Решение № 161 от 21.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600310 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на подс.А. Я.адв.Е. Ф.-ВАК против Присъда №33 от 20.06.2023г. по НОХД №686/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр. с чл.198, ал.1 от НК, за което и при условията на чл.58а,ал.1 от НК му е било наложено наказание три години и четири месеца "лишаване от свобода", при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Съдът се е произнесъл по направените разноски и веществени доказателства.

В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на присъдата, с намаляване размера на наложеното наказание при условията на чл.55 от НК.

В съдебно заседание подсъдимия и неговия процесуален представител поддържат своята жалба. Излагат се съображения, че първостепенния съд не е съобразил като смекчаващо обстоятелство направените в хода на ДП самопризнания на подсъдимия.

Представителят на апелативна прокуратура заема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановената присъда.

1

В личната си защита и последна дума подсъдимият Я. заявява, че съжалява за извършеното и моли да му бъде намалена присъдата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

През периода 2021г.-м.март 2023г. св.А.Е.- гражданка на ФРГ се обучавала по специалност медицина в гр.Варна. Същата притежавала и ползвала мобилен телефон „Айфон 13 мини".

На 10.03.2023г. св.Е. празнувала рождения си ден в заведение, намиращо се в централната част на град Варна. Малко след полунощ на 11.03.2023г., същата тръгнала пеша към квартирата си, находяща се на ул."Битоля" в гр.Варна. По пътя си, който минавал по бул.„Ген.Колев", свидетелката се разминала с подс. А. Я.. Последният видял как св.Е. извадила телефона си и започнала видеоразговор с приятели. В този момент у подсъдимия възникнало решението да ограби свидетелката.

За да съкрати своя път, св.Е. решила да премине през двора на МБАЛ „Св.Анна"-град Варна. Стигайки до едно дърво в двора на болницата, окичено с мартеници, свидетелката се спряла и насочила камерата на телефона, за да го покаже на своите събеседници. В този момент подс.Я. я приближил от към гърба, пресегнал се и със сила издърпал телефона от ръцете на св.Е., след което побягнал. Пострадалата се опитала да го догони, но не успяла.

Впоследствие същата, която имала включена услугата за проследяване на мобилния телефон, успяла да запише локациите му.

На 13.03.2023г. подс.Я. продал мобилния апарат „Айфон 13 мини" на свой братовчед– св.Р.Р., срещу сумата от 150 лева и друг мобилен апарат.

След няколко дни св.Р. продал мобилния телефон „Айфон 13 мини" в магазин за продажба на мобилни телефони втора употреба в гр.Варна на св.Х.Н.. Последният от своя страна го продал на св. Д.Х..

След два дни св.А.Е. отишла във II РУП- Варна и съобщила за извършения грабеж. С протокол за доброволно предаване от 21.03.2023г. св.Д.Х. предал отнетия мобилен телефон на разследващ орган при Второ РУВарна. Същият мобилен апарат бил върнат срещу разписка на пострадалата А.Е..

Видно от приложената съдебно - счетоводна експертиза стойността на 2 отнетата вещ е 1197 лв.

Разпитан като обвиняем, А. П. Я. признал вината си и дал обяснения.

Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК и се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност: протокол за оглед, фотоалбум, протокол за оглед на ВД, протокол за доброволно предаване, свидетелски показания, заключения на съдебно-счетоводна експертиза, писмени доказателства, свидетелство за съдимост и др.

Проведената диференцирана процедура не освобождава съда от задължението да се произнесе по въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната му квалификация. За да се произнесе с осъдителна присъда, на базата на установените фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и направеното от подсъдимия самопризнание, съдът е длъжен да направи съпоставка дали последното намира опора в събраните на ДП материал и след това да изложи своите правни изводи.

Видно от мотивите към обжалваната присъда, съдът е изпълнил това свое задължение, като е достигнал до извода, че събраните доказателства подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия в достатъчна степен.

Свидетелските показания са последователни, изчерпателни и еднопосочни, като установят по непротиворечив начин механизма и авторството на деянието. В посочения смисъл са и обясненията на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка,която се подкрепя от цялата доказателствена съвкупност, съдът е дал дължимата правна квалификацията на деянието по чл.199,ал.1,т.4 вр. с чл.198,ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд се е спрял на обективните и субективни елементи на престъплението грабеж, извеждайки ги от действията на подсъдимия. Те категорично сочат на умисъл да упражни сила върху постр.Е., чрез която да постигне целта си- отнемане на мобилен телефон. Установен е и мотива на престъплението- снабдяване с парични средства, необходими за удовлетворяване на хазартната зависимост на подсъдимия.

Правилно съдът е приел, че квалификацията „опасен рецидив“ в двете му хипотези по чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК се определя от осъжданията на подсъдимия по НОХД №365/2021г. на Окръжен съд- Варна на 2г.“лишаване от свобода“, в сила от 29.04.2021г. и по НОХД №1922/2018г. на Районен съдВарна на 1г.4мес.“лишаване от свобода“, в сила от 09.05.2018г..

По основанието на жалбата за допуснато нарушение материалния закон при определяне размера на наказанието.

3 на

При индивидуализацията на наказанието, правилно съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията, които определят квалификацията на настоящото престъпление като "опасен рецидив“. Видно от данните за съдимост, същия е осъждан 15 пъти,като 11 от тях на „лишаване от свобода“. Преобладаващата част от престъпленията, предмет на осъжданията, се намират помежду си в отношение на съвкупности, всяка от които се приема като едно осъждане, макар и резултат на постановени няколко присъди. Ето защо, следва да се приеме, че осъжданията /извън тези, обуславящи квалификацията „опасен рецидив“/ са ЧЕТИРИ.

Като отегчаващи, по преценка на настоящия състав, следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, че настоящото деяние е извършено САМО ТРИ МЕСЕЦА след реално изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и водещия мотив при извършването му-снабдяване с парични средства за задоволяване на хазартна зависимост.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са съобразени изразеното разкаяние и факта, че предмета на престъплението е върнат на пострадалата. Настоящият състав не възприема като смекчаващо отговорността обстоятелство доброто процесуално поведение, доколкото същото е дължимо от всеки гражданин. Не се споделя и извода за ниския интензитет на принудата, който е отчетен като смекчаващо обстоятелство.

Действително данните по делото дават основание да се приеме, че принудата не се характеризира с бруталност, арогантност, жестокост и не излиза извън рамките на обичайните случаи на употреба на физическо насилие.

Следователно не би могла да се отчита като смекчаващо обстоятелство, доколкото поначало е елемент от състава на престъплението /вж в този смисъл решение №30 от 6.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1745/2014 г., III н. о., НК и решение № 250 от 26.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 835/2014 г., III н. о./.

Настоящият състав намира, че направеното в хода на ДП самопризнание от подсъдимия следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Благоприятната последица от самопризнанието е предвидена в закона /чл.58а, ал.1 от НК/ и се изразява в намаляване на определеното по правилата н а чл.54 и сл. от НК наказание с една трета. Само по себе си то не води безусловно до допълнително снизхождение, а само ако своевременно и съществено е спомогнало за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство /вж. ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т. 7/. Видно от обясненията на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство, същите покриват тези изисквания.

В тях са залегнали основни факти, имащи значение за разкриване на обективната истина за съставомерността и авторството на деянието обективно подпомогнати от подсъдимия. Същите са спомогнали и за връщане на отнетата вещ на нейния собственик.

4

Произтичащите от обремененото му съдебно минало негативни констатации за личността на подсъдимия обуславят извод за завишена обществена опасност на дееца, особено на фона на обстоятелството, че престъплението е било извършено в кратък период след освобождаването на подсъдимия /на 08.12.2022г./ от местата за лишаване от свобода по изтърпяване на последното му наказание и то след ползване на института на УПО.

Обществената опасност на деянието също е завишена. Това се извежда от начина на извършването му- преследване на пострадалата в тъмната част на деня, избор на усамотено място и спрямо млада жена, която е била повлияна от алкохол, което обстоятелство е било възприето и от подсъдимия.

В светлината на изложеното, настоящия състав намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.55 от НК, както правилно е съобразил и проверявания съд.

За да бъдат преценени като изключителни, смекчаващите обстоятелства трябва съществено да отличават казуса от типичните случаи. Нито едно от обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства обаче не притежават изискуемата от закона изключителност, извънредност и необичайност. На следващо място, макар и значителни като брой, същите не обосновават извод за несъразмерна тежест на най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление. Това е така, предвид многобройните осъждания на подсъдимия за разнородни престъпления /преобладаващи срещу собствеността/, които са започнали още в непълнолетната възраст на подсъдимия и в голямата си част са санкционирани с реално изтърпяване на наказанието

„лишаване от свобода“.

Положените усилия от правораздавателните органи, включително и чрез многократно изолиране в пенетенциарни заведения, очевидно не са довели до поправянето и превъзпитаването на подсъдимия и го характеризират като личност с престъпна упоритост и трайно изградено поведение в нарушение на установените обществени правила.

Всичко изложено до тук дава основание на настоящия състав да приеме, че проверявания съд е проявил снизходителност, определяйки наказанието към неговия законен минимум от пет години, което е редуцирал по правилото на чл.58а,ал.1 от НК на три години и четири месеца „лишаване от свобода“.

При липса на протест, настоящата инстанция няма правомощия да го коригира.

Наложеното от първоинстанционния съд наказание изпълва изискванията на чл.57, ал.1, т. 2,б. “б“ от ЗИНЗС, поради което режима на изтърпяване на наказанието е определен правилно.

По изложените съображения, настоящата инстанция преценява жалбата 5 като неоснователна, а постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №33 от 20.06.2023г. по НОХД №686/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред