молбата по чл.248, ал.1 ГПК се иска редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство, като бъде съобразено, че минималния размер на адвокатското възнаграждения следва да се определя към датата на сключване на договора за правна помощ, а не към датата на постановяване на съдебното решение, както че делото не е с фактическа и правна сложност.
При решаване на въпроса за разноските, с оглед изхода на спора, съдът е обсъдил направено от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, на основание чл.78, ал.5 ГПК, като е приел същото за основателно и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.2, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е намалил същото до 2 000лв. за всяка съдебна инстанция, което е присъдил с решението.
Като съобрази представените по делото доказателства, фактическата и правна сложност на делото и разпоредбите на чл.2, ал.9 и чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав на съда приема, че не са налице основания за промяна в изводите му по отношение на приложението на чл.78, ал.5 ГПК и определения размер на намаленото адвокатско възнаграждение, което е присъдено на ответника с решението.
Претендираните в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение са въз основа на договор за правна защита и съдействие от 26.04.2021г. в размер на 4 270лв. – платени в брой, а претендираните разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство са въз основа на договор за правна защита и съдействие от 13.03.2023г. в размер на 4 260лв. – в брой. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 26.04.2021г. минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за неоценяеми искове е 600лв., а към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие е 1000лв.
Дори и да се приеме за правилно поддържаното от ищеца, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен към датата на сключването на договора за правна помощ, а не към датата на последното съдебно заседание, това не 2 обосновава промяна в направените изводи, предвид фактическите и правни действия извършени от процесуалния представител на ответника при организиране и осъществяване на възложената му защита в първоинстанционното производство, в което е изготвил мотивиран отговор на исковата молба и два броя мотивирани допълнителни писмени отговори; частна жалба; взел е участие открити съдебни заседания, в които е взимал становище по всички процесуални въпроси и е превил доказателствени искания; представял е молби, с които е формулирал задачи към вещи лица, и е взимал становище по процесуални въпроси; изготви е писмена защита.
В допълнение следва да се посочи, че правната и фактическата сложност и за двете страни по делото е еднаква. Правният спор е пренесен изцяло пред по - горната инстанция, като процесуалният представител на ответника е предприел всички необходими действия при организиране и осъществяване на възложената му защита - изготвил е мотивирана въззивна жалба и е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Предвид изложеното, поради липса на промяна в изводите на съда по отношение размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на ответника за първоинстанционното и въззивното производство, направеното искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от тези мотиви и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Софийският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№20301 от 12.09.2023г. по описа на Софийски апелативен съд, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /като правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД/ ЕИК 000694749, с искане за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 464 от 06.07.2023г., постановено по настоящото дело, частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3