Решение № 561 от 02.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000503801 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 10.06.2020г по гр.д. № 171/2018г на Врачански окръжен съд ЗАД „Армеец” е осъдено да заплати на М. М. Й., Ф. М. А., С. М. Й., М. М. А. и Р. М. А. сумите от по 180 000лв на всеки, представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта М. А. Й. – съпруг на първата ищца и баща на останалите четирима ищци, загинал при ПТП на 09.04.2018г, ведно със законната лихва от от 14.09.2018г. и от 06.12.2018г за С.Й., и разноски по съразмерност, като исковете над присъдените размери до претендираните са отхвърлени като неоснователни.

Решението е обжалвано само от ответника ЗАД „Армеец“АД в осъдителните му части като неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се липса на причинна връзка между пътния инцидент и смъртта на пострадалия, като една от задължителните предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ. Това оплакване се обосновава с доводи, че смъртта е настъпила на фона на тежко увредено здравословно състояние. В тази връзка се изтъква процесуално нарушение на съда, който отказал събирането на доказателства от НЗОК за регистрираните заболявания и медицински дейности и така делото останало неизяснено от фактическа страна. На следващо място в условията на евентуалност се въвеждат оплаквания против размера на присъдените обезщетения като прекомерни и несъобразени с всички от значение обстоятелства - тежкото хронично заболяване на починалия мъж, че децата му са вече еманципирани хора със 1 собствени семейства, и че не се установяват изключителни вреди, които да превишават обичайните при подобен трагичен инцидент. Поддържа се също, че не са съобразени броя на пострадалите при същото ПТП и наличието на други производства за обезщетения на техните близки, образувани пред същия съд и по тази причина станали служебно известни.

И на края се поддържат оплаквания против изводите на съда, че не е налице принос от страна на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД като основание за намаляване на обезщетението.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части и вместо това отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на обезщетенията по размер.

В срок е постъпил отговор от въззиваемите- ищци чрез пълномощник Р.М., с който се правят възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваните му осъдителни части. Излагат се подробни съображения за наличието на всички материални предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ, включително за причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и настъпилия противоправен резултат.

Поддържат се доводи за установени изключително близки отношения между загиналия и неговата съпруга и деца и настъпилите вследствие на неговата загуба вреди, обосноваващи обезщетения в присъдените размери.

ТЛП ЗК „Лев Инс“АД чрез пълномощник в съдебно заседание е заел становище за основателност на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с оплакванията и възраженията на страните, приема следното:

Решението в обжалваните осъдителни части е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени субективно съединени искове по чл.432, ал.2 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на М. А. Й. – съпруг и баща на ищците, загинал при пътно произшествие на 09.04.2018г., причинено противоправно от водача на ППС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Изтъкват се обстоятелства за изключително близки отношения между ищците – съпруга и деца и търпените вследствие на трагичната му загуба вреди, за които претендират обезщетение в размер на 200 000лв за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника – застраховател.

В срока за отговор ответникът -застраховател не е оспорил наличието на договор по риска „ГО“, покриващ отговорността към трети увредени лица, но е възразил против описания механизъм на ПТП в исковата молба и против наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил. Поддържат се в условията на евентуалност възражения за съизвършителство от страна на другите водачи на участвалите в 2

ПТП автомобили, и за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който е бил без предпазен колан, и че е знаел, че пътува при употребил алкохол водач, както и че е бил с множество съпътстващи заболявания.

Конституираният като ТЛП ЗК „Лев Инс“АД е оспорил исковете и доводите, че вина за ПТП има другия водач, чиято отговорност по същия риск покрива.

От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че ищците са съпруга и низходящи на загиналия при пътното произшествие М. А. Й. на 58години и като такива подадат в кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при настъпила в резултат на непозволено увреждане смърт (ППВС № 4/61 и ППВС № 5/1996г).

Доказани са предвидените материалноправни предпоставки на деликтната отговорност - противоправно поведение на водача на л.а. „Ситроен ЦЗ”, рег. № М 4670 Ц.

П. П. /нарушение на правилата за движение/, в резултат на което е причинена по непредпазливост на смъртта на три лица, сред който наследодателят на ищците. Този факт е приет за безспорен на осн. чл.300 ГПК предвид на влязлата в сила присъда по НОХД №485/2019г. на Окръжен съд-Враца, с която Ц. П. е призната за виновна в това, че на 09.04.2018г. около 11:40ч. на път Е-79 в района на км.123+300, община Враца, с посока на движение от гр.Монтана - гр.Враца, при управление на лек автомобил "Ситроен", модел "С3" с рег.№ *******, собственост на П. Д. П., е нарушила правилата за движение на по чл.20, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2 ЗДвП, като без да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, предприела маневра за изпреварване на автобус марка "Сетра С 316 ХД" със скорост от около 128км/ч /която не е безопасна, за да се извърши изпреварването за кратко време/ и рязко навивала волана надясно за навлизане в полагащата й се лента, в резултат на което загубила контрол върху автомобила, отново навлязла в насрещната лента за движение и ударила челно правомерно движещия се автомобил "Форд Галакси" с рег.№*******, собственост на "Йоел"ЕООД гр.Монтана, като по непредпазливост причинила смъртта на три лица, сред които М. А. Й. – пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Форд Галакси“.

Пред първата инстанция не е било спорно наличието на валидна застраховка „ГО“ за лек автомобил "Ситроен С3", по силата на която ответният застраховател е легитимиран да отговаря към трети увредени лица /застрахователна полица №BG/11/117002760895 със срок на покритие от 17.02.2017г. - 16.10.2018г/, и че ищците /съпруга и низходящи на загиналия М. Й./ са подали заявления пред застрахователя видно от представените молби вх.№1002015/13.06.2018г. и вх.№100-3039/05.09.2018г. за изплащане на обезщетения при настъпване на застрахователния риск.

Пред първата инстанция е приета и не е оспорена медицинска експертиза, според изводите на която М. Й. е получил комплексна травма - гръдна травма /разкъсване на възходящата гръдна аорта и разкъсвания на двата бели дроба с кръвоизлив в двете гръдни 3 кухини/, коремна травма /подкапсулни разкъсвания на черния дроб/, и че непосредствена и пряка причина за леталния изход е гръдната травма - разкъсвания на аортата и белите дробове с кръвоизлив в двете гръдни кухини, довели до състояние, несъвместимо с живота.

От изводите на експертизата се установява също, че при произшествието М.Й. е бил без поставен предпазен колан, но при този механизъм и установената сумарна скорост на участвалите автомобили от 180-190км/ч, предпазният колан не би бил ефективен. Ударът е бил при инерционна сила и направление отзад напред спрямо надлъжната ос на автомобила, при който биха се получили същите тежки травми /гръдна с разкъсване на белите дробове и аортата/ вследствие сътресението на тялото и леталният изход е бил неизбежен и при правилно поставен предпазен колан.

Конкретният механизъм на ПТП е детайлно изяснен от приетата АТЕ пред първата, от изводите на която е установено, че максимално разрешената скорост за процесния участък е 90км/ч., и че ударът между л.а."Ситроен С3" и л.а."Форд Галакси" е настъпил в лентата на последния правомерно движещ се автомобил в посока гр.Монтана. Скоростта на движение на л.а."Ситроен"С3 в момента на удара е била около 127.9км/ч, а преди началото на предприетата маневра "изпреварване" на автобуса "Сетра" 80км/ч. Към момента на удара скоростта на движение на л.а."Форд Галакси" е била около 60.8км/ч, а на третото участвало в произшествието МПС - автобус "Сетра" при началото на аварийното спиране около 80км/ч. ПТП е реализирано на прав участък от пътя с дължина около 900м., заключен между десен и ляв завой в посока гр.Враца, в която посока са се движили попътно л.а."Ситроен С4" и автобус "Сетра", докато л.а."Форд Галакси" в полагащата му се дясна лента в посока гр.Враца-гр.Монтана. След преминаване на десен за л.а."Ситроен С3" и автобус "Сетра" завой и при навлизане в прав участък на пътя, водачът на лек автомобил Ситроен е предприел маневра "изпреварване" с навлизане в лентата за насрещно движение и в края на маневрата е достигнал скорост от около 127.9км/ч, след което с рязко навиване на волана надясно е целил да се върне в своята пътна лента, но вместо това е загубил контрол върху автомобила и със зигзагообразно движение се е върнал в насрещната лента вследствие на което реализирал удар с правомерно движещия се в своята пътна лента л.а."Форд Галакси".

Последният автомобил получил въртеливо движение, при което навлязъл в лентата за движение в посока гр.Враца, където е последвал вторичен удар в изпреварвания автобус. В заключението на АТЕ е даден отговор и на въпроса относно наличието на фабрично монтиран триточков колан в л.а., и че пострадалият към момента на удара не е бил с поставен такъв.

В обобщаващите си изводи вещото лице автоексперт е категоричен, че в създадената ситуация от предприетото от водача на л.а."Ситроен" изпреварване, другите водачи на л.а."Форд Галакси" и на автобуса "Сетра", движещи се в полагащите им се ленти, не са имали техническа възможност да предотвратят настъпилите удари поради попадане на автомобила "Ситроен" в опасните им зони за спиране.

За изясняване на действителните отношения между загиналият при пътното 4 произшествие М.Й. и неговите съпруга и деца са изслушани пред първата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. А.,Р. и Е. /всички близки на семейството и имащи лични впечатления си за посочените обстоятелства/. От тях установява, че семейството на загиналия било изключително задружно и сплотено, затова приело тежко вестта за трагичния инцидент – М.Й. страдал от тежко бъбречно заболяване и пътувал за хемодиализа, на която бил подложен от няколко години. Починалият полагал грижи за всяко от децата си – три дъщери и син и с всяко от тях го свързвала близка емоционална и доверителна връзка- полагал труд и усилия да се изучат и станат самостоятелни. След като всяко от децата му /на възраст към инцидента между 27 и 34 години/ създало собствено семейство, продължили да общуват заедно и живеели в непосредствена близост в едно населено място. Семейството се събирало на празници, а когато здравето на починалия се сериозно се влошило, всяко от децата му се включвало и било негова опора, дъщерята С. от Испания /където работела/ пращала пари за лечението.

От показанията на свидетелите се установява, че освен грижовен баща, създал и отгледал с труд децата си, загиналият бил всеотдаен съпруг. Със съпругата си М. били заедно от 1980г, съжителствали в хармония и разбирателство, и двамата работели – той в строителството, а тя в шивашки цех, с много труд заедно отгледали децата си. Внезапната му смърт била голям шок за съпругата и децата му, всички били в критично състояние, не можели да превъзмогнат загубата и непрекъснато посещавали гробищния парк, споделяли мъката си по близкия човек и той продължавал да присъства непрекъснато в разговорите им с голяма болка и тъга. Съпругата му продължавала да тъгува и споделяла пред близките състоянието си на самота и безпомощност след неговата загуба.