Решение № 1009 от 10.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Варна, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20253100501120 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Д. Й. П., в качеството му на наследник на Й. П. И., против решение №4333/02.12.24г., постановено по гр.д.№5300/23г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете на Д. Й. П., заместил по реда на чл.227 ГПК починалия в хода на процеса Й. П. И., срещу ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

„Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, както следва: предявен в качеството на процесуален субституент на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, осъдителен иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ за сумата от 9189.09лв, представляваща непогасен остатък от задължението по договор за кредит от 21.11.2019г., сключен между наследодателя на ищеца – П. Й. П. и „Експресбанк“ АД /правоприемник на което е „Банка ДСК“ АД/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска – 15.12.2022г. до окончателното й изплащане, и установителен иск с правно основание чл.146, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14 от Общите условия на ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД по групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк“ АД, предвиждаща, че за всички видове покрити рискове не са покрити преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последици.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Позовавайки се на съдебна практика навежда довода, че 1 експертизата не съставлява абсолютно доказателство, и счита, че ВРС неправилно е кредитирал заключението на СМЕ. Оспорва извода на ВРС, че смъртта е пряка последица от вируса на Ковид-19, като излага, че леталният резултат е опосреден, тъй като пневмонията е косвена последица от вируса, острата дихателна недостатъчност е косвена последица от пневмонията, а смъртта е косвена последица от острата дихателна недостатъчност. Навежда възражения за неправилност на събраната пред ВРС съдебно-медицинска експертиза, която страдала от вътрешно противоречие, като преповтаряйки извода на вещото лице, че смъртта е причинена пряко от вируса, е допуснал съществено процесуално нарушение. Счита, че ВРС е допуснал и второ процесуално нарушение като не е назначил служебно повторна СМЕ, предвид неправилността на заключението по първоначалната. Излага, че ВРС не е съобразил, че смъртта е косвена последица от заразяването с Ковид-19.

Навежда доводи за нищожност на клаузата на чл.14 от ОУ, касаеща не покриване на преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, като се позовава на чл.143, ал.2, т.6 и т.19 от ЗПП. Счита, че липсата на критерии, определящи в кои случаи е налице пряка и в кои косвена последица, позволява на застрахователя да извършва свободна преценка за това и да откаже плащане, без ОУ да съдържат аналогично право за потребителят, като се позовава и на съдебна практика. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна- съищец БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София, е постъпил отговор, с който оспорва допустимостта на иска и конституирането си като съищец, а в евентуалност счита иска за основателен.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище гр.София, не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Й. П. И., поч. на 04.05.23г., и заместен в хода на процеса на осн. чл.227 ГПК от наследник Д. Й. П., срещу ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.382, ал.3 пр. последно КЗ за осъждане на ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на БАНКА ДСК АД, конституирана като съищец, сумата от 9189,09лв, представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка

"Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на ЕКСПРЕСБАНК АД, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за кредит експресо №870105748850, сключен между ЕКСПРЕСБАНК АД и П. Й. П., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска – 15.12.2022г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.146 вр. чл.143, ал.2 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14 от общите условия по групова застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на ЕКСПРЕСБАНК АД, предвиждаща изключване от покрит риск на преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последици.

В исковата молба твърди, че Й. И. е наследник по закон на П. Й.П., поч. на 24.03.21г., чието наследство бил приел. Излага, че на 21.11.19г. между П. П. и ЕКСПРЕСБАНК АД /чийто правоприемник се явява БАНКА ДСК АД/ 2 бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 12000лв и със срок на погасяване 10.12.29г. Твърди, че между БАНКА ДСК АД и ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД е сключен договор за групова застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на ЕКСПРЕСБАНК АД, към която със заявление за присъединяване кредитополучателят П. бил включен.

Твърди, че последният страдал от раково заболяване-фоликуларен нехочкинов лимфом, като в края на м.12.20г. състоянието му се влошило, като на 25.03.21г. починал, а като причина за смъртта била посочена „остра дихателна и циркулаторна недостатъчност“. Твърди, че банката не упражнила правата си на застрахован, поради което той отправил претенция, по която получил отказ.

Счита, че не е налице основание за отказ, тъй като Ковид-19 не бил причина за смъртта на наследодателя му, който бил раково болен. Счита клаузата на чл.14 от ОУ, предвиждаща изключване от покрит риск на преките или косвени последици или резултати от епидемия или пандемия, както и техните последици, на която се позовал застрахователя, за нищожна поради неравноправност с оглед неопределеност на термина „косвена причина“, позволяващ на застрахователя да се освободи от отговорност винаги, когато застрахователят прецени, че даден фактор е допринесъл за настъпване на леталния резултат. Излага, че неплатеният размер на дълга е 9189,09лв, в който размер се дължи на банката застр.обезщетение.

В отговор на исковата молба ответникът ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131272330, оспорва исковете по основание и размер. Излага, че е налице изключен риск съгласно чл.14.1 от ОУ по застраховката, а именно, че за всички видове покрития, определени в ОУ, не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. Оспорва материално-правната легитимация на ищеца, считайки, че право да иска плащане на остатъка от дълга има само банката. Оспорва твърдението за неравноправност на клаузата на застраховката, тъй като с нея не се въвеждат задължения на застр.лице, нито се нарушават негови права, а клаузата очертава обхвата на носения от застрахователя риск.

В становище, депозирано от съищеца БАНКА ДСК АД, се оспорва легитимацията на ищеца да предяви иска, като се излага, че банката няма задължение да води иск срещу застрахователя, а правото на иск принадлежи на наследника, поради което и липсват основания за конституирането на банката на страната на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна 3 власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

По делото не се спори, че между П. Й. П. като кредитополучател и ЕКСПРЕСБАНК АД /чийто правоприемник е БАНКА ДСК АД/ е сключен договор за кредит №870105748850 от 03.12.19г. по силата на който на първия е отпуснат кредит в размер на 12000лв., подлежащ на връщане съгласно погасителен план към договора с краен срок на погасяване 10.12.29г.

Няма спор още, че между ЕКСПРЕСБАНК АД и ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕКСПРЕС ЕАД /чийто правоприемник е ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД/ е сключен групов договор за застраховка "Живот" на кредитополучатели/съдлъжници на ЕКСПРЕСБАНК АД, като със заявление от 21.11.19г., приложено по делото, към групата на застрахованите лица по застр.договор е присъединен и наследодателя на ищеца. Покритите рискове съгласно договора са смърт на застрахованото лице в резултат на злополука или заболяване и пълна и необратима загуба на автономност в резултат на злополука или заболяване, като за изключените рискове се препраща към ОУ.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, че ищецът Й. П. И. е баща и законен наследник на П. Й. П., поч. на 24.03.21г.

Видно от приложеното искане от 04.08.21г. ищецът Й.И. е предявил застрахователна претенция към

ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, в отговор на която с писмо от 23.08.21г. ответникът е отказал застрахователно плащане.

В качеството си на законен наследник на починалия кредитополучател ищецът е встъпил в правата на застрахования и по силата на разпоредбите на чл.382, ал.1 и ал.3 КЗ същият е легитимиран от свое име да упражни правото на кредитора да получи от застрахователя следващото се застрахователно обезщетение, в случай на неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие. Ето защо и по аргумент от чл.26, ал.4 ГПК съдът е конституирал като съищец БАНКА ДСК АД в качеството й на кредитор, в чиято полза е сключена застраховката.

Възраженията на банката в тази насока са неоснователни.

Спорът по делото се свежда до това налице ли е хипотеза на изключен риск, при която не се дължи плащане на застрахователно обезщетение.

По делото няма спор, че на 11.03.2020г. Световната здравна организация обявява COVID-19 за пандемия. От изслушаната пред настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че при П. П. са били диагностицирани следните заболявания– автоимунна хемолитична анемия / датираща от 2019г./, неходжкинов лимфом / диагностициран декември 2020г./ и Ковид-19 двустранна пневмония / установена март 2021г./. Вещото лице сочи, че непосредствената причина за смъртта е Ковид-19 инфекцията, проявена с пневмония, като в с.з. пояснява, че заразяването с Ковид-19 е довело до развитието на пневмония и на вече дихателна и сърдечна недостатъчност. Останалите заболявания вещото лице сочи, че снижават общо имунитета и предполагат развитието на инфекции, които да предизвикат възпалителен процес. Излага още, че връзката на 4 основната причина със съпътстващите заболявания се свежда до това, че от една страна, сниженият имунитет благоприятства заразяването и намалява самостоятелните защитни възможности на организма, а от друга, че самата вирусна инфекция чрез свои прояви или използвани средства за лечение може да активира автоимунни процеси и да влоши анемията. В тази насока съдът намира, че следва да се цени установения от вещото лице факт на предприето при последната хоспитализация кръвопреливане, свързано с анемичния синдром. Съобразявайки така даденото заключение и разясненията на вещото лице настоящият състав извежда безспорния извод за наличието на връзка между Ковид-19 и настъпилата смърт на наследодателя на ищеца, като последната се явява косвена последица от вирусната инфекция. Това е така, доколкото Ковид инфекцията се е развила на фона на съществуващи раково и автоимунно заболяване, намаляващи защитните възможности на организма, при което е причинила пневмония, която не е закономерен и сигурен резултат от вируса /предвид неговите възможни различни проявления съгласно експерта/ и е довела до дихателна и сърдечна недостатъчност.