Определение № 16359 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16359 гр. Варна, 24.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110104595 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № 85461/13.10.2025г., подадена от ищеца ЕС на адрес: гр. Варна, *************, с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото прекратително Определение № 13742/09.10.2025г. в частта за разноските.

С молбата се посочва, че към датата на депозиране на исковата молба, на заявителя са били дадени указания за предявяване на исковата претенция по реда на чл. 415 от ГПК, поради връчване на Заподта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК (Разпореждане № 11135/17.03.2025г.), предвид което единствената правна възможност за заявителя била да инициира исково производство, за да бъде възмездена етажната собственост за разноските, които е сторила по събиране на вземането.

Молителят счита, че извън процесуалните задължения на заявителя е да сезира Заповедния съд за извършеното частично плащане – според молителя тази възможност е предвидена за длъжника – по аргумент от чл. 414а, ал. 1 от ГПК.

В заключение моли съда да измени постановеното Определение № 13742/09.10.2025г., в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски в производството по гр.д.

4594/2025г., по описа на ВРС, 43 състав, а тези по ч.гр.д. 3661/2024г., ВРС, 43 състав бъдат присъдени в цялост.

В предоставения за отговор срок не е постъпил такъв от насрещната страна.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото определение, с което произовдството по делото е прекратено, в частта за разноските, поради 1 което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Подробно с определението си, с което е прекратено производството, съдът е изложил мотиви относно дължимостта на разноските, които и към настоящият момент остават непроменени. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. Длъжникът по делото е изплатил дължимите главници и лихви по издадената заповед за изпълнение на 08.11.2024 г., т.е. преди подаване на исковата молба в съда 08.04.2025 г. Изчислена за периода от 26.03.2024 г. до датата на плащане – 08.11.2024 г., дължимата лихва е в размер на 97,78 лева или общият размер на дължимите суми за главници и лихви, към датата на плащане, е 1224,81 лева.

Длъжникът е внесъл сумата от 1305,47 лева, като след погасяване на задълженията за главници и лихви, остатъкът в размер на 80,66 лв. следва да се отнесе към задължението за погасяване на разноски по делото. Със заповедта за изпълнение, в полза на заявителя са присъдени разноски в общ размер на 440 лева, като след приспадане на сумата от 80,66 лв., в полза на заявителя се следват сторените разноски, в размер на 359,34 лева. На ищеца не се следват разноските, сторени в исковото производство, доколкото ответникът не е станал причина за извършване на същите. Задълженията за главници и лихви са били погасени далеч преди заповедният съд да укаже на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като фактът на извършено плащане не е бил съобщен на съда преди разпореждането на съда. При данни, че в хода на заповедното производство са останали неплатени единствено разноските, то е следвало съдът да бъде уведомен за извършеното плащане и да бъде издаден изпълнителен лист за същите по ч.гр.д. № 3661/2024 г. по описа на ВРС.

В посочения по – горе смисъл не могат да бъдат споделени доводите на молителя, че с оглед дадените му в качеството на заявител указания за предявяване на исковата претенция по реда на чл. 415 от ГПК, поради връчване на Заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК (Разпореждане № 11135/17.03.2025г.), единствената правна възможност за заявителя е била да инициира исково производство, за да бъде възмездена етажната собственост за разноските, които е сторила по събиране на вземането.

2

Отделно от това не е налице и твърдяната извънпроцесуалната възможност на заявителя да сезира Заповедния съд за извършеното частично плащане – като такъв аргумент не може да се извлече от разпоредбата на чл.

414а, ал. 1 ГПК.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, воден от което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 85461/13.10.2025г., подадена от ищеца ЕС на адрес: гр. Варна, ************* , с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото прекратително Определение № 13742/09.10.2025г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр.

2 от ГП К.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3