Определение № 38077 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38077 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110162512 по описа за 2024 година

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на **** срещу Д. М. М., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания за доставена електрическа енергия и мрежови услуги и обезщетение за забава, за които е издадена Заповед № 11079 от 12.04.2024 г. по ч. гр. д. № 19075/2024 г. на СРС, 32 състав.

Съдът, след като извърши служебна проверка за допустимостта на предявените искове и се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, намира следното:

На 04.04.2024 г. настоящият ищец **** е депозирал заявление по чл. 410 ГПК срещу Д. М. М., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 19075/2024 г. по описа на СРС, 32 състав и е издадена Заповед № 11079 от 12.04.2024 г., за заплащане на заявителя сумата от 455,34 лв., представляваща главница за доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 02.11.2022 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 68,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.01.2023 г. до 26.03.2024 г., както и разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

От материалите по заповедното производство, съдържащи се в кориците на ч. гр. д. № 19075/2024 г. на СРС, 32 състав се установява, че са предприети 1 действия за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника на адреса по постоянната и настоящата му адресна регистрация, установена чрез справка от Национална база данни „Население“ – гр. София, ********. При посещенията на адреса длъжникът не е бил намерен, като в оформените разписки връчителят е удостоверил, че по сведения на пълнолетен мъж от входа, който отказал да се представи, лицето не живее на адреса, поради което е пристъпено е към залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдия-докладчик констатира, че в заповедното дело липсват данни съдът да е извършил проверка за местоработата на длъжника и да е предприел действия за връчване на книжата по месторабота, съобразно изискванията на чл. 47 ГПК.

На 13.06.2024 г. от електронния адрес на длъжника са изпратени съобщения до съда, към които е приложено платежно нареждане за сумата от 20 лв. с получател Столична община и основание „ГЛОБА ФИШ 0000223199 ЗАБРАВЕНО ПЛАЩАНЕ“. От платежния документ се установява, че преводът е извършен на 13.06.2024 г. по сметка на Столична община, а не по сметка на заявителя ****. В изпратените електронни съобщения длъжникът не е заявил, че оспорва вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, нито че е изпълнил задълженията си към заявителя.

Представеният платежен документ се отнася до задължение към различен кредитор, на различно основание и в размер, който не съответства на нито едно от вземанията по заповедта.

С Разпореждане № 88915 от 21.06.2024 г. заповедният съд е указал на длъжника в едноседмичен срок от получаване на съобщението изрично да заяви дали оспорва вземанията, обективирани в издадената заповед за изпълнение. По делото не се установява длъжникът да е направил изявление в този смисъл.

Въпреки това с Разпореждане № 124278 от 02.09.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок да заяви дали оспорва обстоятелството, че длъжникът е заплатил изцяло всички вземания по заповедта за изпълнение, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията заповедта ще бъде обезсилена.

В отговор заявителят е изразил становище, че представеното от длъжника платежно нареждане не удостоверява плащане на вземанията по 2 заповедта, тъй като се отнася до глоба, заплатена на Столична община, и няма отношение към задълженията за доставена електрическа енергия.

С Разпореждане № 134977 от 24.09.2024 г. заповедният съд е приел, че длъжникът е редовно уведомен и в законоустановения срок е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията в едномесечен срок от съобщението, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

В изпълнение на указанията **** установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК. е предявило настоящите

В хода на исковото производство ответникът оспорва обстоятелството да е подавал възражение срещу заповедта за изпълнение и заявява, че не е получавал надлежно книжата по заповедното дело. От представените по делото изявления се установява, че ответникът е възприел изпратените му електронни съобщения като отнасящи се до задължение за глоба по електронен фиш, поради което е изпратил платежния документ за погасяването й.

На 14.03.2025 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 450,30 лв., представляваща главница по фактура № 1282857497. Със становище от 06.10.2025 г. ищецът е признал извършеното плащане и е заявил, че не поддържа исковата молба в тази част, като е посочил, че остават непогасени сумите от 5,04 лв. главница по друга фактура, 68,17 лв. обезщетение за забава, 59,75 лв. законна лихва върху заплатената главница за периода от 27.03.2024 г. до 14.03.2025 г., както и разноските по заповедното и исковото производство.

Посочените обстоятелства не отстраняват необходимостта от служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за разглеждане на исковете по чл. 422 ГПК.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК установителният иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, е допустим при наличие на предвидените в чл. 415, ал. 1 ГПК предпоставки. Правният интерес от този иск произтича от необходимостта вземането да бъде установено по исков ред в случаите, в които законът не допуска заповедта да породи изпълнителното си действие без провеждане на състезателно производство.

Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, е длъжен служебно да провери наличието на тези предпоставки, независимо от дадените от заповедния съд 3 указания за предявяване на иск. Указанията по чл. 415 ГПК не обвързват исковия съд при преценката за допустимостта на производството (в този смисъл т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В настоящия случай заповедният съд е дал указания за предявяване на иск, след като е приел, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, но този извод не намира опора в материалите по заповедното дело.

Съгласно чл. 414 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, като не е длъжен да обосновава възражението си. Законът не изисква изявлението непременно да бъде направено чрез утвърдения образец, но е необходимо от съдържанието му да може да се установи воля за оспорване на вземането, за което е издадена заповедта.

Изпратените от Д. М. М. електронни съобщения не съдържат подобно изявление, доколкото с тях е представен документ за плащане на глоба по фиш № 0000223199 в размер на 20 лв. с получател Столична община и документът няма отношение към вземанията на ****, нито от придружаващите го съобщения може да се изведе воля за оспорването им.

Обстоятелството, че длъжникът е изпратил платежния документ по заповедното дело, не е достатъчно, за да му се придаде характер на възражение по чл. 414 ГПК. Съдържанието на процесуалното изявление следва да се преценява според действително обективираната воля на неговия автор, а не според предположения относно намеренията му. При това положение не е налице основание да се приеме, че е направено възражение по чл. 414 ГПК, включително възражение за изпълнение на задължението.

Не се установява и надлежно осъществено връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което да обосновава приложението на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

По заповедното дело са удостоверени посещения на адреса на длъжника, който съответства на постоянния и настоящия му адрес според извършената справка от Национална база данни „Население“. Връчителят е отразил, че лицето не е намерено и че според сведения на пълнолетен мъж от входа, отказал да се представи, длъжникът не живее на адреса, в резултат на което са предприети действия по залепване на уведомление, но не е изчерпана предвидената в чл. 47 ГПК процедура. При неполучаване на книжата в срока 4 по чл. 47, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши предвидените в закона служебни проверки, включително относно местоработата на адресата, и при установяване на такава да предприеме връчване по месторабота. В случая по заповедното дело липсват данни за извършена проверка относно местоработата на длъжника, както и за предприети действия за връчване на книжата на такъв адрес, поради което процедурата по чл. 47 ГПК не е приключила при спазване на всички законови изисквания. Удостоверените от връчителя сведения, че длъжникът не живее на адреса, не освобождават съда от задължението да извърши останалите предвидени в закона действия.

Следователно не е налице редовно приключило връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК, което да обоснове предявяването на установителен иск на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че указанията, дадени с Разпореждане № 134977 от 24.09.2024 г., са постановени при неправилно възприета фактическа обстановка относно наличието на възражение срещу заповедта за изпълнение. Изпълнението на указанията от страна на заявителя не поражда правен интерес от предявяването на иск по чл. 422 ГПК, когато не са налице законовите предпоставки за това. Допустимостта на иска е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото. При установената непълнота на процедурата по връчване, стабилитетът на издадената заповед за изпълнение следва да бъде изяснен от заповедния съд, на който след прекратяване на настоящото производство заповедното дело следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, включително за довършване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение съобразно изискванията на чл. 47 ГПК и за преценка на произтичащите от това процесуални последици.

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове по чл.

422, ал. 1 ГПК са недопустими поради липса на правен интерес и производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 5

335657/22.10.2024 г., подадена от **** срещу Д. М. М., въз основа на която е образувано гр. д. № 62512/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 32 състав, за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 11079 от 12.04.2024 г. по ч. гр. д. № 19075/2024 г. на СРС, 32 състав, поради липса на правен интерес от предявяването им.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на настоящото определение, ч. гр. д. № 19075/2024 г. по описа на Софийския районен съд да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по връчване на заповедта за изпълнение и произнасяне съобразно резултата от тях.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6