Решение № 1940 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1940 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.ова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело № 20251100507359 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Е. М. срещу решението по гр.д. № 61094/2024 г. на СРС, 91 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна К. С. М. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. С. М.

1 срещу Б. Е. М. – за защита от домашно насилие, подробно описано в сезиращата съда молба от 16.10.2024 г.

Ответникът е оспорил твърденията, че е извършил процесното насилие.

С решението по гр.д. № 61094/2024 г., СРС, 91 състав, е издал заповед за защита в полза на К. С. М., като е задължил Б. Е. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на молителката – разноски от 600 лева.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните насилнически актове са доказани. Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото не съдържа мястото (адреса) на актовете на насилие. Съдът няма право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие. От друга страна, разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка Ц.С.Н. не е била очевидец на твърдяното насилие, а знае за него от въззиваемата страна, поради което тези свидетелски показания също са негодни доказателства за установяване на процесното насилие – твърдяните от молителката изгодни за нея факти подлежат на доказване чрез предвидените в закона доказателствени средства. Други доказателства за авторството на домашното насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.

Ето защо, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.

Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата К. С. М. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 12,78 евро за молбата й за защита, както и държавна такса в размер на 6,39 евро за въззивната жалба.

Предвид изхода на делото, въззиваемата няма право на разноски за нито едно от двете производства, но се осъжда да заплати на въззивника сумата от 306.78 евро – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното 2 производство, намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до размера по чл. 22 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (въззивното дело не се отличава с никаква фактическа и правна сложност и, въпреки че е протекло в две открити съдебни заседания, по него не са събирани доказателства). В първата инстанция Б. Е. М. не е претендирал разноски.

Водим от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението по гр.д.№ 61094/2024 г. на Софийския районен съд, 91 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. М., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Б. Е. М., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА К. С. М. да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 19,17 евро.

ОСЪЖДА К. С. М. да заплати на Б. Е. М. сумата от 306.78 евро – разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на К. С. М. за присъждане на разноски за двете съдебни производства.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3