Решение № 357 от 20.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Стара Загора, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20235501000283 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. ЕАД против решение № 388/09.05.2023г., постановено по гр.д. № 4960/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявения от “Т.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***, представлявано от ***, срещу М. Д. М., ЕГН **********, от гр.С.З., бул.***, и П. Д. Д., ЕГН **********, от гр.С.З., бул.***, иск за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на общо 2744,04лв. – главница, представляваща задължение за неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., 309,47лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 27.06.2022г., 51,55лв. – суми за дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., 10,33 лв. – лихва за периода от 31.07.2019г. до 27.06.2022г., по 1/2 част за всеки от ответниците, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №1908/16.09.2022г. по ч.гр.дело №4384/2022г. по описа на РС-С.З. и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивника

1 излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия М. Д. М., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Представен е договор за процесуално представителство.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия П.

Д. Д., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Претендират разноските през въззивната инстанция, като е представен договор за процесуално представителство.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. №4384/2022г. по описа на РС- С.З. е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумите, както следва:

2744,04лв. - главница, представляваща задължение за неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., 309,47лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 27.06.2022г., 51,55лв. - суми за дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., 10,33 лв. - лихва за периода от 31.07.2019г. до 27.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски, по ½ част за всеки от ответниците.

Съдът е издал Заповед за изпълнение №1908/16.09.2022г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу издадената заповед са подадени в срок възражения по чл.414 ГПК от двамата длъжници, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това 2 обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

Представени са писмени доказателства копия на Удостоверение изх.

№68-00-1801 от „Географска информационна система - С.“ ЕООД;

Нотариален акт №8, том III, дело № 408/1972г. на I нотариус при Софийски народен съд, Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ж.к. ***; Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ж.к.

***; Протокол на общо събрание на етажна собственост от 13.08.2002г., със списък на етажните собственици;

Съобщение към фактура

№1005434708/31.07.2020г.;

Съобщение към фактура

№1009737579/30.06.2021г. , от които се установява, че на адреса, за който се твърди да е доставена процесната топлинна енергия - гр.С., п.к.***, като собственик е била записана Н.П. Д.а, като за същата е приложен и документ за собственост на процесния апартамент. В нотариалния акт Н.П. Д.а е записана без ЕГН. В друг списък, представен също от ищеца, на номер 3 е записан Б.Н. Д. - вероятно съпруг или родственик на Н.П. Д.а. В списъка на етажните собственици към Протокол на общо събрание на етажна собственост от 13.08.2002г. на номер 3 е записано лице със съвсем различни имена - А.К.З.. На съобщенията към фактурите, издавани от ищеца за процесния имот е записано име Б.Н. Д. - титуляр на партидата.

Препис-извлечение от акт за смърт №1154/14.10.1987г. на гр.С.З. и Удостоверение за наследници с изх.№714/07.02.2023г. на гр.С.З., от които се установява, че техният наследодател Н.П. Д.а е починала на 13.10.1987г. и е била жител на гр.С.З.. Имената на нейния съпруг са Д. Д. Д., т.е. няма никаква връзка с лице с имената Б.Н. Д. - титуляр на партидата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на обогатяване на ответника, изразяващ се в ползването на топлинна енергия в твърдяното количество, обедняването си, изразяващо се в доставянето на топлинна енергия в твърдяните количества. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна 3 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ .

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

По делото не е установено, че през процесния период ответниците са били собственици на идеални части от имота. Тези обстоятелства са спорни по делото.

По делото е установено, че друго лице е било е в облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота по начин освобождаващ ответниците от отговорност пред ищеца от заплащане на потребената в него енергия, то съдът приема за установено по делото, че ответниците не са били потребители на топлинна енергия в имота и не отговарят пред ищеца за заплащане на стойност на същата.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия М. Д. М. сумата от 600 лева, а на П. Д. Д. сумата от 1 500 лева, представляващи разноски поделото за заплатени адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 388/09.05.2023г., постановено по гр.д. № 4960/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З..

4

ОСЪЖДА “Т.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***, представлявано от *** да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, от гр.С.З., бул.***, направените разноски по делото в размер на 600,00лв.

(шестстотин лева), представляващи платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “Т.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***, представлявано от *** да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, от гр.С.З., бул.***, направените разноски по делото в размер на 1 500 лв., представляващи платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5