Решение № 176 от 01.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Ботевград, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20261810100273 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от Н. Ц. П. срещу „****“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за признаване за установено между страните, че договор за кредит L346807/10.04.2024 г. е недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условия на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че съдържащата се в раздел „Основни условия“ от договора клауза, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане е нищожна като противоречаща на закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 559 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 10.04.2024 г. между страните е сключен договор за кредит № L346807, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 1500 лева, чието връщане е уговорено да бъде на 24 на брой равни месечни погасителни вноски, при ГЛП в размер на 30 % и ГПР 65.60 %. Сочи, че в раздел „Основни условия“ от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 410.25 лв., разсрочена за изплащане с погасителните вноски по кредита.

Застъпва, че договорът е недействителен, тъй като липсва яснота относно начина на формиране на ГПР и по-точно кои разходи са включени при изчисляването му. Изтъква, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Твърди, че таксата за разглеждане не е включена в ГПР, 1 което води до неправилно посочен такъв, а оттам и до липсващ ГПР. Поддържа, че ако таксата бъде включена в ГПР, същият би нараснал до 92.95 % като по този начин би надвишил императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит. Допълва, че договорът е недействителен и поради това, че липсва посочване на лихвен процент на ден. Твърди, че доколкото целият договор се явява нищожен, се дължи заплащане само на чистата стойност на кредита. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата от договора предвиждаща заплащане на такса за разглеждане е нищожна, тъй като нарушава чл. 10а ЗПК и цели да заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане.

Твърди, че е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е изплатил в полза на кредитодателя сумата от 2593.31 лв. Поддържа, че част от сумите са наредени от ***** или от *****, но за погасяванията са използвани негови лични спестявания. С оглед твърдението, че се дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, застъпва, че е надплатил 1093.31 лева с еврова равностойност 559 евро, която сума подлежала на връщане. В условията на евентуалност претендира връщане на платената сума, представляваща такса за разглеждане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че в договора за кредит ясно е формулирана методиката за изчисление на ГПР, като в същия влизат всички разходи, в т.ч. таксата за разглеждане и фиксираният ГЛП. Поддържа, че ГПР е по-малък от петкратния размер на законната лихва. Оспорва твърдението, че в договора не е посочен лихвен процент на ден. По отношение на таксата за разглеждане сочи, че същата представлява такава за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а се дължи за определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране какъв е максималният размер на кредити, които клиентът може да получи, поддържане на клиентски профил в приложението на кредитора, преглед на документи, периодично актуализиране на клиентски данни и др. Моли съдът да остави без разглеждане предявените искове или ако ги разгледа по същество – да ги отхвърли като неоснователни.

Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит № L346807 от 10.04.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Видно от последния ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 1500 лева, за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 30 % и ГПР от 65.60 % и общ размер на всички плащания от 2413 лева. В основни условия на договора е посочена такса за разглеждане на кредита в размер 410.25 лева.

2

От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), което съдът кредитира, доколкото го смята за пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че таксата за разглеждане е включена в ГПР. Според изчисленията на вещото лице последният е в размер на 61%, като експертът пояснява, че полученият понисък процент в сравнение с посочения в договора за кредит се дължи на грешно посочване на ГЛП, който при стойност от 502.75 лева също следва да е по-нисък. По процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер на 2593.31 лева, от които 410.25 лева - за таксата за разглеждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск с правно основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК) „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а съответно кредиторът е търговец по смисъла на § 13, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът-търговец се задължава да предостави на потребителя - физическо лице, потребителски кредит за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, част от изискванията на чл. 11 от закона досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожността на сключения договор.

В случая няма спор, че в договора, приложенията му и общите условия към същия са посочени размерът на ГПР, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на 3 погасителните вноски и са описани условията, при които потребителят има право да се откаже от договора.

Неоснователно в исковата молба се поддържа, че уговорената в договора такса за разглеждане не е включена в ГПР. Посоченият разход несъмнено е взет предвид при изчисляване както на ГПР, така и на общата сума, дължима от потребителя, като този извод се потвърждава от заключението на допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка по делото не се доказаха и твърденията, че действителната стойност на ГПР надхвърля предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, който, предвид размера на основния лихвен процент към датата на сключване на договора – 3.79% (по данни налични на интернет страницата на БНБ), е равен на 68,95 %.

От изтъкнатите доводи за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, съдът намира за основателен този за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК - поради непосочване на размера на лихвения процент на ден.

В чл. 29, ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл. 29 ЗПК. Разпоредбата транспонира императивните норми на чл. 14 от Директива (ЕС) 2008/48. Съгласно решение от 09.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-33/20, С-155/20 и С-187/20 (т. 123), целта на посочената разпоредба на директивата е да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите му договор и следователно да се откаже в „срока за размисъл“ (след като го е сключил) от договор, за който установи, че не съответства на потребностите му.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в националното право повелителната норма на чл. 10, пар. 2, б. „п“ от Директива (ЕС) 2008/48, договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване на реда и срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3 ЗПК, да е осъществено условието по ал. 4 на същия член – да е върната на кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване на правото на отказ.

Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата страна спрямо търговеца от гледна точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен 4 процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК - връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването .

Ето защо, с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му.

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6652c99c-3da9-4c31-ac9a-2c51092dcf73