Определение № 2736 от 04.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2736 гр. София, 04.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Веселка Марева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002102539 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от И. И. Н. и С. Л. С. (неправилно посочен в касационната жалба с презиме В. при точно посочени други индивидуализиращи данни), против решение № 303 от 10.03.2023 г. по гр. дело № 25/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3185 от 24.10.2022 г. по гр. дело № 4163/2021 г. на Варненски районен съд за признаване по предявени от Е. Х. Х. и Н. Х. Х. против И. И. Н. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и против С. Л. С. иск по чл. 108 от ЗС на правото им на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място] - гараж, с площ от 19.01 кв.м, заедно с 8.7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, въз основа на придобивна давност в периода 10.02.2010 г. - есента на 2020 г., и осъждане на С. Л. С. да им предаде владението имота, и се е произнесъл за разноските по производството.

Касаторът И. И. Н. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост на изводите на въззивния съд, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Тези касационни основания са изведени в касационната жалба с доводи за липса на установено от събраните доказателствени средства давностно владение върху гаража, продължило повече от десет години, чрез осъществяване на фактическа власт с намерение за своене, демонстрирано пред трети лица и неговия собственик, оборване на презумпцията по чл. 69 от ЗС с направени признания за търсеното й за сключване на окончателен договор и ползване на гаража въз основа на предоставеното му пълномощно и за установяване на фактическата власт върху същия като държане въз основа на даденото пълномощно и уговорката за сключване на окончателния договор, което не 1 може да доведе до придобиване на собствеността по давност освен при промяна на намерението, намерила външна проява чрез действия, които отричат правата на досегашния собственик, каквито действия в случая липсвали и дори не сочили на отблъскването й като собственик. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК очевидна неправилност на решението съгласно чл.

280, ал. 2 от ГПК, поради явна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд за осъществявана фактическа власт върху имота и с намерение за своене на същия, изведени при грубо нарушаване на правилата на формалната логика и принципи на съдопроизводството, и наличие на специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК, с поставяне на следните процесуалноправни и материалноправни въпроса:

1. Опитите на купувача по сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот да се свърже с продавача за сключване на окончателен договор изключва ли намерението за своене по отношение на имота, като въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото;

2. Когато едно лице осигурява безпрепятствен достъп на собственика на имота, не го отблъсква при упражняване на фактическа власт и крие намерението си за своене, може същото лице да демонстрира пред собственика явно и необезпокоявано владение на имота с намерение за своене, годно да го направи собственик, по който въпрос се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. дело № 342/2011 г. на ВКС, II г. о.;

3. Владение или държане представлява упражняването на фактическа власт върху имот, който се държи на основание предоставено пълномощно;

4. За кого извърша действията, за които е упълномощен пълномощника – за себе си или за упълномощителя, и може ли да придобие по давност вещ лице, което я държи въз основа на дадено му за нея пълномощно, като се посочва, че последните два въпроса са постановени в противоречие със задължителната практика на ВКС по Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС;

5. За да започне да тече придобивна давност в полза на лице, което упражнява фактическа власт върху една вещ, необходимо ли е да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата на собственика и показват владение за себе си. Въпрос, за който се твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с решение от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. дело № 859/2009 г. на ВКС, II г. о., и решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр. дело № 37/2010 г. на ВКС, II г. о., и

6. Как следва да се преценяват противоречиви показания на отделни свидетели, предвид тяхната заинтересованост от изхода на делото, и допустими ли е по свое усмотрение съдът да преиначава дадени свидетелски показания или игнорира част от тях в полза на една от страните. По тези процесуалноправни въпроси се поддържа противоречие с практиката в решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр. дело № 4004/2014 г. на ВКС, I г. о., и решение № 297 2 от 12.07.2017 г. по гр. дело № 3244/2016 г. на ВКС, IV г. о.

В касационната жалба на С. Л. С. се излагат доводи за недопустимост, а при евентуалност за очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение поради неотчитане на признанието на ищеца Е. Х. за наличие на пълномощно и ключ за праводателя му И. Н. и многократното й издирване от него за сключване на окончателен договор, признаващи правата й на собственик. Излага доводи и за неправилност на решението поради поправяне на решението на първоинстанционния съд в грубо нарушение на състезателното начало и равенство на страните в процеса и необоснованост на изводите на въззивния съд за наличието на намерение за своене на процесния гараж поради неправилна преценка на свидетелските показания и необсъждане на направените от ищеца Е. Х. признания, които го изключват, респ. правят невъзможно придобиване на собствеността въз основа на постоянно, несъмнено, явно и спокойно упражняване на фактическа власт върху гаража в продължение на десет години. Претендира разноски.

Извежда допускане на въззивното решение до касационно обжалване с неговата недопустимост поради произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск по чл.

124, ал. 1 от ГПК и очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, като последната обоснована със същите съображения като тези на касатора И. И. Н., и с формулиране на правни въпроса, три от които повтарят въпроси 1, 3 и 5 от изложението на касатора И. И. Н., и със следните допълнителни такива:

1. Дали предоставянето на вещта от собственика на друго лице за ползване въз основа на предварителен договор за покупко-продажба е основание за държане или за владение и дали този договор изключва приложението на установената в чл. 69 от ЗС презумпция. Поддържа се този въпрос да е постановен в противоречие с решение по гр. дело № 2041/2018 г. на ВОС и определение № 7 от 07.01.2010 г. по гр. дело № 1913/2019 г. на ВКС;

2. При наличие на противоречиви свидетелски показания и изрично искане за провеждане на очна ставка и преразпит на свидетели следвало ли е въззивния съд да допусне своевременно направено доказателствено искане, за да бъде разкрита обективната истина.

Ответниците по касация – ищците Е. Х. Х. и Н. Х. Х., са подали в законоустановения срок писмени отговори на касационните жалби, в които се излагат както правни съображения за отсъствие на поддържаните от касаторите основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, предвид излагането в тях на доводи по правилността на обжалваното решение, а не до основанията за производството по селектиране на касационните жалби, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в подадените касационни жалби. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, поддържани в изложенията, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

3

За да постанови обжалваното решение въззивният съд след преценка на събраните доказателствени средства е приел, че с нотариален акт № 123 от 24.11.2004 г. ответникът И.

Н. е придобила правото на собственост върху гараж № 4 с площ от 19.01 кв.м, находящ се на първи сутеренен етаж в сграда в [населено място],[жк], заедно с 8.7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 722 кв.м по нотариален акт, а по скица 838 кв.м, представляващо поземлен имот № 132 по плана на 21 подрайон на [населено място]. За този гараж ответниците И. Н. и С. С. са сключили договор за покупко-продажба по нотариален акт № 125 от 23.10.2020 г., като последният от сключването на договора упражнявал фактическа власт върху имота. Счел е за безспорно между страните, а и за установено от събраните доказателствени средства, че преди сключването на договора за покупко-продажба между ответниците, ищецът Е. Х. и ответникът И. Н. били подписали предварителен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 626 от 10.02.2010 г., който имал за предмет процесния гараж. С него ответникът И. Н. се е задължила да продаде на Е. Х. процесния гараж за сумата от 6000 евро, която била заплатено при подписването на предварителния договор, като страните са уговорили окончателният договор за покупко-продажба да бъде сключен в срок от пет работни дни след издаване на схема на гаража от АГКК (СГКК) – Варна, а владението да бъде предадено в срок от 5 дни от подписването на договора.

Отбелязал е, че ищецът Е. Х. е признал и предоставянето му от ответника И. Н. при подписване на предварителния договор и на пълномощно, съдържанието на което му предоставяло представителна власт за продажба на имота, в това число и като договаря сам със себе си, и че след сключване на предварителния договор не могъл да се свърже с нея, поради което и не сключили договор за имота в нотариална форма, а тъй като му били предадени ключовете за гаража, който ползвал и за който платил уговорената цена, преценил за ненужно да завежда дело.

Счел е въззивният съд, че за представения от ответника И. Н. договор за наем от 11.02.2010 г. за доказване на твърдението й, че ищците, които са съпрузи, не са владели процесния имот, а са били негови държатели, е доказано в производство по чл. 193 от ГПК, че е неистински, поради което и на основание член 194, ал. 2 от ГПК същият правилно е бил изключен от доказателствата по делото, респективно не установявал по делото фактическата власт върху имота да е била предадена въз основа на такъв договор.

Въззивният съд след преценка на събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства, включително и при съобразяване на възможна заинтересованост на част от свидетелите според правилата на чл. 172 от ГПК, и констатираните в тях противоречия, и съвкупно с целия събран доказателствен материал, е приел за установено, че ищецът Е. Х. е получил владението на процесния гараж в деня на сключването на предварителния договор с ответника И. Н. и упражнявал фактическа власт върху него през релевирания период – от 10.02.2010 г. до есента на 2020 г. (м. октомври 2020 г.), през който го ползвал като склад за строителни материали и непотребни вещи и бил възприеман от другите като негов собственик. Обосновал този извод и с намиращите се в процесния гараж вещи на ищеца Е. Х., изнесени от процесния гараж със съдействието на св. С. В., който 4 живеел с ответника И. Н. във фактическо съпружеско съжителство и бил помолен от нея за съдействието му, за да може „да си влезе във владение“.