Решение № 1065 от 20.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Перник, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720102355 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Н. М., ****************** ЕГН ********** срещу Община Перник, ЕИК: 000386751, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1. Ищецът твърди, че на ******, тръгнала от ****** към съседния магазин.

Придвижвала се в края на пътното платно, тъй като не бил изграден тротоар. Улицата била заснежена, неопесъчена и непочистена. В резултат на тези условия се подхлъзнала и паднала, изпитвайки силна болка, а като дясната ръка останала под тялото. Посетила лечебно заведение, като се установило, че долната част на ******, което наложило поставянето на гипсова шина. След месец на ****** ****** била премахната и започнала назначената рехабилитация в период от десет дена.

Твърди, че в резултат на падането претърпяла множество болки и страдания, била зависима от грижите за нея от нейните близки и роднини. Била ограничена в излизанията и социалните си контакти.

Конкретно сочи, че първоначалната болка била изключително силна и пронизваща, последвана от часове страдание при диагностицирането. Болките продължили през периода на имобилизация и последвалата рехабилитация. Те били системни и постоянни, остри и пулсиращи, непрекъснати през цялото лечение от около един и половина месеца. Болките се проявявали и след това – при смяна на времето.

През периода на възстановяване било налице и емоционално страдание, тъй като ищцата не могла да се грижи за себе си. Наложило се синът да пазарува, да готви и да я храни. Налагало се ежедневно да пали камината и подсигорява дърва за нея. Изпитвала ****************** отново, поради което не смеела да излиза през зимния период. Било необходимо да седи или лежи, за да не виси увредения крайник съгласно предписанията на лекуващия специалист.

Позовава се на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и пар. 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, съгласно които отговорността за поддържане на улиците в рамките на населеното място е задължение на ответника, което е предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД в случай на настъпване на вреда.

1

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 20000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди (******************), ведно със законна лихва от ****** (депозиране на исковата молба) до окончателното плащане за причинените му неимуществени вреди, резултат от падане на неподдържано и неопесъчено платно на ****** в ******, без изграден тротоар.

Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор в срок. Намира предявените искове за недопустими и неоснователни, тъй като от приложените към исковата молба писмени доказателства не ставало ясно къде е настъпила твърдяната вреда. Изцяло оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Намира, че по делото не е установена причинно-следствената връзка между твърдяното падане и описаните неудобства и страдания. Намира претенцията за завишена с оглед на конкретните страдания, претърпени от ищеца, позовавайки се на данните от приложените от него писмени доказателства. Подчертава, че не са налице трайни увреждания, както и че не се установява периода, в който ищцата е изпитвала страдания и затруднения.

На основание чл. 52 ЗЗД възразява срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като намира същата за прекомерна спрямо претърпените вреди.

Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не се е движила по тротоара, а по пътното платно.

Оспорва наличието на предпоставки за отговорността му, тъй като тротоарите следвало да се почистват от собствениците на имотите с лице към тях.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат застъпените тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на 2 неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община Перник чрез своето действие или бездействие.

Съдът намира за безспорно установено по делото правнорелевантното обстоятелство, че на ******, ищцата тръгнала от дома си на ****** в ****** към съседния магазин и в резултат на ****************** (тротоар на това място не е изграден) се подхлъзва и пада, при което е получила увреждането, което е посочено в исковата молба. Този извод почива на данните изложени от св. М. М. (******), който се отзовал, след като тя му звъннала и обяснила, че е паднала на лицата.

Настоящият състав кредитира тези показания, тъй като свидетелят, макар и кръга на лицата по чл. 172 ГПК, е предал обективно своите преки възприятия, без да влага оценъчен характер в същите. Тези показания са преценени и с останалите събрани по делото доказателства – медицинска документация и заключение по съдебно медицинска експертиза, като съдът намира пряка връзка и взаимодопълване между отделните доказателствени източници.

Свидетелят описва мястото на инцидента, тъй като живее там от раждането си, с участъкът не на 100 метра от дома му – пътни ленти, без тротоар, наличие единствено на бордюр и пътен банкет, след което следва стръмен участък (пътното платно е по – високо от околния терен). Това е маршрута, който той и майка му изминават когато трябва да пазаруват. Алтернативен маршрут няма.

При тези обективни данни, съдът приема, че увредата е настъпила на улица ****** в ******, разположена в населено място. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Пътища са и улиците в населените места съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. Отговорността за тези пътища закона (чл. 30, ал. 3 ЗП) възлага съвместно по взаимна договореност на съответната община и АПИ. В конкретния случай ответникът не е доказал, а и не е твърдял за този участък да е налице договореност, изключваща неговата отговорност.

Дори такава да бе налице, тя не би била противопоставима на трети лица. Отделно от това съвместната дейност на Общината и Агенцията, обаче касае единствено поддръжката на републиканските пътища, не и на общинските. Разпределението на отговорността е регламентирано в Правилника за приложение на ЗП - чл. 48, т. 2, б.

„а“, която предвижда, че съответните общини отговарят за поддръжката на общинските пътища.

При тези обективни данни и приложимо право, съдът приема, че ответникът е отговорен за причинените на ищеца неимуществени вреди, които са резултат от падане след подхлъзване по непочистен участък от общинска улица. Безспорно е установено мястото, вредата и причинно-следствената връзка.

По отношение на иска за неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.

52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при 3 които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл.

52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице ****************** ******************, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и ****** за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в ****************** и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства, които се установяват от приетото като писмено доказателства - амбулаторен лист, СМЕ и свидетелски показания. От съвкупния анализ на тези доказателства се установява, че нараняването се изразява в счупване на ****** в областта на ******************, което типично при падане върху ******. Лечението е консервативно – ****************** за 30 дни съгласно СМЕ. Това е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за повече от 30 дни. При извършения личен преглед вещото лице е установило запазен обем на движение на гривнената става, макар и ищцата да се оплаква от непрекъснати болки, които не са силни, но са постоянни. Болките според СМЕ са продължили около три месеца, като първите два са били по – интензивни. Възможни са болки при промяна на времето.

Няма данни да е извършвана рехабилитация по делото освен съобщеното от ищцата.

СМЕ е неоспорена от страните и се кредитира от съда като обективна и дадена от лице, притежаващо съответните специални знания

В същата насока са и показанията на св. М.. Същият пряко е възприел процеса на лечение и възстановяване. В рамките на първия месец след падането ищцата не е могла да се обслужва сама, като той е поел цялата домакинска работа докато „******.

Първият месец са приемани постоянно обезболяващо, а към настоящия момент инцидентно при конкретна болка. Дори към настоящия момент ищцата изпитвала страх.