Решение № 446 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА в присъствието на прокурора Т. Г. А. като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601237 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 05.06.2024 г., постановена по НОХД № 5725/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав, подсъдимият Б. Д. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим, като същият подсъдим е признат за невиновен и оправдан по обвинението, че деянието е извършено в съучастие с подсъдимия В. Р. Т., както и по обвинението за самостоятелно извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимият П. Д. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим, като същият е признат за невиновен и оправдан по обвинението, че деянието е извършено в съучастие с подсъдимия В. Р. Т..

На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия П. Д. е определено общо наказание по осъжданията му в разглежданото НОХД № 1

5725/2019 г. и това по НОХД № 9401/2023 г. по описа на СРС, а именно лишаване от свобода в размер на една година, от което на осн. чл. 25, ал. 3 НК е приспаднато времето, в което е изтърпявал наказание пробация по второто дело, при зачитане на два дни пробация за един ден лишаване от свобода.

На осн. чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наложеното по НОХД № 3453/2016 г. по описа на СРС на същия подсъдим наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият В. Р. Т. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Всеки от подсъдимите Б. Д. и П. Д. е осъден да заплати на осн. чл. 189, ал. 3 НПК разноски по делото в общ размер от 266 лв. (136 евро).

По отношение на веществените доказателства е постановено да останат по делото.

Срещу така описаната присъда в оправдателната й част е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, а в осъдителната – жалба от защитника на подсъдимите Б. Д. и П. Д., по които пред Софийски градски съд е било образувано ВНОХД № 7470 по описа за 2024 г., което е приключило с присъда № 63 от 13.05.2025 г., постановена на основание чл.

334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, с която първоинстанционната присъда е отменена в едната й част и потвърдена в останалата, в резултат на което подсъдимитят В. Р. Т. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с тригодишен изпитателен срок, респективно подсъдимите Б. Д. и П. Д. са признати за виновни за това, че са извършили престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК в съучастие с подсъдимия В. Т.. Със същата присъда изпълнението на наказанието, наложено от първоинстанционния съд на подсъдимия Б. Д. – лишаване от свобода за срок от една година, е отложено от СГС на основание чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок. Разноските по делото са възложени поравно в тежест на тримата подсъдими.

Така постановената от Софийски градски съд осъдителна присъда е била обжалвана пред ВКС, пред който е било образувано КНОХД № 974 по описа за 2025 г., приключило с решение № 96 от 17.02.2026 г., с което въззивната присъда е отменена изцяло, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

В решението си ВКС е приел, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните и които могат да бъдат отстранени единствено при ново разглеждане на делото от въззивния съд.

Причината да стигне до този свой извод ВКС е обосновал с обстоятелството, че въззивният съд е разгледал делото, произнесъл се е и е влошил 2 положението на подсъдимите по недопустим протест, съгласно чл. 323, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като същият е подаден от лице, което няма право на протест, а именно прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, без същият да е бил командирован за участие в производството пред СРС, съгласно чл. 147 ЗСВ, което е в нарушение на изискванията за местна компетентност на органите на прокуратурата. ВКС е намерил, че допуснатото от въззивният съд нарушение е рефлектирало върху правата и на тримата подсъдими по делото, с оглед на което се е наложила цялостната отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС като въззивна инстанция.

ВКС е указал, че производството по делото следва да продължи от стадия на съдебно заседание пред въззивния съд, без необходимост от ново провеждане на процедурата по чл. 323 НПК, като следва да бъдат разгледани единствено въззивните жалби на подсъдимите Б. Д. и П. Д., които са валидно подадени от лица, които имат право на жалба и са в срока за обжалване на първоинстанционната присъда.

В изпълнение на указанията на ВКС настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Г. – защитник на подсъдимите Б. Д. и П. Д., насочена срещу гореописаната присъда от 05.06.2024 г., постановена по НОХД № 5725/2019 г. по описа на СРС в нейната осъдителна част, с която двамата подсъдими са признати от първоинстанционния съд за виновни.

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваната присъда е неправилна в осъдителната й част. Твърди се, че същата не почива на допустими доказателства, годни да установят, че подсъдимите Б. и П. Д.и са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, както и в съдебното такова пред първата инстанция. Формулирани са оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания на всеки един от двамата подсъдими и се прави искане за прилагане на чл. 55 НК.

Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционната присъда в нейната осъдителна част и признаване на подсъдимите за невиновни, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС или наложените наказания да бъдат намалени.

Към жалбата е постъпило допълнение, в което се твърди, че приетата по делото фактическа обстановка е излязла извън рамкираната такава в обвинението на прокуратурата, с което било нарушено правото на защита на подсъдимите. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е дал приоритет на показания от досъдебното производство, които са приобщени към делото по реда на чл. 281 НПК, както и че не било отчетено субективното отношение на част от свидетелите към страните по делото, по-конкретно към частния обвинител и към подсъдимите. Навеждат се твърдения за необоснованост на приетата в мотивите на съда фактическа обстановка . В обобщение, доводите на жалбоподателите са за съществени нарушения на процесуалните правила, материална противоправност на постановения съдебен акт и явна несправедливост на наложените наказания.

3

В закрито разпоредително заседание настоящият въззивен състав прецени, че за изясняване на обективната истина, респективно за правилното решаване на делото не се налага провеждането на съдебно следствие чрез събиране на допълнителни доказателства от въззивната инстанция, което становище на съда остана непроменено и в проведеното открито съдебно заседание по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение моли подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимите Б. Д. и П. Д. да бъде оставена без уважение, като първоинстанционната присъда в нейната осъдителна част бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частния обвинител излага пред съда, че и тримата подсъдими са разпознати по безспорен начин като извършители на процесното деяние, а фактите по делото се установяват изцяло от свидетелските показания.

Изразява възмущение от ситуацията, в която е извършено инкриминираното деяние, а именно в присъствието на неговата приятелка. Моли за налагане на „по-високи“ присъди.

Адв. Г. – защитник на подсъдимите Б. Д. и П. Д., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. В пренията си препраща към развилите се производства по делото пред СГС и пред ВКС, като счита, че с оглед на липсата на подаден протест срещу отменената от ВКС присъда, постановена от предходен състав на СГС, с която по отношение на подсъдимия Б. Д. е постановен по-благоприятен резултат, то са налице пречки за влошаване на положението му от настоящата въззивна инстанция. Защитата счита, че първоинстанционната присъда е постановена при неправилно изяснена фактическа обстановка. Навежда доводи, че по делото не се доказва сочената от държавното обвинение загуба на съзнание на частния обвинител, както и че медицинските документи относно инкриминираните увреждания са неубедителни, предвид изминалия период от време от процесния инцидент до тяхното съставяне. Позовава се на обремененото съдебно минало на частния обвинител. Защитата предлага собствен прочит на доказателствата по делото, като счита, че от тях не се установява участие на подсъдимия П. Д. в процесния конфликт, а по отношение на подсъдимия Б. Д. се твърди, че физически е бил в състояние, в което обективно не е могъл да причини инкриминираните телесни увреждания. Излага аргументи, че по делото не става ясно дали инкриминираното деяние е предшествано от някакви други отношения между частния обвинител и подсъдимите лица. Счита за недостоверни и субективни показанията на приятелката на частния обвинител, която е присъствала и е станала очевидец на въпросния инцидент. Навежда доводи, че разпознаванията по делото са процесуално негодни да бъдат ползвани като доказателства. Акцентира на чистото съдебно минало на подсъдимия П. Д., който е баща на дете, за което полага грижи, като моли семейното му положение и здравословното му състояние да бъдат взети предвид от съда. В заключение смята, че по делото не се доказва по безспорен начин съпричастност на подзащитните й към инкриминираната телесна повреда. Алтернативно навежда доводи за преквалифицине на деянията като 4 по-леко наказуеми престъпления по НК, за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 66 НК и отлагане изтърпяването на наказанието на подсъдимия Б. Д., както и за намаляване на наложените наказания на основание чл. 55 НК с оглед на изминалия период от време.

Адв. П. – защитник на подсъдимия В. Т. моли да бъдат съобразени задължителните указания на ВКС, с които е приет за недопустим подаденият протест срещу първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимият Т. е признат за невиновен и оправдан. Навежда доводи, че с оглед на принципа за забрана за влошаване на положението на подсъдимия не следва присъдата да бъде ревизирана от въззивната инстанция по отношение на подзащитния й, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Б. Д. поддържа казаното от защитника си. В упражнение на правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият П. Д. поддържа казаното от защитника си. В упражнение на правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият В. Т. се присъединява към казаното от своя защитник. В последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите, наведени с въззивната жалба и допълнението към нея, както и изложените от страните съображения в съдебно заседание, след като в съответствие с чл.