Определение № 36380 от 06.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36380 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110123351 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ул. „С..., чрез Адвокатско дружество „С. и К.", представлявано от адв. А. С. К. от САК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „Х.., срещу „ГЕНЕТИЧНА И МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ ГЕНИКА" ООД, ЕИК

131110734, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А.., представлявано от управителя Л.., чрез процесуален представител адв. А. М. от ХАК, Адвокатско дружество „Г.", със съдебен адрес: гр. София, ул. „С...

Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по размяна на книжа, визирана в чл.

131 от ГПК. По направеното в писмения отговор възражение за нередовност на исковата молба по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Исковата молба съдържа изискуемите от процесуалния закон реквизити – посочени са обстоятелствата, на които се основават исковете, формулиран е ясен петитум и е заявена конкретна цена на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 437 430 евро.

Въпросите коя длъжност и какви конкретни функции реално са били изпълнявани от служителя, налице ли е противоречие в изложените фактически твърдения и кои компоненти следва да формират базата за определяне на обезщетението, касаят основателността на претенциите и подлежат на преценка с крайния съдебен акт по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 15:00 ч., за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „С..., чрез адв. А. С. К. от САК, срещу „ГЕНЕТИЧНА И МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ ГЕНИКА" ООД, ЕИК 131110734, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А.., представлявано от управителя Л.., чрез процесуален представител адв. А. М. от ХАК, с която се иска признаване за незаконно и отмяна на уволнението , извършено със Заповед № 66/16.06.2026 г., издадена от управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ; възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител, лаборатория" и осъждане на ответника да заплати сумата от 437 430 евро, съставляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.

1 от КТ за времето от 17.06.2026 г. до 17.01.2027 г., през което е останала без работа, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (16.08.2026 г.) до окончателното изплащане.

1

В исковата молба се твърди, че ищцата е съдружник в ответното дружество с дялово участие от 8,82%, като в продължение на повече от двадесет години след учредяването му е полагала личен труд, предоставяла е консултантски услуги и е изпълнявала трудови функции в съответствие с притежаваното от нея образование и квалификация. Страните са били обвързани от Трудов договор № 201/14.05.2025 г., с посочена длъжност „Ръководител, лаборатория", изменен и допълнен с последващо допълнително споразумение. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно със Заповед № 66/16.06.2026 г., издадена от управителя на дружеството д-р Лиляна Ламбрева, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ поради това, че служителката не притежава нормативно определените образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „Ръководител, лаборатория".

Ищцата оспорва законността на уволнението и поддържа, че то е извършено при съществени нарушения на закона по следните съображения: На първо място се твърди, че материалноправният състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не е осъществен, тъй като през процесния период тя в действителност не е заемала и не е осъществявала трудовите функции на длъжността „Ръководител лаборатория" по смисъла на приложимите медицински стандарти. Поддържа се, че ръководството на отделните медико-диагностични лабораторни дейности реално се е извършвало от лекари със съответна призната медицинска специалност, които единствено са били вписани в публичния регистър по чл. 40 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) към ИА „Медицински надзор", докато ищцата никога не е била заявявана за вписване по реда на чл. 41 от ЗЛЗ като лице, ръководещо лабораторията.

Изтъква се, че релевантни са действително възложените и престирани трудови функции, а не формалното наименование на позицията в договора. Неправилното посочване на длъжността в трудовия договор и липсата на връчена длъжностна характеристика (констатирана при проверка на ИА „Главна инспекция по труда") представляват порок, произтичащ изцяло от поведението на работодателя, който не може да черпи благоприятни правни последици от собственото си неправомерно поведение (по аргумент от чл. 74, ал. 6 от КТ по аналогия и чл. 8, ал. 1 от КТ) и да се позовава на отстраним недостатък като основание за уволнение, вместо да го санира по реда на чл. 119 от КТ.

На второ място се поддържа, че посочените в уволнителната заповед мотиви са недостоверни. Отразеното в акта обстоятелство, че работодателят е поканил служителката за сключване на допълнително споразумение по реда на чл. 119 от КТ и тя е отказала да подпише необходимите документи, не отговаря на действителността. Проектът за допълнително споразумение от 16.06.2026 г. е бил представен устно от счетоводителя на дружеството броени минути преди връчването на заповедта, като е било отказано копие за запознаване и консултация с адвокат, а самата заповед за уволнение е била предварително изготвена и подписана от управителя. Освен това проектът е предвиждал съществено намаляване на трудовото възнаграждение, промяна в режима на работа и заемане на длъжност, която не фигурира в НКПД и без връчена длъжностна характеристика.

На трето място се твърди, че уволнението съставлява ответна мярка и злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ, предприето непосредствено след проведени неуспешни търговски преговори между съдружниците по повод отправено от ищцата предложение за изкупуване на притежаваните от нея дялови участия в дружествата от групата. Поддържа се още, че след отправеното предложение срещу нея първоначално е било образувано дисциплинарно производство по чл. 193 от КТ, но след като ищцата е уведомила работодателя, че е председател на синдикална секция към КТ „Подкрепа" и се ползва със закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, дружеството е изоставило дисциплинарното производство и е пристъпило към уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ с единствената цел да заобиколи предварителното съгласие на синдикалния орган.

По отношение на претендираното обезщетение ищцата посочва, че вследствие на уволнението е останала без работа за периода от 17.06.2026 г. до 17.01.2027 г. (седем месеца), като на основание чл. 5 от Анекса от 15.05.2025 г. към трудовия договор има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа ведно с всички договорени допълнителни компоненти, възлизащо на 437 430 евро, ведно със законната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил пространен отговор на исковата молба, с който предявените обективно съединени искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Ответникът поддържа, че уволнението на ищцата е напълно законосъобразно и е 2 извършено при точно спазване на материалния закон. Изтъква се, че лечебното заведение осъществява дейността си при задължително спазване на утвърдените медицински стандарти, като за сектора, в който ищцата е полагала труд, приложим е Медицински стандарт „Микробиология", утвърден с Наредба № 4 от 25.01.2010 г. на МЗ. Съгласно т. 1.1 от Раздел II на стандарта лабораториите, извършващи микробиологични изследвания, се ръководят задължително от лекар с призната специалност „Микробиология". По силата на сключения Трудов договор № 201/14.05.2025 г. ищцата е назначена и реално е осъществявала функциите именно на „Ръководител лаборатория" в сектор „Микробиология", като е извършвала разпределение на работата, графиците, цялостна организация и валидиране на лабораторни резултати в информационната система. Безспорно е установено, че ищцата притежава висше образование по специалност „Биотехнологии" с квалификация „биотехнолог" и не притежава висше медицинско образование и квалификация „лекар", поради което обективно не отговаря на нормативните изисквания за заеманата длъжност.

Ответникът се позовава на задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, според която основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е налице и в случаите, когато несъответствието с нормативно установените изисквания за образование и квалификация е съществувало още при сключването на договора, стига работодателят да констатира това обстоятелство впоследствие. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 74, ал. 6 от КТ урежда институт на недействителност на трудовия договор и е неприложима по аналогия.

Изтъква се, че законът не задължава работодателя да предлага друга работа преди упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Въпреки това, от добросъвестност и с оглед запазване на трудовото правоотношение, работодателят е утвърдил нова длъжностна характеристика и още на 11.02.2026 г., както и на 16.06.2026 г., е предложил на ищцата изменение на договора за длъжността „Биолог", съответстваща на образованието

, но същата категорично е отказала. Оспорват се твърденията за злоупотреба с право, като се заявява, че търговските преговори между съдружниците за изкупуване на дялови участия на стойност 4 000 000 евро са напълно самостоятелни и нямат касателство към трудовоправния спор. Наред с това се посочва, че решението за промяна във възнагражденията на работещите съдружници е взето единодушно на Общо събрание още на 04.11.2025 г. с участието на ищцата. Дисциплинарното производство пък е било образувано за реално констатирани нарушения на трудовото време и неизпълнение на задълженията.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се поддържа, че като обусловен същият споделя съдбата на главния иск, като се изтъква и че ищцата не може да бъде възстановена на длъжност, за която нормативно не притежава изискуемата квалификация.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ответникът прави възражение, че съгласно императивната норма на закона и Тълкувателно решение № 3/2024 г. на ОСГК на ВКС обезщетението е нормативно ограничено до предел от шест месеца, поради което искът за седеммесечен период е изначално неоснователен за горницата над шестте месеца. Оспорват се размерът и базата на претенцията, като се твърди, че допълнителните възнаграждения по чл. 2 и чл. 3 от споразумението от 15.05.2025 г. са променливи, зависят от годишни резултати и не формират брутното възнаграждение по чл.

228 от КТ, а т. 3 изрично е изключена по т. 5 от анекса. Твърди се също, че ищцата реализира други доходи, подлежащи на прихващане.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 КТ.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 КТ;

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи съществувалото между страните трудово правоотношение, издаването на заповедта за уволнение, за чиято отмяна е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, датата на нейното връчване; че реално възложените и осъществявани трудови функции са били различни от тези по длъжността в трудовия договор и представляват друга длъжност, за която тя притежава изискуемото образование;

УКАЗВА на ищеца, във връзка с направеното възражение за недобросъвестност, че следва да установи, че работодателят е действал недобросъвестно и превратно при прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ;