Определение № 982 от 27.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. С.З., 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500519 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕООД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н **************, представлявано от законния си представител Ю.Х.Ю., чрез юрк.И.Н., против разпореждане, икорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 194 от 29.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 368/2023 г. по описа на Р. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. М. от гр.С.З. за разликата над 394.82 лева до пълния размер 1434.31 лева – обезщетение за забава.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за пълната претендирана сума и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,А.С.В.“ ЕООД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. М. М. от гр.С.З. за сумата от 1110,00 лв., представляваща - главница по фактури, договорна лихва от 37.06, обезщетение за забава 1434.31 лева, както и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит с № 9808896002, сключен между „*Ф“ ЕООД и Д. М. М. по силата, на който 1 дружеството е предоставило на длъжника потребителски кредит. С подписването на договора потребителят се е задължил да усвои и съответно да върне същия при условията и сроковете, предвиден в същия договор, като кредитополучателя е декларирал, че е запознат и с общите условия на договора.

На 18.10.2022 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2022 г., сключен между „*Ф“ ЕООД и ,,А.С.В.“ ООД, понастоящем с правно-организационна форма ЕООД, по силата на който вземането на „*Ф“ ЕООД, произтичащо от договор за потребителски кредит е било прехвърлено на заявителя.

Длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от ,,А.С.В.“ ЕООД, действащ като пълномощник на цедента.

От своя страна длъжника не бил изпълнил точно задълженията си по договора, поради което се претендират сумите по заявлението.

От представените към заявлението договор за потребителския кредит с горепосочения номер на потребителски кредит, е видно, че жалбоподателя “*Ф“ ЕООД и Д. М. М. от гр.Р. са сключили твърдения договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставено ползването на същата парична сума, предвидена в договора, а ответникът се е задължил да усвои съответната сума за ползването на тези услуги и съответно да върне в същата при условията и в сроковете, предвидени в договора. Налице е клауза /чл.10/, съгласно която изпълнителят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за разликата над 394.82 лева до пълния претендиран със заявлението размер 1434.31 лева – обезщетение за забава, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона, т.к. не е удостоверено цесията да е била съобщена на длъжника.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Действиетлно в часттта му за претендираното обезщетение за забавата същото обезщетение е частично неоснователно, с оглед на обстоятелството , че законната лихва се дължи и съответно се изчислава чрез калкулатора за законната лихва върху цялото вземането, като дължима сума за главницата и договорната лихва, произтичащи от договора, сключен с потребителя, която към момента на подаване на заявлението е 1137.06 лева, а обезщетението за забавата изчислено по гореописания начин възлиза именно на сумата от 394.82 лева. Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, 2 понеже направените от кредитора - заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника-потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други плащания.

Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното разпореждане се преценява за правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на задължение за съда да проверява надлежния и дължим размер на законната лихва, посочен от заявителя да и преценява доказателствата, установяващи размера на точните суми, дължими от длъжника.

В съответствие с европейското законодателство в тази област, в България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субект, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен и принципът на служебното начало.

Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019 г., следва да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълното съблюдаване и на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз.

Засилената защита на потребителите следва да се извършва от съда както по отношение предпазването им от неравноправни клаузи, така и по отношение на предпазването им от нелоялни търговски практики, които биха били приложими в търговската дейност по кредитиране на дребно.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.06.2023г., икорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 194 от 29.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 368/2023 г. по описа на Р. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател ,,А.С.В.“ ЕООД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н **************, представлявано от законния си представител Ю.Х.Ю., чрез юрк.И.Н., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

3

410 ГПК срещу Д. М. М. от гр.Р. за разликата над дължимите 394.82 лева до пълния претендиран от жалбоподателя размер 1434.31 лева – обезщетение за забава, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНЪСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4