Определение № 672 от 12.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500773 по описа за 2024 година

Производството е по чл.95 ал.5 във връзка с чл.274 и следващите от ГПК.

С постановление от 30.09.2024 година по изп. д. № 593 по описа за 2024 година на ДСИ Пазарджик е постановен отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл.23 ал.3 от ЗПП във връзка с чл.95 от ГПК на Н. А.. За да постанови този акт ДСИ се е позовал на субективната си преценка, че жалбоподателят борави отлично с правните факти и норми, както и че повдигнатия спор не се отличава с фактическа и правна сложност.

Против това постановление в законния срок е постъпила частна жалба от Н. А. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че има основно образование, не притежава правна грамотност, излежава наказание „лишаване от свобода“, което го лишава от ресурси да организира защитата на правата си, защото в затвора не може да ползва компютър и интернет. Счита, че с постановения отказ са нарушени негови права, гарантирани от Конституцията на Република България и международни актове. Моли постановлението са бъде отменено, да му бъде предоставена правна помощ, за да може да упражни ефективно правата си по подадената от него жалба против действията на ДСИ по изпълнителното дело.

Отново е приложена декларация от Н. А., като се прави искане освен за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и разноски по жалбата, по който въпрос в настоящото производство съдът не следва да се произнася.

1

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от представителят на ГДИН. Намират жалбата за неоснователна. Твърди, че съгласно чл. 94 от ГПК и чл. 95, ал. 1 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, за предоставянето на която е необходимо подаване на молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.

Разпоредбата на чл. 23, ал. I от Закона за правната помощ (ЗПП) намирала приложение, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това и то когато страната няма средства да си осигури такава. Счита, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ в конкретния случай. Предоставянето на правна помощ не било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето с оглед естеството на производството. Позовава се на практика на състав на Административния съд, в който е обсъден броят на производствата, образувани по инициатива на жалбоподателя и са изложени мотиви в смисъл, че генерирането на значителен брой съдебни производства за сметка на съдебната система не индицира извод за наличието на действителен правен интерес от защита на накърнени субективни права. Споделил е изводите на ДСИ, че жалбоподателят разполага със знания сам да реализира защитата на правата си. Изложени са доводи относно искането за освобождаване от държавна такса, които съдът няма да обсъжда, тъй като това искане не попада в рамките на производството, с което е сезиран.

Постъпило е становище на ДСИ с изразено мнение за неоснователност на жалбата на Н. А..

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмените становища на страните, като обсъди и анализира събраните доказателства, намира, че жалбата е допустима, тъй като подадена в установения от закона срок против подлежащ на въззивен контрол акт, от лице, имащо правен интерес от обжалването му.

Разгледана по същество обаче тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподател Н. Н. А. е длъжник по изпълнителното дело, образувано по молба на ГДИН за изпълнение на парично вземане в размер на 370 лева присъдени разноски. По делото са предприети изпълнителни действия, като на 15.08.2024 г. е постъпила жалба против разпореждане на ДСИ при РСПазарджик по молба вх. № 94-Н-211/26.07.2024 г. по изп.д. № 67/2022 г.

Направено е искане за освобождаване от такси и разноски и предоставяне на правна помощ, като е приложена декларация.

2

Окръжният съд е счел, че жалбата не е надлежно администрирана, тъй като по искането за предоставяне на правна помощ компетентен да се произнесе е именно ДСИ и е върнал жалбата, като е дал и указания за предприемане на действия за отстраняване на нередовностите й. След връщането на делото на ДСИ е постановено обжалваното постановление.

По съществото на спора въззивният съд приема следното:

Правната помощ в хипотезата на чл.21 т.2 от ЗПП се предоставя в случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това./чл.23 ал.2 от ЗПП/. Преценката дали са налице условията за предоставяне на правна помощ се извършва от съответни орган – в конкретния случай от ДСИ /ал.3 на чл.23 от ЗПП/ и то въз основа на представените доказателства. Съображенията на ДСИ, изложени в обжалваното постановление, не се основават на критериите на закона, а на субективната му преценка за правните знания на жалбоподателя.

Следва да се има предвид, че преценката за предоставяне на безплатна правна помощ трябва да се извърши при съобразяване на кумулативното наличие на предпоставките, определени в закона, които условно могат да бъдат разделени на две групи: 1) финансови - лицето да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение /чл. 23, ал. 3 ЗПП/, и 2) предметни касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ /чл. 24 ЗПП/. Чрез втората група условия законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ: 1) когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, 2) когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, и 3) в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК.

Съдът приема, че наличието на предпоставките от първата група е несъмнено, като се вземе предвид представената декларация. Необходимо е да бъде обсъден въпросът дали интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ на лицето под формата на процесуално представителство.

В настоящия случай исканата правна помощ, ако бъде допусната, ще се сведе единствено до процесуално представителство в производството по обжалване действията на ДСИ, мотивирани с оплаквания, относими към частична несеквестируемост на запорирано имущество. Производството протича в закрито заседание, а това означава, че нито страните, нито 3 пълномощниците им ще пледират устно пред съда. Макар и не достатъчно коректно формулирани, оплакванията и исканията на Н. А. в настоящата жалба дават основание на съда да я приеме за допустима. При прекратяване на производството с Определение № 555/30.09.2024 г. по в.гр.д. № 593/2024 г. по описа на ПОС, съдът е дал указания за отстраняване на нередовности на жалбата, които указания по принцип са коректни, но жалбата може да бъде разгледана и във вида, в който е подадена. Поради това съдът намира, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощна частния жалбоподател под формата на процесуално представителство. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, тази помощ обхваща процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Този принцип на оправдан интерес от гледна точка на ползата, която ще допринесе правната помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. За да извърши преценка в този смисъл, съдът взе предвид и изложеното относно предприетите в изпълнителното производство действия от ДСИ и от длъжника.

Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно). Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане. Жалбата на длъжника е насочена срещу съобщение, отправено от него до ДСИ, с което по 4 повод доводите му за наложен запор върху личната му сметка е даден отговор, че са дадени указания в запорното съобщение да се съобрази чл.446 от ГПК.

Поради изложеното въззивният съд намира на първо място, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател под формата на процесуално представителство; на второ място предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, като се има предвид и дължимата преценка за допустимост на претенцията. Мотивиран от изложеното, но по съображения, различни от мотивите на ДСИ, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 30.09.2024 година по изп.д. № 593 по описа за 2024 година на ДСИ при РС-Пазарджик, в което е обективиран отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл.23 ал.3 от ЗПП във връзка с чл.95 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5