Решение № 4361 от 04.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8793/2022
- Вид
- Решение № 4361
- Подписан
- 04.08.2023
- Състав
- Николай Димов, Теодора Иванова, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.119 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.70 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.71 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4361 гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100508793 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 7545 от 05.07.2022 г., постановено по гр.дело № 21917/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 126 състав, са отхвърлени предявените от Л. А. М., ЕГН ********** срещу „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ****, иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № РД 13-17/21.02.2022 г. на изпълнителния директор, и иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата в размер на 10800,00 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 28.02.2022 г.- 28.08.2022 г. С решението на съда е осъдена Л. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 100 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 126 с-в е постъпила въззивна жалба от Л. А. М., подадена чрез пълномощника адв.П. С., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени 1 разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „Н.с.“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.С.-И. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.
Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищцата Л. А. М. срещу ответника "Н.с." ЕАД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл. 225 , ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай с акт за прекратяване № РД 13-17/21.02.2022 г., издаден на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда от Изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД, гр.София, е прекратено трудовото правоотношение с Л. А. М., ЕГН **********- на длъжност „Финансов контрол“, звено „Финансов контрол“, считано от 22.02.2022 г.- по инициатива на работодателя в рамките на изпитателния срок, съгласно т.4 от трудов договор № РД 13-28 от 04.10.2021 г. и т.9 от ДС № РД 13-2/ 05.01.2022 г. Видно от изрично отбелязване върху процесния акт за прекратяване на трудово правоотношение, същия е връчен на ищцата на 21.02.2022 г. при отказ, оформен с подписите на двама свидетели- А.П. и Ф.И.. От трудов договор № РД 13-28/ 04.10.2021 г., се установява, че на 04.10.2021 г. на основание чл.68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда е бил сключен настоящия трудов договор между „Н.с.“ ЕАД, гр.София, ЕИК ****, от една страна и от друга страна Л. А. М., ЕГН **********, по силата на който предприятието е възложило, а служителят е приел да изпълнява, считано от 04.10.2021 2 г. в „Н.с.“ ЕАД, Централно управление, Административно- правна дирекция, длъжността: юрисконсулт. Уговорен е между страните срок на договора- до завръщане на работа на титуляра М.Т.С.-И.. Изрично е уговорено в т.4 от трудовия договор, че договорът е сключен със срок на изпитване 6/ шест/ месеца в полза на работодателя на основание чл.70, ал.1 от КТ. От допълнително споразумение № РД 13-2/ 05.01.2022 г. към трудов договор № РД 13-28/04.10.2021 г. се установява, че на 05.01.2022 г. в гр.София, на основание чл.119, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, между „Н.с.“ ЕАД, гр.София, ЕИК **** и Л. А. М., ЕГН ********** е постигнато споразумение за следните изменения на трудовия договор, считано от 05.01.2022 г., а именно: за място на работа- „Н.с.“ ЕАД, гр.София, Централно управление, звено „Финансов контрол“, от длъжност: юрисконсулт на длъжност: Финансов контрол, звено“Финансов контрол“, срок: безсрочен. Изрично е уговорено между страните в т.9 от допълнителното споразумение, че договорът е сключен със срок на изпитване 6/ шест/ месеца в полза на работодателя на основание чл.70, ал.1 КТ. Представена е молба с вх.№ АД-НС 145-1/05.01.2022 г., подадена от Л. А. М. до Изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД, с която същата е поискала да бъде преназначена на длъжност финансов контрольор.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищцата Л. А. М. срещу ответника „Н.с.“ ЕАД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл. 225 , ал.1 от КТ. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по 3 делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно законосъобразност на акт за прекратяване № РД 1317/21.02.2022 г. , издаден на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда от Изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД, гр.София, с който е прекратено трудовото правоотношение с Л. А. М., ЕГН **********- на длъжност „Финансов контрол“, звено „Финансов контрол“, считано от 22.02.2022 г.- по инициатива на работодателя в рамките на изпитателния срок, съгласно т.4 от трудов договор № РД 13-28 от 04.10.2021 г. и т.9 от ДС № РД 13-2/ 05.01.2022 г., са правилни и в съответствие на материалния закон.
Неоснователно е възражението на ищцата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което водело до необоснованост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което довода на ищцата за допуснато процесуално нарушение от СРС, изложен в депозираната от нея въззивна жалба се явява неоснователен. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
На следващо място, като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи 4 във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
В практиката на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл.290 от ГПК/ решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр.дело № 253/10 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 376 от 26.10.2011 г. по гр.дело № 1405/10 г.на ІV г.о.на ВКС/ се приема, че трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната уговорка на страните/.
Съгласно установената практика по чл.290 от ГПК /решение № 376 от 26.10.2011 г. по гр.дело № 1405/10 г. на ІV г.о. на ВКС, решения № 765 от 11.01.2011г. по гр.дело № 228/10 г.на ІІІ г.о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр.дело № 253/09 г. на ІІІ г.о./ - страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Пред вид разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си.
Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/664bd880-1c4d-4334-95a1-5fac769a8f61