Определение № 736 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. Пазарджик, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500752 по описа за 2024 година Производството е по чл.95, ал.5, във връзка с чл.274 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по повод на постъпила жалба от Н. Н. А. с вх.

№9664/17.10.2024г. срещу Постановление от 02.10.2024г. по изп.д. №12 по описа за 2022г. на ДСИ- Пазарджик, с което е постановен отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл.23, ал.3 от ЗПП /закона за правната помощ/, във връзка с чл.95 от ГПК на длъжника Н. Н. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик.

В жалбата от страна на жалбоподателят се оспорват съображенията на ДСИ. В тази насока се визира, че има основно образование, не притежава правна грамотност, излежава наказание „лишаване от свобода“, което го лишава от ресурси да организира защитата на правата си. Твърди се, че с постановения отказ са нарушени негови права, гарантирани от международни актове. Искането е обжалваното постановление бъде отменено, като му бъде предоставена правна помощ, за да може да упражни ефективно правата си по подадената от него жалба против действията на ДСИ по изпълнителното дело.

Към жалбата отново е приложена декларация от Н. А., като се прави искане, освен за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и 1 разноски по жалбата, по който въпрос в настоящото производство, съдът няма основание да се произнася.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от взискателя по изпълнението ГДИН, чрез процесуалния му представител юриск.Р. Р., с вх.

№5201 от 28.10.2024г. /възражение/. В него се приема, че подадената жалба е неоснователна. В тази връзка се твърди, че съгласно чл.94 от ГПК и чл.95, ал.1 от ГПК, правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, за предоставянето на която е необходимо подаване на молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Сочи се, че разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ намира приложение когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това и то когато страната няма средства да си осигури такава. Счита се, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ в конкретния случай.

Предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, с оглед естеството на производството. Налице е позоваване на практика на състав на Административен съд-Пазарджик, в който е обсъден броя на производствата, образувани по инициатива на жалбоподателя и са изложени мотиви в следния смисъл: „….Генерирането на значителен брой съдебни производства за сметка на съдебната система, не индицира извод за наличието на действителен правен интерес от защита на накърнени субективни права“. Споделят се изводите на ДСИ, че жалбоподателят разполага със знания сам да реализира защитата на правата си. Изложени са доводи относно искането за освобождаване от държавна такса, които настоящата инстанция няма да обсъжда, тъй като това искане не попада в рамките на производството, с което е сезиран. Постъпили са мотиви от страна на ДСИ при РС- Пазарджик, като в тях се подържа становището му, обективирано в обжалваното постановление.

От събраните по делото доказателства, Окръжният съд прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело №12/2022г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик е образувано по повода на подадена молба от Г. Д. „И. Н.“гр.София, чрез мл.юриск. Р. Р. за събиране на присъдено парично вземане.

2

Длъжник по това дело е Н. Н. А., като изпълнението на парично вземане е в размер на 300лв., присъдени разноски по издаден изпълнителен лист. По делото са предприети изпълнителни действия, като на 15.08.2024г. е постъпила жалба на длъжника с вх.№94-Н-204/24 от 15.08.2024г. подадена срещу действия на съдебния изпълнител, обективирани в съобщение, във връзка с негова молба с вх.№3767/ 29.07.2024г. С допълнителна молба към тази жалба с вх.№94-Н-204/24 от 15.08.2024г. по описа на Министерство на правосъдието, жалбоподателят Н. А. е отправил искане по реда на чл.83, ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на дължимата се държавна такса за обжалването, както и да му бъде назначен служебен защитник, поименно посочен в молбата, за осъществяване на правна помощ под формата на процесуално представителство, във връзка с подадената жалба, по чл.23, ал.3 от ЗПП, във връзка с чл.95 от ГПК. Към нея е приложена е декларация по чл.23, ал.3 от ЗПП. Цитираната по- горе жалба е администрирана като жалба против действията на ДСИ и изпратена на Окръжен съд- Пазарджик. Видно от Определение №552/30.09.2024г., постановено по гр.д. №583/2024г. е прието, че жалбата не е надлежно администрирана, тъй като по искането за предоставяне на правна помощ компетентен да се произнесе е именно ДСИ и е върнал жалбата, като е дал и указания за предприемане на действия за отстраняване на нередовностите й. След връщането й е постановено обжалваното Постановление от 02.10.2024г., видно от което е отказано да се уважи искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.95 от ГПК.

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.

В конкретния казус, за да постанови обжалвания акт, ДСИ се е позовал на изложена от него преценка, че жалбоподателят борави отлично с правните факти и норми, както и, че повдигнатия спор не се отличава с фактическа и правна сложност. Тези мотиви не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция, но като краен правен извод следва да се приеме, че правилно е направен отказ от страна на съдебния изпълнител да предостави правна 3 помощ. В тази насока следва да се посочи, че правната помощ в хипотезата на чл.21, т.2 от ЗПП /закона за правната помощ/ се предоставя в случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това- /чл.23, ал.2 от ЗПП/. Преценката дали са налице условията за предоставяне на правна помощ се извършва от съответния орган- в конкретния случай от ДСИ /чл.23, ал.3 от ЗПП/ и то въз основа на представените доказателства. На практика, съображенията на ДСИ за да постанови отказ не се основават на критериите на закона, а на собствената му субективна преценка за правните знания на жалбоподателя. Дори при най- широко разбиране тези съображения не биха се вместили в критерия „интереси на правосъдието“. Реално, преценката за предоставяне на безплатна правна помощ следва да се извърши при съобразяване на кумулативното наличие на предпоставките, определени в закона, които условно могат да бъдат разделени на две групи, а именно: 1. финансови- лицето да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение /чл.23, ал.3 от ЗПП/ и 2. предметни- касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ /чл.24 от ЗПП/. Чрез втората група условия законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима и 3. в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК.

Окръжният съд намира, че наличието на предпоставките от първата група не следва да се обсъжда имайки предвид представената от длъжника декларация. Дължи се обсъждане на въпроса, дали интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ на лицето под формата на процесуално представителство. В настоящия случай исканата правна помощ, ако бъде допусната, ще се сведе единствено до процесуално представителство в производството по обжалване действията на ДСИ, мотивирани с оплаквания относими към несеквестируемост- частична, на запорирано имущество. Производството протича в закрито заседание. Това означава, че нито страните, нито пълномощниците им ще пледират устно пред 4 съда. Макар и не достатъчно коректно в жалбата са изложени оплакванията и исканията на Н. А. и тя може да бъде разгледана от съда. При прекратяване на производството, съдът е дал указания за отстраняване на нередовност на жалбата, което указание е коректно, но и в този и вид жалбата може да бъде разгледана. Поради това съдът намира, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател под формата на процесуално представителство. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПрП, тази помощ обхваща процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Този принцип на оправдана от гледна точка на ползата, която ще допринесе правната помощ е възприет и в чл.47, ал.1 от Хартата за основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. В този аспект, следва да се вземе предвид и изложеното относно предприетите в изпълнителното производство действия от ДСИ и от длъжника. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане- от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител /след предоставяне на необходимата информация/ вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие /отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му е невъзможно/. Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител, 5 обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане.

В случая, жалбата на длъжника е насочена срещу съобщение, отправено от него до ДСИ и получено на 02.08.2024г., с което по повод доводите му за наложен запор върху личната му сметка е даден отговор, че са дадени указания в запорното съобщение да се съобрази чл.446 от ГПК. Поради изложеното, съдът намира н а първо място, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател под формата на процесуално представителство; на второ място предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, като се има предвид и дължимата преценка за допустимост на претенцията.

Мотивиран от гореизложеното, по съображения, различни от мотивите на ДСИ, но водещи до същия краен извод, обжалваното постановление на ДСИ следва да бъда потвърдено, а подадената жалба, като неоснователна се остави без уважение.